Пазарите не са в състояние да спрат климатичните промени

В основата на опитите за спиране на вредното изменение на климата са две идеи: декарбонизиране на електричеството и електрифициране на икономиката. Е, как върви това? Лошо, е отговорът на главния икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Ще се променят ли нещата достатъчно скоро? Не и според днешната траектория. Още по-лошо, политиката, винаги трудна, стана още по-трудна: хората просто не искат да плащат цената за декарбонизацията на икономиката, категоричен е той.

Уллф посочва "един отрезвяващ факт": през 2023 г. производството на електроенергия, генерирана от изкопаеми горива, достигна връх за всички времена. Делът на електроенергията, произведена по този начин, наистина намаля - от 67 процента през 2015 г. (датата на прословутото Парижко споразумение) до 61 процента през 2023 г. Но световното производство на електроенергия скочи с 23 процента през тези осем години. В резултат на това, въпреки че производството от източници, различни от изкопаеми горива (включително ядрени) се е увеличило с впечатляващите 44 процента, това от изкопаеми горива е нараснало с 12 процента. "Уви, атмосферата реагира на емисиите, а не на добрите намерения", допълва анализаторът.

Според нег обяснението за това експлозивно нарастване на производството на електроенергия е желанието на хората и бизнеса в развиващите се и полуразвитите страни да се насладят на енергоемкия начин на живот на страните с високи доходи. След като вторите нямат намерение да се отказват от него, как биха могли да се оплакват? Да, съществува политически нерелевантно движение за „намаляване на растежа“. Но спирането на растежа, дори и да е политически приемливо (а то не е!), няма да премахне търсенето на електроенергия. Вместо това ще изисква от нас да обърнем растежа от последните 150 години.

Единственото решение е по-бърза декарбонизация и следователно по-големи инвестиции в електроенергия, генерирана от възобновяеми източници, ядрена енергия, всъщност всеки източник, различен от изгарянето на изкопаеми горива, отбелязва Мартин Уулф и допълва, че трябва да признаем, че досега, въпреки цялото говорене, емисиите не спадат и така парниковите газове в атмосферата и глобалните температури се покачват.

Много по-опасен (тъй като е много по-мощен от политическа гледна точка) отговор на това от този на привържениците на „намаляването на растежа“ идва от техните противници – привържениците на свободния пазар и националистите, а именно - „На кого му пука? Нека икономиката на изкопаемите горива се развихри“.

Скорошен анализ на изследователи от Потсдамския институт за въздействие върху климата предлага важен контрапункт на тази гледна точка. Той констатира, че „световната икономика е напът към намаляване на доходите с 19 процента“ до 2050 г., с вероятен диапазон от 11 до 29 процента, предвид несигурността, спрямо това, което би се случило без изменение на климата, отчита още Уулф. Фразата „напът“ тук просто описва резултата от досегашните вредни емисии и „социално-икономически правдоподобни“ бъдещи сценарии или „обичайният ход“.

Проучването също така твърди, че разходите за смекчаване на това, чрез ограничаване на повишаването на температурата до 2 градуса спрямо прединдустриалното ниво, са само една шеста от цената на вероятното изменение на климата. Добавя се, че най-големите загуби ще бъдат нанесени на по-бедните страни в „по-ниските географски ширини“ (днешният „Глобален юг“), които не са отговорни за капана, в който се намират.

Човек не е длъжен да вярва на такъв специфичен анализ, смята авторът. За него трябва да се вярва в не особено сложната физика на глобалното затопляне и глупостта да се провеждат необратими дългосрочни експерименти върху единствената обитаема планета, с която разполагаме. "Освен това вече е ясно, че миналите прогнози за глобалното затопляне са се оказали до голяма степен верни. Скептицизмът спрямо климатичните промени е неморален и глупав. Дори фанатик на свободния пазар не може да отрече, че екологичните съпътстващи фактори са форма на пазарен провал. Климатът е най-големият външен ефект от всички", доплъва още Мартин Уулф.

Климътът обаче също така създава най-големия възможен проблем за колективното действие, който не само засяга цялото човечество, но също така има огромни разпределителни последици в рамките на и между поколенията.

Доскоро все още се надявах, че може да имаме късмет, споделя авторът: пазарните сили (плюс масивни инвестиции от Китай) може да насочат света към възобновяеми енергийни източници достатъчно бързо, споделя още Уулф в коментара си за FT. Това вече не изглежда достоверно, тъй като темпото на преминаване към възобновяеми енергийни източници трябва да бъде значително ускорено (наред с многото други необходими инвестиции).

В книгата си „Цената е грешна: защо капитализмът няма да спаси планетата“ Брет Кристофърс твърди, че спадащата цена на електроенергията, генерирана от възобновяеми източници, не ги прави привлекателни за инвеститорите: важни са печалбите, а не пределните разходи. Ако Кристофърс е прав, ще е необходима комбинация от тежки въглеродни данъци, дългосрочни субсидии и промени в дизайна на пазарите на електроенергия, смята Мартин Уулф.

И това не е всичко, продължава анализаторът. Както лорд Никълъс Стърн и нобелистът за икономика Джоузеф Стиглиц твърдят в „Изменението на климата и растежа“, сред най-важните проблеми в тази област е неуспехът на капиталовите пазари да калкулират правилно бъдещето. По този начин възвръщаемостта, която днешните инвеститори търсят, предполага, че благосъстоянието на бъдещите човешки същества е почти без значение. Това е логично само ако човек може да допусне, че бъдещето ще бъде наред. Но какво ще стане, ако решенията, които инвеститорите вземат, гарантират, че това няма да е така? В такъв случай институциите - правителствата, очевидно - трябва да повлияят, ако не и да отменят, тези решения. Това прави аргументите за влияние (или определяне) на цената на капитала много мощни.

Това е особено важно за развиващите се и полуразвитите страни, където цената на капитал е прекомерна. Важен неотдавнашен анализ на института Bruegel, „Икономическият аргумент за мащабно климатично финансиране“, се обосновава убедително в полза на финансиране за ускорено излизане на тези страни от зависимостта им от въглищата.

След сто години хората вероятно ще помнят нашата ера като времето, когато съзнателно сме завещали дестабилизиран климат. Пазарът няма да поправи този си глобален провал. Но днешната политическа фрагментация и вътрешният популизъм правят почти немислимо, че необходимата смелост ще бъде проявена. Говорим много, но откриваме, че е практически невъзможно да действаме в необходимия мащаб. Това е трагичен провал, завършва Уулф.