Климатичните промени носят заплаха за кулинарните съкровища на ЕС

От френските световноизвестни сирена до испанския хамон – най-доходоносният износ на храни от Стария континент е под натиск, пише Politico.

Силна суша, която според учените може да е най-лошата от 500 години, нанесе щети на всички видове реколти в Европа, включително зърнени култури, зеленчуци, мед и вино. Но също така застраши производството на европейски регионални специалитети, които са защитени с печат на ЕС, който удостоверява тяхното качество и традиционен характер – и съответно повишава цените им.

По-тежките и по-чести климатични климатични събития пречат на производствените цикли, а това прави по-трудно производителите на подобни гурме продукти да следват строгите, традиционни рецепти и процедури, които трябва да поддържат.

Загубата на печалба може да е значителна. Само за миналата година храните и напитките, продавани с тези етикети за качество, известни като географски означения, са отбелязали печалба от над 70 млрд. евро.

Във Франция, която може да се похвали с над 250 подобни етикета, млекопроизводителите в района Савоя, произвеждащи сирена като Emmental de Savoie или двойника му Raclette de Savoie, казват, че сушата е изпепелила тревистите прерии, които според вековните рецепти са на централно място в диетите на кравите.

Томас Дантин, земеделец и представител на фермерите от Савоя, казва, че сушата е направила полетата „сухи като изтривалка“ още пред юни, а това прави невъзможно да се изпълнят изискванията за паша по географските означения.

Земеделците от Савоя и няколко други френски производители по географски означения са поискали изключения от производствените правила заради сушата, за да могат да продължат да използват доходоносния печат на ЕС, макар че не изпълняват стандартите, каза френският земеделски министър Марк Фесно на пресконференция миналата седмица.

„Има изискване стадата да се хранят основно с прерийна трева, но когато няма нищо за ядене в прерията...“, казва Фесно, имайки предвид случая с производителите в Савоя.

В югозападна Франция земеделците, отглеждащи защитените от ЕС люти чушки Piment d'Espelette, растящи в обикновено дъждовната Баска автономна област, също са получили дерогация от INAO – органът, който управлява регионалните означения и други печати за качество – по правило, което изисква техните луксозни люти чушки да бъдат напоявани само с дъждовна вода – нещо, което са осъзнали, че ще бъде невъзможно.

Говорител казва, че INAO разглежда поне осем искания за освобождаване от правилата, добавяйки, че очакват още молби. Според Le Parisien освен на Piment d'Espelette органът вече е дал дерогации на две вина от областта Бордо и на производители на сиренето Saint-Nectaire.

Фесно казва, че исканията ще бъдат обработени възможно най-бързо, за да се избегнат щети от продажба на стоките без етикетите за географски означения, което може да нанесе тежък удар на вече затруднените фермери – а и на хазната на ЕС.

Но макар че подчертава, че изключенията са „временни“, фермерите се тревожат за способността им да се адаптират към променяща се околна среда, която, докато вредните емисии растат, се очаква да става все по-гореща и суха.

Трудностите от тазгодишната засушаване на италианската река По, от която зависи около 30% от италианското индустриализирано земеделие, означава, че производителите на сиренето Пармезан изпитват трудности да отговорят на собствените си производствени стандарти, тъй като кравите им произвеждат по-малко мляко.

Производителите на испанската шунка Jamón de Bellota, която се прави от хранени с жълъди чистокръвни прасета, казват, че засегнатите от сушата дъбове са започнали да произвеждат по-малко жълъди. За да се адаптират, Алфонсо Бланко от Ibesa, група производители, продаващи шунката, казва, че фермерите е трябвало да се „адаптират“, намаляйки количеството шунка, което произвеждат, в съответствие с по-ниските количества налични жълъди.

Амандин Легрос, говорител на базираната в Брюксел лобистка група по географските означения Origin EU, казва, че организацията им все още няма цялостен поглед върху влиянието на тазгодишната суша, но заяви, че при предишни сушави години е имало подобни искания за дерогация.

По-малко стабилен климат, добавя тя, ще „направи по-сложно за производителите да следват изцяло спецификациите за производство“.

Тревога за етикетите

Дантин, млекопроизводителят от Савоя, казва, че заради по-сухите зими и по-горещите лета привършват зимните си резерви много по-рано или купуват фураж от други региони.

„Никога не сме виждали нещо подобно и е трудно да се справим с това“, казва той. „Да се възползваме от зимните ни запаси през юни... сякаш имаме по две зими всяка година. Много от нас не могат да поемат тези разходи, а е и лошо за етикета ни, според който кравите трябва да се хранят само с местно отглеждан фураж“.

„Всяко лято горещите стават все по-тежки, а зимите по-меки“, казва той, добавяйки: „Ще лъжем сами себе си, ако кажем, че климатичните промени нямат нищо общо с това“.

Освен промяната на климата фермерите в ЕС са изправени и пред регулаторни заплахи в Брюксел, където се опасяват, че плановете за етикети с хранителните стойности върху стоки от ЕС ще се насочат непропорционално към географските означения, които са склонни да бъдат по-мазни или солени.

Дантин казва, че секторът ще трябва да се адаптира, за да продължи да произвежда характерните за ЕС храни и напитки, но се опасява какво може да донесат промените.

„Трябва да бъдем внимателни, защото продуктите ни по някакъв начин са обещание, което поемаме пред клиентите ни“, казва той. „Не можем да говорим лъжи“.