Над половината производство на храни в света е изложено на риск заради водната криза

Повече от половината производство на храни в света ще бъде изложено на риск през следващите 25 години заради бързо ускоряващата се водна криза, която обхваща планетата, освен ако не се предприемат спешни действия за опазване на водните ресурси.

Експерти, цитирани от британския в. Guardian, предупреждават също така, че е необходимо да се прекрати унищожаването на екосистемите, от които зависи наличието на прясна вода.

Половината световно население вече е изправено пред недостиг на вода и броят на засегнатите хора ще продължи да се увеличава с влошаването на климатичната криза, според доклад на Глобалната комисия по икономика на водата, публикуван в четвъртък.

Търсенето на прясна вода ще надхвърли предлагането с 40% до края на десетилетието, тъй като водните системи в света са подложени на „безпрецедентен стрес“, посочва се в доклада.

Комисията установява, че правителствата и експертите значително са подценили количеството вода, необходимо на хората, за да имат достоен живот и адекватно хранене. За повечето региони реалните обеми не могат да бъдат постигнати на местно ниво, така че хората са зависими от търговията, за да се удовлетворят нуждите си.

Някои страни се възползват повече от други от „зелената вода“ - влагата в почвата, която е необходима за производството на храна, за разлика от „синята вода“ от реки и езера.

Докладът установява, че водата се движи по света в „атмосферни реки“, които пренасят влага от един регион в друг. Около половината от световните валежи над сушата идват от здрава растителност в екосистеми, които изпускат вода обратно в атмосферата и генерират облаци, които след това се насочват от вятъра.

Китай и Русия са основните бенефициенти от тези системи на „атмосферни реки“, докато Индия и Бразилия са основните „износителки“, тъй като тяхната земна маса поддържа потока на „зелена вода“ към други региони. Между 40% и 60% от източника на валежи от сладка вода се генерира от използването на съседна земя.

„Китайската икономика зависи от устойчивото управление на горите в Украйна, Казахстан и Балтийския регион“, казва проф. Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата и един от съпредседателите на Глобалната комисия по икономика на водата.

„Същият е случаят на Бразилия, която доставя прясна вода на Аржентина. Тази взаимосвързаност показва, че трябва да поставим прясната вода в глобалната икономика като глобално общо благо“, добавя той.

Тарман Шанмугаратнам, президент на Сингапур и съпредседател на Комисията, посочва, че страните трябва да започнат да си сътрудничат в управлението на водните ресурси, преди да е станало твърде късно. „Трябва да мислим радикално за това как ще запазим източниците на прясна вода, как ще я използваме много по-ефективно и как ще можем да имаме достъп до прясна вода за всяка общност. С други думи, как да запазим справедливостта“, коментира той.

Глобалната комисия по икономика на водата е създадена от Нидерландия през 2022 г. За нея работят десетки водещи учени и икономисти, за да формират цялостен поглед върху състоянието на глобалните хидрологични системи и как те се управляват. Докладът на Комисията в обем от 194 страници е най-голямото глобално проучване, което разглежда всички аспекти на водната криза и предлага решения за политиците.

„Водата е жертва номер едно на [климатичната криза]. Промените в околната среда, които виждаме сега, са на глобално ниво и излагат на риск цялата стабилност на земните системи“, казва Рокстрьом пред Guardian. „[Климатичната криза] се проявява преди всичко в суши и наводнения. Когато говорим за горещи вълни и пожари, наистина тежките въздействия са чрез влага – или липсата ѝ“, допълва той.

Всяко увеличение с 1 градус по Целзий на глобалните температури добавя още 7% влага към атмосферата, което има ефект на засилване на хидрологичния цикъл много повече, отколкото би се случило при нормални температурни вариации. Унищожаването на природата също допълнително подклажда кризата, тъй като изсичането на горите и пресушаването на влажните зони нарушава хидроложкия цикъл, който зависи от транспирацията от дърветата и съхранението на вода в почвите.

Вредните субсидии също изкривяват световните водни системи и трябва да се разглеждат приоритетно, призовават учените. Всяка година повече от 700 млрд. долара субсидии се насочват към селското стопанство и голяма част от тях са неправилно насочени, защото насърчават фермерите да използват повече вода от необходимото.

Промишлеността също е фактор – около 80% от отпадъчните води, използвани от индустриите по света, не се пречистват и използват повторно, според доклада.

Нгози Оконджо-Ивеала, генерален директор на Световната търговска организация, също съпредседател на Комисията, казва, че страните трябва да пренасочат субсидиите и гарантират, че по-бедните няма да изпаднат в неравностойно положение. По думите ѝ трябва да се съчетае ценообразуването на водата с подходящи субсидии. „Индустрията получава голяма част от субсидиите и по-богатите хора. Така че това, от което се нуждаем, са по-добре насочени субсидии. Трябва да идентифицираме бедните хора, които наистина се нуждаят от това“, посочва тя.

Развиващите се страни също трябва да получат достъп до финансирането, от което се нуждаят, за да ремонтират водните си системи, да осигурят безопасна вода и канализация и да спрат унищожаването на природната среда, подчертава се в доклада.

Докладът предлага седем ключови препоръки, включително промяна на глобалното управление на водните ресурси, увеличаване на инвестициите в управлението на водите чрез публично-частни партньорства, правилно ценообразуване на водата и създаване на „партньорства само за вода“ за набиране на финансиране за водни проекти в развиващите се страни и страните със средни доходи.

Мариана Мазукато, професор по икономика в University College London и съпредседател на Комисията, казва, че заемите, отпуснати от банките от публичния сектор на развиващите се страни, трябва да бъдат обвързани с реформи във водния сектор.