Зелените амбиции на Европа отново стигат твърде далеч

Европа подготви плана си да ограничи обезлесяването в света преди три години, когато над сто световни лидери обещаха в рамките на климатичната конференция COP26 да спрат унищожаването на милиони хектари гори всяка година, пише Bloomberg.

Графикът беше агресивен, но както с много от зелените планове на Европейския съюз той се оказа непосилен за някои и в сряда блокът отстъпи пред призиви на страни като Бразилия и САЩ да забави темпото.

Решението за отлагане на целите за обезлесяване символизира свръхамбицията на блока, когато става въпрос да убеди света да последва зелените му стъпки. Това е резултатът от сблъсъка на амбициозните екологични цели със суровата реалност. Бизнесът заяви, че се нуждае от време и пари, за да се подготви за огромната промяна, която предвижда ЕС, същото поискаха и страните с бурно развиваща се икономика.

Търговия на стойност над 110 млрд. долара ще бъде засегната от Европейския регламент относно обезлесяването (EUDR), който цели да сложи край на изсичането на гори в резултат на ненаситната жажда на ЕС за стоки като кафе, какао, соя и говеждо месо.

Кой е най-застрашен от Европейския регламент относно обезлесяването? Карта: Bloomberg LP

Промяната в графика от 12 месеца, която измести влизането в сила на регламента към края на 2025 г., беше приета след силен натиск от глобалните търговски партньори, доставчици на суровини и дори страни членки на ЕС, които го приеха преди по-малко от две години.

Но оттогава много неща се промениха и Зелената сделка в Европа стана по-предизвикателна от политическа и икономическа гледна точка.

Крайнодесните партии в Европа са във възход и призовават за по-малко бюрокрация и по-голямо внимание върху конкурентоспособността вместо върху зелени идеали. Фермери многократно излязоха на протест с тракторите си в Брюксел, за да изразят негодуванието си, че инфлацията след началото на войната на Русия в Украйна и прекомерните регулации ги притискат до ръба на фалита.

В световен план страните стават все по-критични към европейската намеса. Наред с правилата за обезлесяването ЕС е също в процес на налагане на мито върху въглеродно интензивни продукти като стоманата и цимента от страни с не толкова строги климатични правила и иска производството на опаковки извън границите му да отговаря на правилата в съюза.

„В действителност светът се нуждае от вероятно три до пет години, ако правителствата се заемат сериозно с този проблем“, казва Джейсън Клей, изпълнителен директор на Markets Institute към WWF. „ЕС отправи своето предупреждение и привлече вниманието на света, но сега трябва да даде известно време на останалите да задействат процеса“, допълва той.

Регулацията на ЕС срещу обезлесяването се превърна в основна кауза на хората, които твърдят, че съюзът създава твърде голяма бюрокрация за световните производители на суровини и на местните вносители. Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия, най-голямата група в парламента, заяви, че той се е превърнал в „бюрократично чудовище“.

По-малко от три месеца преди влизането в сила на регулациите Комисията все още не беше публикувала указания как операторите трябва да се съобразяват с правилата. Тя го направи в сряда едновременно с обявяването на отлагането.

Информационна система беше тествана миналата седмица, но все още има опасения дали тя ще работи гладко. Германски вносител на дървесина вече обеща да спре вноса от Китай заради опасения, че тя може да бъде подложена на строги проверки, а азиатската страна няма да предостави данни за геолокализация, за да помогне за съобразяването с новите стандарти.

Съгласно системата всяко зърно кафе, говеждо месо и дървени трупи наред със стоки като шоколад, гуми и книги, ще трябва да бъдат проследени за произхода им под угрозата от солени глоби. Развиващите се страни изразиха недоволство, че дребните земеделци няма да успеят да покажат, че се съобразяват с правилата.

Индонезия нарече системата „регулаторен империализъм“. Представители на ЕС отговориха, че точната локация на фермите лесно може да бъде проследена с телефон и не е „значително питане“.

„Държавите се нуждаят от указания как да се съобразят с правилата, както и възможности и финансиране, за да предприемат действия. Няма магическа формула, но има начин регулацията да работи за колкото се може повече хора“, коментира Памела Коук-Хамилтън, изпълнителен директор на Международния търговски център към ООН.

Силно недоволство изразиха САЩ и някои страни членки на ЕС. Един от проблемите е отлагането на планирана система за класиране и решение за класифициране на всички страни като „стандартен“ риск, дори такива без проблема с обезлесяването. Това ще означава още документация и проверки за всеки, включително например на американските производители на целулоза, ключов компонент в ежедневни стоки като пелени.

Повечето страни ще бъдат класифицирани като нискорискови, когато системата заработи догодина, съобщи Комисията.

Противоречието в сряда се вписва в послание на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от втория ѝ мандат. Фон дер Лайен, която е архитектът на Зелената сделка в последния ѝ мандат, направи завой и подкрепи бизнеса чрез прехода, като намали бюрокрацията на фона на повсеместните страхове от изтичане на капитали от региона.

Тя казва също, че иска да запази цялостните зелени планове, но екологичните групи са скептични. Те смятат, че отлагането е удар за надеждността на ЕС и се притесняват, че то създава опасен прецедент за други климатични мерки.

Отлагането е „фронтална атака срещу Зелената сделка“, коментира Ана Кавазини, евродепутат от групата на Зелените. „Сега трябва да се уверим, че то няма да отвори кутията на Пандора и че директивата няма да бъде отслабена“, допълни тя.