CFP Energy: Управлението на риска е основна част от енергийния преход

Европейските компании все повече се ангажират с политическите цели, свързани с ESG (екологични, социални и управленски) практики и действия в областта на климата на фона на регулаторния натиск, очакванията на инвеститорите и обществените нагласи. За да се справят с краткосрочните рискове в тази връзка, компаниите използват пазарни механизми като закупуване на въглеродни квоти, зелени сертификати и алтернативни горива. Тези, които действат първи, са в най-добра позиция да се справят с бъдещото предизвикателство около деркабонизацията. Това коментира Иво Костадинов от CFP Energy, която помага на бизнеса да се ориентира в енергийния преход.

CFP Energy е основен партньор на енергийната конференция на Investor.bg Energy of Tomorrow, която ще се проведе на 19 март в Интер Експо Център, София. За повече информация и регистрация посетете страницата на събитието ТУК.

- Каква е дейността на CFP Energy и каква е ролята на компанията в енергийния преход на Европа?

- CFP Energy е водещ доставчик на въглеродни, енергийни, газови и екологични решения, специализиран в работата с индустриални и търговски компании. Ние си партнираме с нашите клиенти, за да ги насочваме в прехода към бъдеще без въглеродни емисии, като предоставяме интегриран набор от инструменти за физически и финансови решения за управление на риска в пазарите на въглеродни емисии, енергийни доставки, екологични продукти и други стоки. Дългогодишният ни опит ни позволява да предоставяме персонализирани, иновативни стратегии и уникални прозрения на нашите клиенти.

- Какви са настоящите предизвикателства пред прехода към нисковъглеродна икономика и какви решения предлагате в това отношение?

- Повишената амбиция на правителствата, по-строгите регулации, засилените ангажименти за корпоративна устойчивост и резултатът от срещите на ООН за климата ще изискват сериозни и свързани с климата действия от големите организации през следващите десет години и след това.

В годините до 2050 г., когато Европейският съюз (ЕС), Великобритания и много други страни трябва да постигнат въглеродна неутралност, новите екологични разпоредби, растежът на възобновяемите енергийни източници, преходните горива и реформата на водещите схеми за търговия с емисии ще имат по-голямо въздействие върху бизнеса от всякога. И тази промяна е значително по-близо, отколкото мнозина си мислят.

В краткосрочен план компаниите трябва да използват пазарни механизми, за да управляват риска около цените на въглеродните емисии и да започнат прехода към въглеродна неутралност. Независимо дали чрез прилагане на стратегия за закупуване на въглеродни квоти, договаряне на зелени сертификати/PPA за енергия или използване на алтернативни биогорива, компаниите, които действат на ранен етап, ще бъдат в най-добра позиция да се справят с бъдещото предизвикателство около декарбонизацията.

- Как и до каква степен бизнесът в Европа е ангажиран с политически цели, свързани с ESG практиките и борбата с изменението на климата?

- Бизнесът в Европа все повече се ангажира с политически цели, свързани с ESG (екологични, социални и управленски) практики и действия в областта на климата, водени от комбинация от регулаторен натиск, очаквания на инвеститорите и обществено търсене. Степента на ангажираност варира в различните индустрии и държави.

Наскоро проучихме над 500 големи организации в сферата на авиацията, строителството, корабоплаването, центровете за данни и производството, за да разберем кои решения използват, за да изпълнят амбициите за въглеродна неутралност и да видим как онези, които са засегнати от системите за търговия с емисии на ЕС и Великобритания, се подготвят за предстоящите промени. Установихме, че компаниите дават приоритет на подобренията в енергийната ефективност, интегрирането на възобновяема енергия и инициативите за компенсиране на въглеродните емисии. По-специално ангажираните с тези схеми инвестират в системи за проследяване на данни и инструменти за прогнозиране на емисиите, за да управляват по-добре рисковете и да оптимизират своите стратегии за въглеродни кредити.

Въпреки че някои сектори, като центровете за данни, бързо възприеха модерни технологии за управление на енергията, други, като строителството и корабоплаването, са изправени пред по-големи предизвикателства поради инфраструктурни ограничения. Като цяло предприятията демонстрират повишен ангажимент за постигане на целите за устойчивост, с нарастващ акцент върху сътрудничеството със заинтересованите страни и доставчиците за намаляване на емисиите от обхват 3.

