Юли прекъсна дългата поредица от най-горещи месеци в историята

Миналият месец е бил вторият по горещина юли в света в историята, прекъсвайки 13-месечен период, когато всеки месец беше най-горещият, съобщи Службата за климатични промени на ЕС „Коперник“, цитирана от Ройтерс. Поредицата от най-горещи месеци в историята отчасти се дължеше на климатичното явление „Ел Ниньо“.

Месецът е бил с 1,48 градуса по Целзий над прединдустриалното референтно ниво между 1850-1990 г., допълни „Коперник“ в месечен доклад. Последните 12 месеца са били с 1,64 градуса по Целзий над прединдустриалното средно равнище заради изменението на климата.

Юли е регистрирал и двата най-горещи дни в историята.

„Коперник“ отдава високите температури основно на емисиите от парникови газове от индустрии, основаващи се на изкопаемите горива, и отбелязва, че океаните, които обикновено не са засегнати от „Ел Ниньо“, отчитат необичайно повишение на температурите.

„Този „Ел Ниньо“ приключи, но мащабът на ръстовете на температурите по света, голямата картина е много сходна с положението, в което бяхме миналата година“, коментира Жулиен Никола, климатолог в „Коперник“.

„Не сме приключили с температурните рекорди, които водят до горещи вълни... Знаем, че тази дългосрочна тенденция за затопляне може да бъде свързана с много високо ниво на доверие с човешкото влияние върху климата“, допълни той.

Температури над средните са отчетени в Южна и Източна Европа, западната част на САЩ, Западна Канада, по-голямата част от Африка, Близкия изток, Азия и източната част на Антарктика.

Близки или под средните температури са регистрирани в Северозападна Европа, западната част на Антарктика, части от САЩ, Южна Америка и Австралия.

Юли 2024 г. е бил и по-влажен от средното ниво в Северна Европа и Югоизточна Турция, а предупрежденията за суша продължават в Южна и Източна Европа.

Нивото на Северния ледовит океан е намаляло повече, отколкото през 2022 и 2023 г. до 7% под средното равнище, но спадът не е толкова голям, колкото рекордното понижение от 14% през 2020 г. Антарктическият морски лед е регистрирал второто най-ниско ниво за юли с 11% под средното равнище спрямо 15% под средното ниво през юли миналата година.

Глобалните температури на моретата остават близо до рекорден връх, като този юли са били само с 0,1 градуса по Целзий под равнището през юли миналата година, прекъсвайки 15-месечна серия от нови рекорди.

„Това, което наблюдавахме, беше изненадващо от гледна точка на това колко по-топло беше. Това повдига въпроса какво се случва с океана извън естествените климатични явления като „Ел Ниньо“ или „Ел Ниня“. Има ли промени в океанските течения?“, казва Никола.

В същото време изследване, публикувано в четвъртък, установи, че температурите на водата във и около Големия бариерен риф в Австралия са се повишили до най-високото си ниво от 400 години през последното десетилетие, което поставя най-големия риф в света под заплаха.

Рифът, който е най-голямата жива структура в света, се простира на площ от 2400 км край бреговете на северната провинция Куинсланд. Изследването е едно от малкото, които показват последиците от човешката дейност върху изменението на климата в исторически план, тъй като други изследвания за вредите върху рифа имат по-кратка времева рамка.

Група учени от университети в Австралия са стигнали до сърцевината на корала и са анализирали проби, за да измерят температурите на океана през лятото от 1618 г. насам.

В съчетание с данни от кораби и сателити, стигащи до около сто години назад, резултатите показват, че температурите на океана, които са били стабилни стотици години, са започнали да растат от 1900 г. нататък в резултат на човешкото влияниие, става ясно от изследването.

Авторите му наблюдават, че от 1960 г. до 2024 г. средното годишно затопляне за януари до март е 0,12 градуса по Целзий на десетилетие.

От 2016 г. рифът е преживял пет лета на масово избеляване на корала, когато големи части от рифа стават бели заради жегата и това ги излага на по-голяма опасност от смърт. Тези лета са били през пет от шестте най-горещи години през последните четири столетия, показва изследването.

„Светът губи една от иконите си“, казва Бенджамин Хенли, преподавател в университета в Мелбърн и един от съавторите на изследването. „Смятам, че това би било пълна трагедия. Трудно е да разберем как това може да се случи пред погледите ни, в нашия живот. И е много, много тъжно“, допълва той.

Последните данни за температурите от януари до март тази година са най-високите в историята и са много над равнището през всяка друга година, отбелязва Хенли.

Кораловите рифове защитават бреговите линии от ерозия, там живеят хиляди видове риби и те са важен източник на приходи от туризъм в много страни.

Най-малко 54 страни и региони са преживели масово избеляване на рифовете им от февруари 2023 г. насам, тъй като изменението на климата затопля водите на повърхността на океана, сочат данни на Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA).