Миналото лято беше най-горещото за последните 2000 години, а това може да го засенчи

Лятото на 2023 г. беше по-горещо от всяко друго в северното полукълбо за последните две хилядолетия, показва проучване, публикувано в списание Nature. И колкото и топла да беше 2023 г., предстоящото лято може да бъде още по-горещо - до голяма степен поради причинените от човека промени в климата, които нагряват планетата, съчетани с въздействието на метеорологичния цикъл Ел Ниньо, пише Bloomberg.

По-рано учените определиха , че 2023 г. е най-горещата година от 1850 г., когато започва глобалното отмерване на температурите. Впоследствие експертите успяха да установят 2000-годишен рекорд чрез комбиниране на инструментални измервания с климатични реконструкции. Те откриха, че екстремната топлина от миналото лято не само чупи съвременните рекорди, но и засенчва най-топлото лято преди началото на съвременните измервания - през 246 г. - с повече от половин градус по Целзий, като се вземат предвид почти всички естествени климатични вариации. И е с почти 4 градуса по-топло от най-студеното лято (през 536 г.).

„Когато погледнете дългия размах на историята, можете да видите колко драматично е скорошното глобално затопляне“, коментира Улф Бюнтген, съавтор на изследване от Университета в Кеймбридж. „2023 г. беше изключително гореща година и тази тенденция ще продължи, освен ако не намалим драстично емисиите на парникови газове“, добавя експертът.

Бюнтген и колегите му ограничават своя анализ до земните масиви между 30-ия паралел на север и Северния полюс, тъй като там са голяма част от най-старите метеорологични станции на света. Те също така възстановяват историческите климатични условия в тази зона чрез изучаване на хиляди дървесни пръстени от девет региона в северното полукълбо. Времето влияе върху начина, по който дърветата формират слоевете дървесина в стволовете си, така че пръстените на дърветата съдържат ключови улики за минали температури. Като се има предвид силната връзка между дървесните пръстени и летните температури, учените се фокусират върху юни до август.

Те откриват липса на последователност между климатичните реконструкции с помощта на дървесни пръстени и измерванията, базирани на инструменти през втората половина на XIX век, повдигайки въпроса дали по-старите термометри дават неточни показания за висока температура. Последицата от това, според учените, е „систематично топло отклонение“ в ранните инструментални наблюдения, които се използват широко като основа за глобалната наука за климата.

Данните за дървесните пръстени също така разкриват, че повечето от по-хладните периоди през последните 2000 години се случват след големи вулканични изригвания, които са изхвърлили огромни количества аерозоли в стратосферата и са предизвикали бързо охлаждане на повърхността. Междувременно повечето от по-топлите периоди могат да бъдат приписани на Ел Ниньо, една от трите фази на многогодишния климатичен цикъл, известен като Ел Ниньо-южна осцилация, който нарушава метеорологичните модели в световен мащаб и обикновено повишава летните температури в северното полукълбо.

Ел Ниньо е естествен климатичен феномен, но според учените глобалното затопляне, причинено от изгарянето на изкопаеми горива и други човешки дейности, усилва ефектите от него. Това от своя страна създава повече изключително горещи лета.

Фазата на Ел Ниньо започна през юни 2023 г. и продължава, но се очаква да приключи през следващите седмици.

„Вярно е, че климатът винаги се променя, но затоплянето през 2023 г., причинено от парникови газове, се усилва допълнително от условията на Ел Ниньо, така че в крайна сметка ще имаме по-дълги и по-тежки горещи вълни и продължителни периоди на суша“, казва Ян Еспер , водещ автор на изследването и професор по климатична география в университета в Майнц „Йоханес Гутенберг“, Германия.

Проучването отбелязва, че целта на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива „вече е задмината“ в Северното полукълбо. Въпреки че заключението не може да се приложи в глобален мащаб, тъй като скоростта на затопляне варира в зависимост от високите и ниските географски ширини и от сушата до морските повърхности, резултатите от изследването „ясно демонстрират несравнимия характер на днешната топлина в големи мащаби“, пишат авторите.

Това също така подкрепя предупреждението на някои учени: Тъй като изменението на климата се засилва от Ел Ниньо, през 2024 г. вероятно отново ще бъдат счупени температурни рекорди. През последните седмици изключителни горещи вълни бяха отчетени в много страни в Азия, като Мианмар регистрира рекордно високи температури през април - 48,2 градуса по Целзий.