Все повече инвестиции се правят в земеделски земи, но инвеститорите не трябва да базират решенията си на едногодишни резултати и да очакват постоянно растящи аренди. Това коментира земеделският производител Борислав Петков в ефира на предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.
„Трябва да се приземим и да гледаме на земеделието като дългогодишен бизнес. 2021 година беше силна, но тази година има засушаване, засушаване имаше и преди няколко години, което доведе до много ниски добиви“, посочи събеседникът.
Според него всяка година предлагането на земеделски земи намалява, защото България има ограничен ресурс и вследствие на това цените се повишават. Други важни фактори са инфлацията и цените на основните земеделски продукти. Петков смята, че инвеститорите трябва да са реалистични по отношение на възвръщаемостта.
„Всички купуват с цел наем или аренда за доходност - всеки инвеститор си представя определена доходност. Тя обаче трудно ще компенсира инфлацията, тъй като тя е вече двуцифрено число. Текущата доходност е 3-5%. Когато земеделски производител инвестира, той гледа в много по-дългосрочен период за възвръщане на инвестицията“, категоричен е гостът.
По негови думи „истерия с рентите ще има силно негативен ефект, особено тази година, защото очакваните добиви няма да се случат". Той добавя, че "нерегламентираният внос от Украйна също оказва много негативен ефект и повишаването на рентите не е добра практика особено при едногодишното ползване".
"Тази година ще е една от лошите за земеделските производители и безконтролният внос от Украйна утежнява ситуацията. Припомням, че продукцията от Украйна е третирана с препарати, забранени в Европа. Не трябва да бъркаме солидарността с Украйна с тази ситуация", каза гостът.
„Българските производители заслужават да получат това, което са си изработили. Цена под 680 лв. на тон не би била добра за нормалното функциониране на следващата земеделска година“, категоричен е той.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости в предаването вижте тук.
преди 2 години Всичко е много относително. В определени години има доходност от над 10%, дори и при 4000лв/декар. Важно е да се обработва само собствена земя и всички спечелени пари да се влагат отново в земя. От плащане на ренти не се забогатява. До този под мен, който разбира много от субсидии, в момента субсидията е 1/10 от разходите за производствотона пшеница и 1/4 от рентата в Добруджа, т.е. автоматично отива при собствениците. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Ограничен ресурс? Има сума ти пустеещи и храсталясващи земи и то в Дунавкската равнина - най-плодородната ни земя. Ще питате "защо" и отговорът е много ***. На ареднаторите не им се занимава да орат зарязани ниви незвисимо колко са големи и плодородни защото са си свикнали с това , което имат. Населението ни намалява т.е. земята на човек от населението се увеличава, но със субсидиите за зърнари ние спонсорираме арендаторите, а не обикновения човек или инвеститор. Друг проблем са поясите в Добруджа. Влизат в нивите и нямаш право да ги режеш/изкореняваш. Така се залесяват нивите и се губи земя. Държавата трябва да вземе мерки! Доходност 5% незнам къде я видяхте, но над 3% е някакъв мираж, а реално има много инвестиции носещи сигурно 3% без гореописаните проблеми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Ако българските зърнопроизводители са патриоти, трябва да се отдръпнат от пазара, за да се изкупи евтиното украинско зърно. Всеки лев даден за украинско зърно индиректно убива руснак. А всеки лев даден за българско зърно, го оставя жив. Нашите политически ръководители смятат... Опа. Прекалих ли с полит-корекността? отговор Сигнализирай за неуместен коментар