Треска за "течно злато": Растящите цени на зехтина в Гърция привличат износители и... крадци

В Месини, заспал гръцки град в югозападната част на Пелопонес, във фабриката за зехтин на Панайотис Мицеас кипи усилен труд в есенен следобед. Местни жители, носещи чували с току-що набрани маслини, чакат търпеливо стоката им да бъде премерена, измита, нарязана и смачкана, пише Financial Times.

Това са радостни моменти, които се повтарят в Гърция от хилядолетия. Но Мицеас не е щастлив. „Не съм виждал толкова лоша година за 60-те години, откакто работя“, казва 78-годишният производител на зехтин.

Производството е намаляло с над две трети заради необичайно горещото време, обяснява той. „Маслиновите дръвчета не почиват както трябва през зимните месеци. Те са дехидратирани“, казва Мицеас, вземайки няколко маслини от чувал.

Последиците от глобалното затопляне върху тази основна част от живота в Гърция от древни времена далеч надхвърлят Месини. Реколтата намалява в целия средиземноморски регион през последните две години заради времето, а фермери на остров Родос понесоха удар заради унищожаването на около 50 хил. маслинови дръвчета при горски пожари през лятото.

В резултат на това цените на едро на зехтина, определен от Омир като „течно злато“, нарастват, като за година са се удвоили до около 9000 евро на тон. Това, от своя страна, тласка нагоре и цените на дребно и увеличава кражбите на маслини и зехтин наред със случаи на примесване с по-евтини продукти.

Но кризата има и положителна страна за Гърция, тъй като растящите цени на зехтина карат предприемачи да го представят като луксозна стока на чуждестранни пазари вместо да позволяват на по-известни испански и италиански марки да се възползват от покупките си на висококачествен гръцки зехтин.

Маслиновите дръвчета имат дълбоки корени в гръцката история и митология. Според легендите Атина е кръстена така, защото когато Посейдон и Атина се съревновавали за благоволението на града, богинята на мъдростта дарила маслиново дърво за Акропола, което надделяло над извора със солена вода, предложен от бога на моретата.

Но ръстът на цените през последно време започна да нарушава търговията с маслини, която има централно място в живота на гърците. Мицеас казва, че фабриката му била обрана, крадците отмъкнали 100 литра зехтин на стойност стотици евро за първи път в кариерата му.

Някои фермери експериментират с GPS проследяване, скрито в пластмасови маслини за следене на крадци на реколтата им, а супермаркетите започват да добавят механизми против кражби в металните кутии със зехтин сякаш са бутилки с уиски или скъпо вино.

До миналата година властите дори не поддържаха отделни данни за кражби на зехтин, защото те бяха много редки. „Сега се случват три-четири инцидента на седмица“, казва Константина Димоглиду, говорител на гръцката полиция. „Не сме виждали такива кражби преди“, допълва тя.

Въздействието на климата и ръстът на цените обаче поне карат гърците да обмислят как да извличат по-голяма стойност от реколта, която дълго време беше приемана за даденост – тази възможност е подкрепена от относително добрата реколта в Гърция предишния сезон.

Гърция, която е на трето място сред най-големите производители в света, традиционно продаваше висококачествен наливен зехтин на по-големите си конкуренти Испания и Италия, които го брандират и продават на потребители в цял свят.

А у дома гърците добиват по-голямата част от местния зехтин от необлаган с данъци черен пазар, оценяван на 500 млн. евро. Ключовата съставка в гръцката кухня обикновено върви с оскъден контрол върху качеството и се предлага в бутилки без етикет, метални или пластмасови кутии от близки и приятели с маслинова гора. Подобни продажби сега се договарят понякога в социалните мрежи.

Емануил Гианулис, председател на Националната интерпрофесионална организация на зехтина, коментира, че част от зехтина се примесва с други продукти, проблемът вероятно е бил задълбочен от по-високите цени. А над две трети от проверен на случаен принцип зехтин не отговарят на гръцките стандарти за качество.

Но около 82% от обичайното годишно производство в размер на 300 хил. тона в Гърция е висококачествен зехтин екстра върджин, по-голямата част от който се използва не за брандиран гръцки износ, а от италиански и испански производители, за да добавят аромат към собствения си зехтин, казва Георгос Економу, генерален директор на Sevitel, базирана в Атина група компании за зехтин.

„Вината не е в лошите испанци и италианци, а в собствената ни неспособност да добавим стойност към гръцкия зехтин и да го продаваме“, допълва той.

Сред хората, които са забелязали неизползвания търговски потенциал на гръцкия зехтин, е Янис Бардис, имотен адвокат в Ню Йорк, който започнал да го внася в САЩ. „Исках да дам на гръцкия зехтин стойността, която той заслужава, защото видях как други се възползват от този уникален продукт“, споделя той.

През 2018 г. Бардис се завърнал в родния си град Спарта, за да създаде най-голямата фабрика в региона и марката Sparta Gourmet, която изнася зехтин и преработва маслини Каламата за ядене.

„Когато цените достигнаха връхна точна миналата година, италианските ми колеги ме призоваваха да им продавам в големи количества, за да увелича печалбите си. Вместо това избрах да запазя цените си конкурентни и да навляза на нови пазари, за да съхраня спантанския зехтин като бутилиран продукт“, разказва Бардис.

Кристина Стрибаку, собственик на марката LIÁ, първокласен зехтин, носител на награди, е друг предприемач, който иска гръцкият продукт да достигне до хранителни магазини в чужбина. Тя също недоволства от тенденцията Гърция да изнася наливен зехтин, особено миналата година, когато испанското и италианското производство намаля с 40% заради крайната суша, а Гърция имаше добра година с произведени 350 хил. тона.

„Вместо да се възползваме от липсата на италиански и испански продукти и да отнесем наш гръцки зехтин на рафтовете в международните супермаркети, просто им помогнахме да задържат мястото си, като им продавахме наливен зехтин“, казва Стрибаку.

След години на усилен труд и семейно наследство от 2500 маслинови дръвчета тя успява да позиционира своя зехтин като брандиран продукт на рафтовете на водещи магазини като Waitrose във Великобритания. „Гръцките производители отдават приоритет на непосредствените печалби, без да инвестират в бъдещето“, казва Стрибаку.

Но дори когато цените са високи, не е лесно да се установи ориентиран към износ бизнес. Спирос Парадатос, бивш международен футболен съдия, който преди време съдийствал на звезди като Дейвид Бекъм, сменил кариерата си, като се върнал в Спарта, за да управлява маслиновата гора на баща си, но казва, че бил обезкуражен да инвестира в бутилиране и износ на зехтин заради растящите разходи за труд, гориво и торове.

Филип Папастратос, друг производител, който преди време произвеждал и изнасял зехтин от остров Егина, южно от Атина, казва, че трябвало да спре дейността тази година заради растящите разходи.

Въпреки видното си място в ежедневието зехтинът не получава от гърците вниманието, което заслужава, казва Економу. „Тъжно е, защото десетилетия наред обсъждаме едни и същи проблеми, а сега към тях се прибавя нарастващото въздействие на климатичните промени“, допълва той.

Дори предприемачът Бардис не е сигурен за бъдещето на проекта си. „В миналото тази инвестиция щеше да бъде поне за три поколения, но сега не съм сигурен колко ще трае“, отбелязва той.