Високите цени на храните през последните години подтикнаха фермерите по света да засаждат повече зърнени и маслодайни семена. Потребителите обаче са напът да се изправят пред по-затегнати доставки и през 2024 г. на фона на неблагоприятния климатичен феномен „Ел Ниньо“, ограниченията върху износа и по-високите мандати за биогорива, пише Ройтерс.
След няколко години на силни ръстове световните цени на пшеницата, царевицата и соята се насочват към загуби през 2023 г. поради облекчаването на износа в Черно море и страховете от глобална рецесия. Цените обаче остават уязвими към шокове в предлагането и инфлация при храните през новата година, коментират анализатори и търговци.
„Картината при предлагането на зърно със сигурност се подобри през 2023 г. с по-големи реколти на някои от ключовите места, които имат значение. Все още не сме преодолели проблемите обаче“, казва Оле Хоу, директор на консултантските услуги в селскостопанската брокерска компания IKON Commodities в Сидни.
„Имаме прогноза за времето, че „Ел Ниньо“ ще остане поне до април-май, Бразилия почти сигурно ще произведе по-малко царевица, а Китай изненадва пазара, като купува по-големи количества пшеница и царевица от международния пазар“, добавя той.
„Ел Ниньо“ и производството на храни
Прогнозите са метеорологичният феномен „Ел Ниньо“, който донесе суша в големи части от Азия тази година, да продължи и през първата половина на 2024 г., излагайки на риск доставките на ориз, пшеница, палмово масло и други селскостопански продукти в някои от най-големите земеделски износители и вносители в света.
Търговци и официални лица очакват производството на ориз в Азия през първата половина на 2024 г. да спадне, тъй като сухите условия на засаждане и свиващите се запаси от вода вероятно ще намалят добивите.
Световните доставки на ориз се затегнаха още тази година, след като „Ел Ниньо“ намали производството, а това накара Индия, най-големият износител в света, да ограничи експорта.
Докато други пазари на зърнени храни губеха стойност, цените на ориза се повишиха до най-високите си стойности от 15 години през 2023 г., като котировките в някои азиатски центрове за износ нараснаха с 40%-45%.
Следващата реколта от пшеница в Индия също е под заплаха от липса на влага, което може да принуди втория по големина потребител на пшеница в света да потърси внос за първи път от шест години, тъй като вътрешните запаси в държавните складове са спаднали до най-ниското си ниво от седем години.
Земеделие в южното полукълбо
През април земеделците в Австралия, втория по големина износител на пшеница в света, може да правят насажданията си в сухи почви, след като месеци на интензивни горещини ограничиха добивите от тазгодишната реколта и сложиха край на мечтаната серия от три поредни рекордни реколти.
Това вероятно ще накара купувачите, включително Китай и Индонезия, да търсят по-големи количества пшеница от други износители в Северна Америка, Европа и Черноморския регион.
„Ситуацията с предлагането (на пшеница) през текущата реколтна 2023/24 година вероятно ще се влоши в сравнение с миналия сезон“, пише Commerzbank в бележка.
„Причината е, че износът от важни страни производителки вероятно ще бъде значително по-нисък“, коментират от германската банка.
Положителна страна при доставките на зърно е, че се очаква производството на царевица, пшеница и соя в Южна Америка да се подобри през 2024 г., въпреки че нестабилното време в Бразилия оставя известно съмнение.
В Аржентина обилните валежи над земеделските земи вероятно ще увеличат производството на соя, царевица и пшеница в една от най-големите износителки на зърно в света.
Според аржентинската зърнена борса в Росарио 95% от ранно засадената царевица и 75% от соята са в „отлични до много добри“ условия благодарение на дъждовете от края на октомври в района на Пампас.
През 2024 г. се очаква Бразилия да постигне почти рекордно земеделско производство, въпреки че прогнозите за добива на соя и царевица в страната бяха намалени през последните седмици поради сухото време.
Световното производство на палмово масло също вероятно ще спадне през следващата година поради сухото време заради „Ел Ниньо“, подкрепяйки цените на олиото за готвене, които се понижиха с повече от 10% през 2023 г. Производството спада на фона на очакванията за по-голямо търсене на биодизел на основата на палмово масло и готвене масло.
„Виждаме по-голям ценови риск в посока нагоре, отколкото надолу“, каза CoBank, водещ кредитор в селскостопанския сектор на САЩ.
„Глобалните запаси от зърно и маслодайни семена са ограничени по исторически показатели, северното полукълбо вероятно ще изживее силен метеорологичен модел на „Ел Ниньо“ по време на вегетационния сезон за първи път от 2015 г., доларът трябва да продължи скорошния си спад и глобалното търсене трябва да се върне към дългосрочната си тенденция на растеж“, казват още от компанията.