Близо половината от безпрецедентните метеорологични явления през 2024 г. са в Европа

2024 г. е била най-горещата за 175 години наблюдения, според доклад на Световната метеорологична организация (СМО), цитиран от Euronews.

Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата сега е на най-високите нива през последните 800 хил. години и в световен мащаб през всяка от последните 10 години поотделно е отчетен температурен рекорд, според данните в доклада.

Докладът за състоянието на глобалния климат потвърждава също така, че миналата година вероятно е била първата календарна година, през която затоплянето спрямо прединдустриалната ера е надвишило 1,5 градуса по Целзий.

Според СМО все още е възможно затоплянето да се поддържа до 1,5 градуса, ако се изпълняват договорките в Парижкото споразумение за климата. Вече виждаме „спираловидни въздействия върху времето и климата“ от затоплянето и някои от последствията няма да са обратими, предупреждават климатолозите.

Екстремното време има „опустошителни последици“

„Данните за 2024 г. показват, че океаните продължават да се затоплят и морските нива продължават да се покачват“, коментира генералният секретар на СМО Селесте Сауло. „Замръзналите части от повърхността на Земята, известни като криосфера, се топят с тревожна скорост: ледниците продължават да намаляват, а антарктическият морски лед достигна втората си най-ниска степен, регистрирана някога. Междувременно екстремното време продължава да има опустошителни последици по целия свят“, добавя тя.

Авторите на доклада пишат, че през 2024 г. в световен мащаб са се случили 151 безпрецедентни екстремни метеорологични явления. Тези събития - тропически циклони, наводнения, суши и други явления, са допринесли за влошаване на хранителните кризи и са причинили огромни икономически загуби.

„Последната проверка на здравето на планетата ни казва, че Земята е дълбоко болна“, коментира главният учен от Метеорологичната служба на Обединеното кралство проф. Стивън Белчър.

Климатът в Европа през 2024 г.

В Европа 114 необичайни и 74 безпрецедентни екстремни метеорологични явления са довели до разселването на близо 27 хил. души, ранили са 5600, а смъртните случаи са 111, според данни на СМО. От тях безпрецедентни метеорологични явления - такива, които са извън историческата норма, сами по себе си са довели до 86 смъртни случая и 24 800 разселени лица.

Тези събития включват 34 горещи вълни, вкл. и в Норвегия, където температури над 30 градуса са регистрирани за първи път през септември, та до България, където интензивният летен период е най-дългият регистриран от 1932 г. насам.

Дъжд или влажни периоди съставляват още 21 от тези безпрецедентни събития, като повечето от тях са регистрирани в Дания. Между февруари и март много райони на Ломбардия в Италия са преживели двумесечния период с най-много валежи, регистрирани някога.

Общо 8 безпрецедентни наводнения са регистрирани в Европа през 2024 г., довели до 32 регистрирани смъртни случая. Четири от тези събития са в Италия - три в Северна Италия само през септември и октомври. Полша, Естония и Дания претърпяха безпрецедентна суша с 4800 разселени и четири регистрирани смъртни случая.

Държавите трябва да инвестират в метеорологични, водни и климатични услуги

Навсякъде по света бурите са подсилени от глобалното затопляне. Тропическите циклони са отговорни за много от събитията с най-голямо въздействие, включително тайфуна „Яги“, който удари Виетнам, Филипините и Южен Китай през септември.

В САЩ ураганите „Хелийн“ и „Милтън“ достигнаха западното крайбрежие на Флорида през октомври и причиниха икономически загуби за десетки милиарди долари. Над 200 смъртни случая бяха свързани с изключителни валежи и наводнения заради „Хелийн“ – най-обилните в континентален американски ураган след „Катрина“ през 2005 г.

През декември тропическият циклон „Чидо“ удари Мозамбик, Малави и Майот - един от най-мощните, преминавал някога през френската отвъдморска територия. Той донесе ветрове със скорост над 200 км/ч, срина цели квартали и прекъсна захранването и комуникациите на много общности. Около 100 хил. души бяха разселени в Мозамбик.

Според проф. Сауло инвестициите в метеорологични, водни и климатични услуги сега са по-важни от всякога за справяне с предизвикателствата и изграждане на по-устойчиви общности – например системи за ранно предупреждение. "Постигаме напредък, но трябва да отидем по-далеч и трябва да вървим по-бързо. Само половината от всички страни по света имат адекватни системи за ранно предупреждение“, добавя Сауло.