Освен това открихме, че много европейски предприятия започват да включват доброволните въглеродни пазари (VCM) в своите стратегии за климата като допълнение към директното намаляване на емисиите. Тези пазари позволяват на компаниите да компенсират емисиите, които все още не могат да бъдат елиминирани със същата степен на гъвкавост. Например, нашите проекти, базирани на природата – като проекта за повторно залесяване в Салта, Аржентина – осигуриха значително улавяне на въглерод и възстановяване на жизненоважна екосистема, преодолявайки разликата между настоящите цели за въглеродните емисии, като същевременно продължаваме да инвестираме в по-дългосрочни решения.

Нашите открития предлагат окуражаваща гледна точка. Анкетираните демонстрират добро разбиране на разпоредбите, като същевременно показват, че предприемат проактивни мерки за планиране на по-високи разходи за въглерод в бъдеще. С непрекъснато сътрудничество и инвестиции, вярваме, че европейските предприятия са в добра позиция да постигнат целите си в областта на климата и да създадат дългосрочна стойност за своите клиенти.

- Как виждате пътя към декарбонизиране на Европа до 2050 г.? Смятате ли, че крайният срок е изпълним предвид настоящите политически и икономически сътресения в региона и по света?

- В CFP Energy вярваме, че инерцията трябва драстично да се промени и силните политически рамки на ЕС, като Зелената сделка и „Готови за 55“, са чудесно начало за стимулиране на импулса в целия ЕС към декарбонизация в цяла Европа. Въпреки това трябва да се направи повече, за да се постигне въглеродна неутралност до 2050 г. на фона на предизвикателствата в рамките на наличната времева рамка.

Например някои региони в Източна Европа, като Западните Балкани (Сърбия, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония, Албания) не са напълно интегрирани в политиките на ЕС за климата. Следователно не можем напълно да изключим геополитическата нестабилност в този регион. Западните Балкани са изправени пред увеличени финансови предизвикателства поради ускорената инфлация и шоковете в цените на енергията, които повлияха на импулса на постепенното премахване на използването на изкопаеми горива в региона.

Слънчевата енергия вече отбеляза значителен растеж в региона и чуждестранните инвестиции продължават да се увеличават, особено от ЕС и Китай - технологията също непрекъснато се подобрява. Тези страни имат огромен потенциал за производство на водна, слънчева и вятърна енергия, но остава силната зависимост от въглищата, като някои държави генерират над 50% от своя дял от енергия от въглища. Газът също играе голяма роля в тази картина и мнозина го виждат като преходно гориво, подходящо да помогне за преодоляване на празнината. Въпреки това, тъй като ЕС е скептичен по отношение на финансирането на нови проекти, вероятно предприятията ще трябва сами да поемат част от разходите – като съставят свои собствени енергийни решения, за да постигнат целите си за емисиите.

Като цяло целите за 2050 г. ще изискват известна степен на промени в политиката и съгласувани усилия от всички заинтересовани страни, за да се осигури напредък. Успехът на тези усилия ще зависи от способността на Западните Балкани да се интегрират в по-широките политики на ЕС за климата, стабилността на политическите и икономическите условия и желанието на бизнеса и правителствата да инвестират в устойчива енергия.

Сътрудничеството между ЕС и Западните Балкани, заедно с подкрепата от международните инвеститори, ще бъде от решаващо значение за преодоляването на съществуващите предизвикателства и осигуряването на плавен преход към 2050 г.

- Събитието Energy of Tomorrow отново поставя на фокус енергийния преход, свързаната с него политическа рамка и ролята на бизнеса и обществото. Какво ви кара да се занимавате с подобни инициативи и смятате ли, че такива събития засилват чувството за отговорност у хората?

- Тъй като предприятията в цяла Европа се стремят към енергиен преход, сътрудничество и насърчаване, дискусията в международен мащаб никога не е била по-важна. Събития като тези играят решаваща роля за осигуряване на междуиндустриално привеждане в съответствие за постигане на целите за въглеродни емисии, като същевременно ни позволяват да укрепим връзките и да създадем нови такива с колегите си.

Energy of Tomorrow се превърна в ключово събитие в календара на енергийната индустрия и сме щастливи да присъстваме на годишната конференция заедно с други лидери от бизнес общността.