Европарламентът прие ново увеличение на целите за въглеродните емисии в земеделието

Европейският парламент прие да бъдат преразгледани разпоредбите за намаляване на вредните емисии и да бъдат повишени целите на ЕС за т. нар. въглеродни поглътители за земеползването и горското стопанство. С тази стъпка се очаква да бъдат намалени парниковите газове в общността до края 2030 г. с до 57% в сравнение с 1990 г.

Решението бе прието днес с 479 гласа „за“, 97 гласа „против“ и 43 гласа „въздържал се“, с което регламентът относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) ще бъде преразгледан. Той цели да увеличи естествените поглътители на въглерод и да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., както и да подобри биологичното разнообразие в съответствие с Европейския зелен пакт.

Припомняме, че „поглъщането“ на въглерод е възможно да се извършва по естествен път чрез създаване на нови горски масиви (залесяване) или чрез нови технологии за улавяне на въглероден диоксид (CO2) от атмосферата.

С новите промени целта на ЕС за 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на земеползването и горското стопанство ще бъде определена на 310 млн. тона еквивалент на CO2. Това е приблизително с 15% повече, отколкото е целта в момента. Според изчисленията новата цел ще гарантира допълнително намаляване на емисиите на парникови газове от 55% на около 57% до края на 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Конкретно за България стойността на нетните емисии на парникови газове трябва да бъде намалена с 9,718 млн. тона еквивалент на CO2 до 2030 г.

Казано по-ясно – за да бъде в синхрон с европейските изисквания и разпоредби, страната ни ще трябва драстично да намали изсичането на горите или поне да успее да се пребори с нерегламентираното изсичане на дървета, или да започне по-интензивно залесяване на местата, където вече се наблюдава трайно обезлесяване.

От промените става ясно още, че всички държави членки на ЕС ще имат национално обвързващи цели за 2030 г. за поглъщанията и емисиите от ЗПЗГС въз основа на последните равнища на поглъщания и потенциала за по-нататъшни поглъщания. Настоящите правила ще се прилагат до 2025 г. и държавите от общността ще трябва да гарантират, че емисиите в сектора на ЗПЗГС не надвишават количеството на поглъщанията. От 2026 г. страните от ЕС ще разполагат с четиригодишен бюджет за периода 2026—2029 г., вместо обвързващи годишни цели.

След гласуването докладчикът Виле Нийнистьо (Зелените/ЕСА, Финландия) обясни, че през последните 10 години поглъщанията намаляват, а с този закон секторът на земеползването ще изпълни своята роля в справянето с климатичната криза. По думите му за първи път това законодателство разглежда съвместно биологичното разнообразие и климатичната криза, като държавите членки също трябва да вземат предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди.

Според данни на Европейската агенция за околна среда над 385 млн. тона въглеродни емисии идват именно от земеделие, което е около 10% от общите емисии на блока. Новите цели обаче вероятно ще създадат допълнителни затруднения на българските производители, защото страната ни изостава драстично дори и при сегашните цели.

Новият регламент предвижда гъвкавост между ЗПЗГС и Регламента за разпределяне на усилията, така че държавите членки да могат да закупуват или продават кредити за поглъщане, за да постигнат националните цели. Механизмът също така ще гарантира, че държавите членки ще получат обезщетение в случай на природни бедствия, като например горски пожари.

Мониторингът, докладването и проверката на емисиите и поглъщанията ще бъдат подобрени, включително чрез използване на повече географски данни и дистанционно наблюдение, така че напредъкът на държавите от ЕС към постигането на техните цели да може да бъде наблюдаван по-прецизно.

Държавите от ЕС ще бъдат задължени да предприемат коригиращи действия, ако не реализират достатъчно напредък в постигането на целите. Ще има и санкция за неспазване: 108% от разликата между определената цел за емисиите на парниковите газове и целта в техния бюджет за парникови газове за периода 2026—2029 г. ще бъдат добавени към целта им за 2030 г.

За да се гарантира постигане на целта на ЕС, Комисията ще представи доклад за напредъка не по-късно от шест месеца след първия глобален преглед, договорен съгласно Парижкото споразумение. Ако е целесъобразно, Комисията ще предприеме последващи действия във връзка със законодателните предложения.

Съветът на ЕС все още трябва да одобри официално текста, който след това ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила 20 дни по-късно.

Припомняме, че регламентът за разпределяне на усилията е част от пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“, който представлява планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., в съответствие с Европейския закон за климата.