Технологии и традиции помагат на европейските производители на вино и зехтин в борбата с новата реалност

Земеделските производители в Испания и Италия се обръщат към древни и модерни техники, за да защитят производството на любими регионални продукти, включително зехтин и просеко, тъй като промените на климата ги принуждава да се адаптират все по-бързо, пише Ройтерс в материал, цитиран от БТА.

Изправени пред екстремното време, което причини милиарди евро загуби и в двете страни, фермерите в Испания бързо преоткриват традиционното използване на култури, засадени между дърветата, за да защитят почвата в маслиновите горички, докато италианските колеги прибягват до новите технологии, за да използват най-добре водните ресурси.

Испания и Италия са най-големите производители на зехтин в света, но индустрията е изправена през суша и опустиняване на земеделските земи. Мадрид алармира, че повече от една пета от земята е изложена на висок риск да стане безплодна.

Италия, известна с вината и пшеницата за тестени изделия, през 2022 г. претърпя една от най-тежките си суши от 70 години. Тази година продължи с още едно горещо лято, прекъсвано от разрушителни градушки на север, в съответствие с прогнозите на учените за промените на климата в региона.

Италианската селскостопанска индустрия е третата по големина в Европейския съюз по стойност на продукцията, след Франция и Германия, и пред Испания, която е на четвърто място.

Андреа Ронка, който отглежда зърнени култури за говедовъдната ферма на семейството си в провинция Мантуа в Северна Италия, използва сателитни изображения, за да проследи къде земята му е най-суха. "Мога да регулирам напояването по всяко време, дори от смартфона си, като избягвам всякакви загуби", коментира Ронка.

Испанският фермер Мигел Морено е първият, приложил т. нар. покривни култури. Той започва да отглежда трева край дървета преди почти 30 години, за да спре водата, която се оттича надолу по хълма в неговата маслинова горичка от 74 хектара в южния регион на Андалусия.

Синът му Анхел казва, че преди това там почвата е ерозирала и са се образували големи пукнатини.

Покривни култури сега се използват в около 30 процента от маслиновите горички в Испания, според испанското министерство на земеделието, като учените и компаниите очакват бърз растеж през следващите няколко години.

Екологичните стимули на Европейския съюз и суровата реалност ускоряват промените. Засегнатото от сушата производство на зехтин в Испания е спаднало до 663 000 тона миналата година, по-малко от половината от средните 1,45 милиона тона, регистрирани от предходните четири реколти, според правителството.

Най-големият кооператив за производители на маслини в Испания Dcoop също очаква ниска реколта през тази година поради сушата.

Прогнозите са, че производството на вино в Италия ще спадне с 12 процента тази година, след като екстремните метеорологични условия и гъбичните заболявания засегнаха лозята, което означава, че Италия ще загуби позицията си на най-големия производител на вино в света от Франция.

Стари методи

Учените казват, че възстановяването на покривни култури като треви и бобови растения в редовете между маслиновите дървета може да действа като гъба за запазване на вода, предотвратяване на внезапни наводнения и възстановяване на хранителни вещества.

В краткосрочен план е възможно практиката да намали добивите, но може да повиши качеството на маслото и да защити почвата за бъдещи реколти, установи проучване от 2019 г. в списание Journal of nutrition and plant science.

Испания вече е пионер в методите за пестене на вода, използвани в почти всеки етап от производството на зехтин, казва Гонсало Делакамара, директор на Центъра за водите и климатичната адаптация в Мадрид.

Покривните култури "функционират като микрорезервоари, което означава, че всяка капка дъждовна вода остава на земята по-дълго, преди да изтече", обяснява професорът по агроинженерство в университета в Кордоба Емилио Гонзалес.

Голата почва, която все още се вижда в повечето маслинови градини в Южна Испания, невинаги е била норма.

Обработването и почистването на растителност стана широко разпространено с въвеждането на промишлени пестициди и торове през 60-те и 70-те години на миналия век, разказва Антонио Мансанеда, професор по екология в университета в Хаен.

Европейският съюз има за цел да намали загубата на хранителни вещества с 50 процента до 2030 г. През януари той започна да субсидира фермерите, които използват покривни култури като част от новата Обща селскостопанска политика (ОСП).

Практиката може да възстанови биоразнообразието, включително полезни насекоми, което от своя страна може да помогне на фермерите да контролират вредители като маслинова плодова муха и маслиновия молец, посочва Мансанеда.