Климатичните промени застрашават планинските заслони в Австрия

"Пукнатина с размерите на човешка ръка". На 3106 метра надморска височина основите на заснежения планински заслон "Цител" в района на Залцбург се напукват под въздействието на глобалното затопляне, информира Франс прес. "Трябва да се действа спешно", казва Георг Унтербергер, отговарящ за инфраструктурата в Австрийския алпийски клуб.

Преди няколко месеца секторът отправи "призив за действия при бедствие", който досега е събрал близо 100 000 подписа, с искане за учредяване на спешен фонд от 95 милиона евро.

Правителството е обещало само 3 милиона, а за страната с население от над 9 милиона души, катеренето по планинските склонове е своеобразен национален спорт. Тревогата нараства и заради зачестилите свлачища, които допълнително увреждат заслоните. Те и без това вече са в лошо състояние, тъй като са твърде стари и неподдържани.

Навсякъде в Алпите топенето на ледниците и размразяването на вечно замръзналата земя, т. нар. пермафрост, правят маршрутите до върховете все по-рисковани.

"На четири крака"

От спешни ремонтни дейности в Австрия се нуждаят 272 от 429 планински заслона и 50 000 километра пътеки. Икономическата тежест от поддържането на многобройните маршрути "се е удвоила през последните пет години", казва Унтербергер пред АФП.

Повечето от тях са построени преди повече от сто години, като средно годишно три-четири затварят врати.

Въпреки това туристи не липсват. Над 1 милион души годишно посещават 200-те обекта, управлявани от Алпийския клуб, най-големият в страната със 710 000 членове.

Изкачването до връх Зонблик, предизвикателство за авантюристи от цял ​​свят, се смята за едно от най-трудните и за него е необходима специална екипировка. "Сега е дори още по-опасно и съм виждал алпинисти да пълзят на четири крака, за да стигнат до върха", казва той.

Промяната на пейзажа изисква мерки като поставянето на въжета и инсталирането на стоманени стълби за гарантиране на сигурността по маршрута и маркирането му . Те обаче се променят в някаква степен всяка година в зависимост от ерозията.

Когато заслонът на върха е бил построен, внушителният ледник е "облизвал" стените му. Впечатляващото му отдръпване през последните години разкрива стръмни скални стени, както и обширни, и опасни площи със струпвания на дребни сивкави камъни.

Липса на доброволци 

Освен финансовите средства, от значение са и самите хора, отбелязва АФП. За разлика от съседна Швейцария властите не са отговорни за поддръжката на мрежите от пътеки в Австрия и алпийските клубове разчитат до голяма степен на все по-рядко срещащите се доброволци.

"Много от нашите 25 хил. доброволци са над 65 години и набирането на нови е постоянно предизвикателство", изразява съжалението си Георг Унтербергер, който наблюдава тенденция към краткосрочна ангажираност за няколко часа или ден, но не за по-дълго време.

Разположената в близост до заслона обсерватория "Зонблик" е документирала развитието на температурите от 1886 г. насам - най-дългият непрекъснат период на събиране на данни от голяма надморска височина в света.

Тази ключова информация позволява на учените да прецизират своите климатични модели, тъй като планините се затоплят по-бързо от останалата част на земното кълбо.

От 50-те години на миналия век във всички високопланински региони като, например, "Алпите, Скалистите планини, Андите или Хималаите средната годишна температура се е повишила с повече от два градуса", или двойно повече от средната за света, уточнява пред АФП Елке Лудевиг, директор на обсерваторията. Повишението е още по-голямо на този връх.

"Не трябва да се доверяваме на изобилието от сняг и ледниците, които все още имаме късмета да виждаме. Ние наистина сме в критична ситуация по отношение на скоростта, с която планетата се затопля", отбелязва тя.