Проблемът с безводието в България започва да разкрива мащабите си

Увеличават се населените места на воден режим в България, а все повече язовири вече са под 50% от обемите си. Това става ясно от изявления на местните власти и институции.

В регионалното министерство днес се провежда среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието.

Институциите посочват много причини за намаляващата вода у нас - по-малко валежи, намален дебит, повишена сезонна консумация, високи температури, липса на резервни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират резервните водоизточници и стратегическите язовири, които тепърва трябва да се построят или да се ремонтират. 

Експерти: Вода в България има, проблемът е в управлението

"Погледнато на многогодишна база, вода има. Проблемът обаче е в нейното разпределение през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е проблемът - ние да уловим по-рационално тази вода, която пада в моментите с валеж, които стават все по-кратки, но някои са по-изразени като количество", коментира проф. Емил Гачев от секция "Води" в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Пред БНР той подчерта, че подобряването на начина на разпределение на водния ресурс е предизвикателство пред страната. 

„На многогодишна база водният ресурс е достатъчен, но не и ако се вглеждаме в отделните сезони“, категоричен е специалистът. Той напомни за дългата суша през лятото и последващите малко валежи. Според него властите се надяват, че валежите ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има адекватно съхраняване и разпределение на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, отбеляза той.

Проф. Гачев изтъкна и големите запаси от подземни води, които не се използват рационално. Според него това е една възможност нещата да се подобрят. Той наблегна и на състоянието на ВиК инфраструктурата и загубите. По думите му за всяка част от страната решението е специфично. 

Той посочи също, че трябва незабавно да предприемем мерки за развитието на горите. „Гората е инвестиция в бъдещето“, подчерта той и обясни, че когато има добре развита гора, тя пази от суша и наводнения. По думите му нямаме никакво време за губене, а трябва да започнем залесителна кампания.

Вода в България има, смята и проф. Петър Калинков, зам.-председател на Българската асоциация по водите. По думите му средногодишно страната разполага с около 15 млрд. куб. метра възможности за вода и отделно 5 млрд. куб. метра подземни води. Същевременно разходът на вода общо средногодишно е около 5 млрд. млрд. куб., посочи той.

По думите му България разполага с четири пъти повече ресурси, отколкото са необходими. Проблемът според него е в управлението. Няма проблеми там, където има големи язовири за чисто водоснабдяване, и там, където има язовири за напояване и са трансформирани за водоснабдяване. По думите му, където има язовир, не би следвало да има проблеми. При намаляване на притока на вода в язовирите има приоритети, напомни експертът и подчерта, че водоснабдяването на населението е на първо място. 

Една от основните възможности за справяне с кризата с водата е намаляване на загубите на вода, категоричен е професорът и посочи два подхода - възможно най-голяма подмяна на старата водопроводна мрежа и постоянно провеждане на политика от всички ВиК оператори. Той препоръчва да се изготви програма за намаляване на загубите на вода и тя да се изпълнява. 

Премиерът разпореди спешни действия

Във връзка с безводието в страната днес премиерът Димитър Главчев разпореди на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да предприеме спешни действия.

В най-кратки срокове да бъде свикана среща в Министерството на околната среда и водите във връзка с намалелия полезен обем на язовир „Тича“ и недостига на вода за питейно-битови нужди. Главчев очаква МОСВ в най-кратки срокове да организира работна среща с участието на всички ресорни министерства за набелязване на мерки за справяне с кризата.

Поради мащабите на проблема с безводието в страната премиерът препоръча на министъра на околната среда и водите да разгледа възможността да свика заседание на Висшия консултативен съвет по водите, за да бъде привлечено допълнително експертно и научно мнение за справяне с кризата. Друг механизъм, който би могъл да бъде задействан с цел ангажирането на всички отговорни ведомства и подобряване на координацията и взаимодействието между тях, е чрез Координационния съвет по водите.

В качеството му на председател на съвета, министърът на околната среда и водите може да свика извънредно заседание, на което да бъде обсъден докладът на работната група за справяне с безводието, създадена по разпореждане на премиера Главчев, и в спешен порядък да бъдат предложени мерки и действия по проблема.

Междувременно от МОСВ вчера излязоха с апел да се предприемат спешни действия за осигуряването на питейно-битовото водоснабдяване, както и ВиК операторите да прецизират заявките си за 2025 г. Ведомството влезе в задочна полемика с "Напоителни системи" заради предупреждението, че заради безводието водата за напояване през 2025 г. ще бъде по-малко в сравнение с 2024 г. и че дружеството трябва да намали разхищенията. От "Напоителни системи" посочват в съобщение, че продължават да инвестират в рехабилитация на съоръжения за напояване от язовирите, напоителни канали и помпени станции.

Строителството на язовири е ключово

"Трябва да има политическа воля за приемане на цялостна стратегия за управление на водите с хоризонт 2050 г. и изграждане на нови язовири", заяви в началото на септември регионалният министър Виолета Коритарова в парламента по време на изслушване за водната криза в страната, в което бяха изслушани министрите и на другите отговорни ведомства. 

Проф. д-р инж. Димитър Кисляков от катедра "Хидротехника и хидромелиорации" на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия акцентира в интервю за БТА в края на юли върху факта, че в България се наблюдава силно неравномерен характер на оттока на нашите вътрешни реки. По думите му България е  учебникарски пример за необходимостта от язовири - когато има, да уловим това, което има, за да го ползваме, когато го няма, коментира тогава ученият. Според него променената обстановка в страната - демографска и стопанска, налага извършването на дългосрочни водностопански изследвания, които биха дали актуалните стойности от това колко и къде е необходимо да се изградят нови язовири. Той изтъкна, че подобни стратегии би трябвало и да се изпълняват, а не само да останат хартиен документ.

Ученият посочи, че в страната има общо около 5800 язовира, съгласно данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като големите са 212. Новите язовири след 1989 г. са общо 3, плюс завършения ремонт на яз. "Студена", каза тогава професорът.