Използването на пшеницата като оръжие от Русия няма да навреди на света

Пшеницата е най-важната храна в света и неизненадващо тя е използвана като силно оръжие. За късмет на света този път предимно несполучливо, пише Хавиер Блас за Bloomberg.

САЩ използваха житната култура срещу Съветския съюз през 1980 г., когато президентът Джими Картър наложи пшенично ембарго на врага си от Студената война в отговор на нашествието му в Афганистан. Четири десетилетия и още едно руско нашествие по-късно Владимир Путин въвлича пшеницата във войната, като наложи ембарго върху украинския износ на зърно, който може да коства на страната 800 млн. долара на месец в така необходима твърда валута.

Западът има ограничени варианти за отговор. Без страни от НАТО, ескортиращи доставките на украинско зърно с риск от пряка конфронтация с Москва, Русия е в по-силната позиция.

Когато Путин прие миналата година сделка за възобновяване на доставките на украинско зърно и маслодайни култури през Черно море, сметките на Кремъл бяха, че има много какво да изгуби от блокиране на споразумението, но може да спечели нещо на много ниска цена.

Цената на пшеницата е намаляла с близо 50% спрямо връхната ѝ точка през 2022 г. благодарение на силни реколти, които компенсираха последиците от руското нашествие в Украйна. Графика: Bloomberg LP

В средата на 2022 г. руският президент имаше отчаяна нужда да задържи Глобалния юг на своя страна, затова отклоняването на вината за растящите цени на храните в света беше от съществено значение за него. Тогава цената на пшеницата нарасна до рекордните 13,40 долара за бушел, близо три пъти повече от средното ниво през 2000-2020 г. от 4,95 долара. Това можеше да отдалечи съюзници на Русия в Африка, Латинска Америка и Азия. Путин също така искаше да принуди САЩ и Европа да улеснят собствения износ на жито на Русия, като смекчат банковите санкции.

За Москва цената – Украйна щеше да печели стотици милиони долари всеки месец от износа на храни, беше надмината от потенциалните ползи. И във всеки случай Киев вече изнасяше селскостопанските си стоки в Източна Европа в големи количества, затова усещането в Москва вероятно беше, че споразумението просто ще пренасочи съществуващия украински износ по море вместо по суша.

Една година по-късно сметките се промениха. Цените на пшеницата намаляха с почти 50% спрямо връхната им точка през 2022 г., смекчавайки натиска в Глобалния юг. Въпреки ръста тази седмица пшеницата се разменя за около 7,50 долара на бушел. На пропагандния фронт Москва може да покаже, че украинските доставки се насочват предимно към богати европейски страни и Китай, вместо към гладни страни в Африка.

В същото време собственият износ на пшеница на Русия нарасна до исторически връх, ограничавайки допълнителните ползи за Кремъл от продължаването на сделката, официално известна като Черноморска зърнена инициатива, дори ако западните страни приемеха исканията на Москва за още облекчения на санкциите.

Дестинация на износа на украински храни през Черноморската зърнена инициатива от средата на 2022 г. насам в милиони метрични тона. Графика: Bloomberg LP

В още едно развитие през последната година Киев също така изпитва затруднения със сухопътния маршрут, тъй като много източноевропейски страни налагат собствени забрани на износа на украински храни, за да защитят местните земеделци. Фактическото ембарго е в отговор на притока на украинско зърно, което потисна местните цени в Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния. Русия не е единствената страна, която създава пречки пред украинските земеделски стоки.

Затова Путин отмени споразумението по-рано тази седмица и оттогава възприе по-агресивен подход – първо бомбардира пристанището в Одеса, центъра за износ на земеделски стоки на Украйна, а после предупреди, че всеки кораб, превозващ украински храни, ще бъде считан за легитимна военна мишена. Украйна отговори в четвъртък, като отправи същата заплаха към корабите, плаващи към руски пристанища.

От френския президент Еманюел Макрон до Белия дом, Западът осъди хода на Русия с апокалиптични думи. „Продължаващото използване на храната като оръжие вреди на милиони уязвими хора по света“, каза в комюнике американският държавен секретар Антъни Блинкен.

Те може да са прави в моралния аргумент, но анализът им на пазара на суровини е неверен. За щастие на световната продоволствена сигурност, 2023 г. не е 2022 г. и добрата реколта миналата година ще ограничи ръстовете на цените на пшеницата, царевицата и соята. По ирония на съдбата Русия допринася за овладяването на цените благодарение на рекордния износ на пшеница. Очаква се за сезон 2023-2024 г. Москва да достави 47,5 млн. метрични тона пшеница, над два пъти повече от изнесеното количество преди десет години.

Очаква се износът на руска пшеница да достигне исторически връх през сезон 2023-2024 г., удвоявайки размера си спрямо десет години по-рано. Графика: Bloomberg LP

Световните цени на храните намаляха с над една пета спрямо връхната им точка през 2022 г., сочат данни на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН. Цените на пшеницата спаднаха наполовина, тези на царевицата са надолу с 33%, а цените на соята са се понижили с 15%. Притеснение буди само цената на ориза, която достигна двугодишен връх и нарасна с 30% спрямо година по-рано. Но Украйна не изнася ориз и ръстът се дължи повече на притеснения, че лошото време ще навреди на реколтата, отколкото на войната.

През 1987 до 1988 г. президентът Роналд Рейгън изпрати военноморския флот в Персийския залив, за да създаде хуманитарен коридор за петролни танкери по време на Ирано-иракската война. Може ли да се направи същото и сега в Черно море за доставките на зърно? Рискът ще бъде огромен. Ако НАТО изпрати военни кораби е твърде рисковано, какво друго може да направи Западът? За съжаление, той може да се надява само, че силен ръст на цените на храните в света и Глобалният юг, особено страни като Индия, Саудитска Арабия и Египет, ще подложат Кремъл на натиск.

Ако цените на пшеницата не се увеличат, Вашингтон и Брюксел ще трябва да приемат руската блокада, да предложат отстъпки на Москва или да платят на източноевропейски страни големи субсидии, за да приемат украинска пшеница. Нито един от тези варианти не е добър, но Киев ще има нужда от помощ. Рухването на зърнения коридор наред със сухопътния маршрут към източноевропейските ѝ съседи ще струва скъпо на Украйна. На карта е заложено нещо повече от цената на закуската.