За важността Синята сделка за водните ресурси на Европейския съюз и къде се намира България по този въпрос - един разговор с Байба Милтовица, председател на специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество“ на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
- Г-жо Милтовица, в два поредни дни обсъдихте в София възможностите за устойчива и ефективна енергия и необходимостта от Зелената сделка. Как оценявате готовността на България за Зелената и Синята сделки на Европа?
Както е признато от Зеления пакт на ЕС, необходимостта от устойчив енергиен микс и енергийни системи, включително решения за съхранение на енергия от възобновяеми източници, са сред основните фактори, които ще определят конкурентоспособността на Европа в бъдещите години. С плана REPowerEU и други спешни мерки значително е намалена зависимостта на ЕС от ненадеждни партньори. Все пак, единственият начин да се гарантира нашата стратегическа енергийна автономност е развитието на наш, европейски, капацитет за чиста енергия. За да се подкрепи и насърчи развитието на сектора на зелената енергия на ЕС, особено внимание трябва да се обърне към развитието на мрежите както на сушата, така и на морето, като критична инфраструктура от първостепенен обществен интерес, включително опазването на климата като регулаторна цел.
Това също е в съответствие с целите на европейската Синя сделка. Недостигът на вода, произтичащ от климатичните изненения, ще оказва отрицателно въздействие върху производството и съхранението на електроенергия в дългосрочен план. Разширяването на източниците на възобновяема енергия трябва да продължи да бъде насърчавано бързо, особено в секторите на слънчевата и вятърната енергия, за да се компенсират потенциалните дефицити от водноелектрическите централи.
Приветстваме факта, че българското правителство работи за развитието на водния си сектор и създава стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в страната. Това са необходимите действия, за да имаме едно устойчиво на вода общество. Но отделните държави трябва да работят заедно, и то по координиран начин. Водата не познава граници и е необходимо сътрудничество, особено по отношение на трансграничните води, като България има опит в тази област. Също така трябва да работим по водните предизвикателства на равнище Еврэпейски съюз и да интегрираме водата във всички политики, включително в промишлеността, селското стопанство и потребителските политики.
- ЕК отложи Инициативата за водоустойчивост. Колко спешно е прилагането на Синята сделка? Какви са предизвикателствата пред държавите и бизнеса?
На 15 февруари беше обявено, че предстоящата инициатива на Европейската комисия за водоустойчивост, предвидена за март, ще бъде отложена.
Заедно с представители на Европейския парламент и Европейския комитет на регионите, ЕИСК изпрати писмо до ЕК, призовавайки ги спешно да приемат Инициативата за устойчивост на вода. Както отбеляза председателят на ЕИСК Оливер Рьопке, „времето за действие е сега“. Несигурността около инициативата за водоустойчивост изпраща тревожен знак по отношение на способността на ЕС да се справи с водна криза, която вече оказва влияние върху гражданите и индустриите. Европа се нуждае от Европейска синя следка!
Предвид жизненоважната роля на водата и предизвикателствата пред нас, водата трябва да се превърне в един от приоритетите на следващия мандат на Европейската комисия. Синята сделка трябва да се създаде като независима, но допълваща стратегия към Зелената сделка, на равни начала с нея, вградена във всички политики на ЕС.
В този контекст е важно да се подчертае разликата в естеството между двете политики: основната цел на Зелената сделка на ЕС, напр. декарбонизация на нашия континент до 2050 г., има за цел борба с изменението на климата. Синята сделка също ще допринесе за това, тъй като водата е едно от измеренията на политиката за климата, но политиката за водата не може да се ограничи само до политика за климата. Синята сделка и Зелената сделка се припокриват, но запазват различни области на действие и различен подход.
Дискусиите в София отново показаха, че предизвикателствата, свързани с водата, надхвърлят чисто екологичния проблем. Днес все още има 10 милиона души в Европа лишени от достъп до вода, а в някои страни загубите във водоразпределителната мрежа възлизат на над 50%. Като се има предвид жизненоважното значение на водата, ние спешно се нуждаем от промяна на мащаба в политиките и да инвестираме масово за нашето бъдеще, особено във водоразпределителните мрежи. Цената на действието е много по-малка от цената на бездействието.
Както при всяка голяма политическа инициатива на ЕС, това също ще включва известна промяна и усилия за планиране от страна на всички заинтересовани страни, включително националните правителствата и местните предприятия.
Ключовите заинтересовани страни по отношение на политиките на водите, с които ЕИСК работи в тясно сътрудничество, вече изразиха своята загриженост относно отлагането, като подчертаха необходимостта да се действа сега и да се даде приоритет на устойчивостта на водата на ниво ЕС с оглед на предизвикателствата, които вече засягат нашия континент.