АИКБ: България трябва да покаже воля за справяне с инфлацията следващите 2-3 месеца

„Решението за еврозоната ще се взема през май и по тази причина страната трябва да покаже воля за решителни стъпки, буквално през следващите два-три месеца, да овладее инфлацията и цените на месечна база да тръгнат надолу“, това коментира пред БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

По-ниски цени на храните

Според Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружението „Храни и напитки България", основната опция за намаляването на цените на храните е намаляването на ДДС. Тя е на мнение, че без действащ парламент това няма как да се случи дори и при много голямо желание на настоящото правителство. Според нея няма административни мерки, които могат да се приложат и да дадат положителен ефект. 

По думите на Васил Велев, за да бъде постигната целта – влизане в еврозоната, предприятията, търговските вериги също трябва да направят някои усилия като например да ограничат стремежа си към по-големи печалби.

Яна Иванова смята, че сега цените са такива, каквито пазарът в момента позволява. „Производителите искат да продават в максимален обем, а това става само при поносими цени, а разходите на всяко предприятие за производство, суровини и транспорт са много различни и общи послания - "Да намалим цените!", звучат добре, но са популистки", коментира Иванова. „В целия свят инфлацията продължава, макар и с по-ниски стойности от 2022 г., и не може да се очаква в малка България да е много по-различно“, допълни тя.

Иванова съобщи, че по данни от FoodDrinkEurope цените на храните в България не растат повече спрямо средното за Европейския съюз, а в много по-развити държави от нашата инфлацията при храните е чувствително по-висока.

По-нисък ДДС

Яна Иванова заяви, че единствената мярка, която можеше да забави инфлационния процес в България, и за нея настояват всички национално представителни сдружения още от началото на кризата, е намаляването на ДДС на храните.

Тя напомни, че през май миналата година в изследване на БАН беше отчетено, че у нас се очаква ръст на цените на храните с около 50% и още тогава от организацията са поискали намаляване на ДДС, каквато е една от препоръките на Европейската комисия за справяне с кризата, породена от войната в Украйна.

„Само в още две държави от целия ЕС няма намалена ставка на ДДС и реално нашите храни са с най-високо ДДС в Европа“, каза изпълнителният директор на сдружението "Храни и напитки България".

Как се отразява липсата на намалено ДДС Яна Иванова даде пример. „Ако себестойността на един продукт се увеличи с един лев, това реално за крайния потребител в България е 1,20 лева, ако със същия този лев се качи в Германия, увеличението ще е с 1,07 лева, във Франция - 1,05 лева, Румъния - 1,09 лева“, описа процеса тя.

Що се отнася до търговските вериги и евентуалния им "принос" в поскъпването на храните, Иванова изтъкна, че страната ни вече е транспонирала директивата за нелоялните търговски практики и не допуска, че някоя от веригите в България си позволява да не я прилага.

По-ниска цена на еленергията

Председателят на АИКБ напомни, че по-ниската цена на електроенергията заради компенсациите за бизнеса е факт от януари, но подчерта, че ефектът от тази мярка върху намалението на цените ще се усети през следващите месеци и по-скоро през март, защото, по думите му, в този процес има инертност. „Но е и вярно, че пазарът е "разбъркан", въпреки че никой не е отменял конкуренцията, има сектори, на които ще отнеме повече време за успокояване на цените, по тази причина в други държави се прилагат съответните административни мерки в посока ускоряване на процеса“, отбеляза Васил Велев.

Той посочи, че е необходимо държавата да направи анализ по веригата на ценообразуването за това къде има прекомерно увеличаване на стойностите и да се вземат съответните мерки. Според него целта е да се види доколко тези цени са обективни и доколко има "надписване на сметката. Велев обясни, че това означава и повече проверки от ресорните контролни органи на държавата в търсене на непозволени търговски практики и налагането на глоби.

„Ние приветстваме проверките на търговските практики и прилагането на Закона за защита на конкуренцията, но в една пазарна икономика цената се определя от пазара и опитите за намеса на държавата не само не дават положителен резултат, а примерът с Унгария, която е с най-високия ръст на цените на храните в целия ЕС, показва обратния ефект“, напомни Иванова.

Велев изтъкна, че при пазарна икономика мерките, които държавата може да предприеме за намаление на цените, не са много. Като възможен механизъм, макар и не конкретно насочен към цените на храните, той посочи практиката, която се прилага в редица европейски държави на облагане на свръхпечалбите не само на енергийните дружества, но и на други сектори, в които се генерират извънредни свръхпечалби. По думите на Велев това няма да доведе до намаление на цените на храните, но ще увеличи бюджетните приходи.

„Това, което е факт, е поскъпването на торовете, следствие на скъпия газ, а цената на торовете през фуража в яйцето е десетки процента на всяка стъпка и когато те поскъпнат в пъти, какво очакваме да стане с яйцето", коментира Велев. Същевременно той напомни, че субсидиите в селското стопанство в някои държави от ЕС са много по-големи от тези в България, което, по думите му, позволява в някои случаи храните да бъдат по-евтини като себестойност.

Сред причините за високата инфлация в България Васил Велев посочи високата цена на тока, като припомни, че преди да се усетят първите темпове на ръста на инфлацията, през първото полугодие на 2021 г. средно тя беше 112 лева за мегаватчас, а сега, след компенсациите, тя ще е 200 лева. Велев посочи, че през второто полугодие на миналата година цената на тока след компенсациите беше 250 лева.

„Това е повече от два пъти ръст и е първата причина да имаме по-голяма инфлация от средноевропейската“, пресметна председателят на АИКБ. По думите му, втората причина е свързана с прекомерното увеличаване на бюджетните разходи – най-вече за пенсии, както и за издръжка в бюджетната сфера, срещу които няма произведена продукция.

Васил Велев отново повтори, че цената на тока за бита е 82 лева за мегаватчас и е силно субсидирана, а за предприятията след компенсации е над цената на микса и настоя базовата индустрия трябва да бъде докомпенсирана по отношение на цените на електроенергията, за да има равни позиции с конкурентите си в Европа и по света.