Следващият "черен лебед" на пазара е изменението на климата

Борбата с изменението на климата е трудна, отчасти защото хората са… особени същества. Трудно е да ги накараш да се грижат за собственото си бъдещо благосъстояние, още по-малко за това на цели бъдещи поколения. Хората профукват пенсионните си фондове и пропускат деня за тренировки. Нима е възможно да ги е грижа за въображаемите им правнуци?

Но хората се интересуват от цените на акциите. Цели медийни империи и доходоносни кариери са изградени от разговори за цените на акциите. За разлика от размитите хипотези за живота на неродените потомци, цените на акциите са конкретни. Те се повишават, те се понижават. Просто е, пише Bloomberg.

Така че може би това ще привлече внимание: Климатичните промени ще бъдат много, много лоши за цените на акциите.

Ако не се направи повече за забавяне на затоплянето на планетата, причинено от емисиите на парникови газове, това ще намали с 40% оценката на световните акции, се казва в ново проучване на Института за въздействие върху климата EDHEC-Risk. При отчитане на ускоряващите се от климатичните промени „критични точки“, като например изчезването на амазонските дъждовни гори или голямото изхвърляне на газ от топящата се вечна замръзналост, пазарните загуби ще нараснат до 50%. От друга страна, ако светът вземе мерки и ограничи затоплянето до 2 градуса по Целзий над средните стойности от прединдустриалния период, тогава ударът върху цените на акциите ще бъде само 5-10%.

Основното, което трябва да се отбележи, е, че това няма да са еднократни загуби, предупреди в уебинар водещият автор на изследването Рикардо Ребонато, професор по финанси в EDHEC Business School в Лондон и бивш ръководител на Pimco. Няма да има връщане към средната стойност.

От EDHEC прогнозират много по-големи загуби на фондовия пазар, отколкото повечето други проучвания, отбеляза Ребонато. Това отчасти се дължи на факта, че тези други проучвания се фокусират върху разходите за преминаване на световната икономика към възобновяема енергия, а не върху много по-големите поражения, които климатичните промени ще нанесат на растежа.

Проучването на Ребонато, което отчита както прехода, така и щетите, е по-съвместимо с неотдавнашния доклад на Националното бюро за икономически изследвания, в който се оценява 12% удар върху световния брутен вътрешен продукт за всеки 1 по Целзий затопляне. А Потсдамският институт за изследване на въздействието на климата наскоро предупреди, че 19% спад на световните доходи до 2050 г. вече е заложен, дори ако намалим емисиите агресивно още днес. Той изчислява годишни загуби в размер на 38 трилиона долара в резултат на хаотичния климат.

Много изследователи пренебрегват вредите от климата, като смятат, че тъй като те са далеч в бъдещето, пазарът силно ще ги намали. Но проучването на EDHEC убедително доказва, че инвеститорите ще оценяват парите все повече и повече с отслабването на икономиката.

Така че в началото на климатичните промени, когато икономическият растеж все още е относително силен, инвеститорите няма да се интересуват толкова много от бъдещите загуби.

И подобно на обектите в огледалото за обратно виждане, щетите от изменението на климата вече са по-близо, отколкото изглеждат. По данни на Световната метеорологична организация метеорологичните бедствия са стрували на световната икономика 1,5 трилиона долара през 2010 г., което е почти десетократно повече в сравнение със 70-те години на миналия век след коригиране с инфлацията. Презастрахователят Swiss Re предполага, че застрахователните загуби от природни бедствия ще се удвоят през следващото десетилетие.

Но тези цифри драстично подценяват потенциалните последици от глобалното затопляне върху икономическия растеж. Както отбелязва Рикардо Ребонато, екстремните горещини, повишаването на морското равнище и други дълготрайни последици от глобалното затопляне ще нанесат много по-големи щети на човешкото здраве и производителност, отколкото отделни бедствия като урагани или горски пожари.

„Може би се фокусираме твърде много върху катастрофичните събития, а не върху хроничните щети“, казва Ребонато. „Съществува хроничен аспект по отношение на загубата на производителност, загубата на ефективност, която е по-малко видима и по-коварна и ще създава непрекъснато напрежение.“

Проучването на EDHEC е още едно напомняне, че приблизителната цена от 215 трилиона долара (и все по-нарастваща) за избягване на най-тежкото ниво на глобално затопляне в крайна сметка бледнее в сравнение с цената на това да не се притесняваме. И колкото и големи и размити да изглеждат тези оценки, Ребонато ги смята за консервативни. От една страна, моделът му предполага, че световните централни банки винаги ще намаляват лихвените проценти, когато икономическият растеж е лош. Но пандемиите, сушите и други глобални смущения също така повишават инфлацията и публичния дълг. Това ограничава възможностите на централните банки да бъдат твърде благосклонни към пазара.

Друг ключов извод от проучването е, че тези оценки на щетите все още не са оценени на пазарите. През годините много анализатори са търсили премия за климатичен риск и са намирали само следи от такива. До известна степен това е логично: на този етап можем само да гадаем за щетите. И може би пазарите оптимистично предполагат, че ще избегнем най-лошото. Но може и да сме като онези хора, които не успяват да спестят за пенсия, и да се лутаме към деня, в който неспособността ни да си представим бъдещето ще ни остави без бъдеще.