Де Лотто: Водата трябва да бъде издигната до нивото на стратегически приоритет за ЕС

За важността на Синята сделка, фокусирана върху водните ресурси в Европейския съюз, предизвикателствата пред държавите в това отношение и възможните решения - един разговор с Пиетро Франческо де Лотто, председател на Консултативната комисия за индустриални промени, Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК).

- Г-н Де Лотто, наскоро призовахте Европейската комисия (ЕК) да не отлага прилагането на Синята сделка. Колко спешно е въвеждането ѝ?

Наистина, през март изпратихме съвместно писмо заедно с представители на Европейския парламент и Европейския комитет на регионите до заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович, в което повторихме нашия призив за Синята сделка на ЕС и призовахме ЕК да не забавя работата си по Инициативата за водоустойчивост. Ние поддържаме нашия призив: Европа се нуждае и заслужава амбициозна самостоятелна водна стратегия – Синя сделка на ЕС.

Водните предизвикателства засягат нашите икономически дейности и обществото като цяло. Изчислено е, че цената на бездействието е пет пъти по-висока от цената на действието. Като се справи с тази голяма криза сега, използвайки правилна стратегия и инструменти, Европа може да трансформира предизвикателствата, свързани с водата, в нови възможности за технологично развитие, продоволствена сигурност, обществен прогрес, нови работни места, умения и конкурентоспособност, като същевременно зачита околната среда и опазва водните ресурси в полза на всички.

Освен това изборите за Европейски парламент ще се проведат след няколко месеца. Европейците ще гласуват и ще подкрепят демокрацията само ако смятат, че европейските институции предлагат решения на въпроси, които ги интересуват. А водата е тема, с която всички можем да се свържем.

- Пред какви предизвикателства са изправени държавите и бизнеса по отношение на водните ресурси?

Предизвикателствата, свързани с водата, са многобройни и засягат държавите членки на ЕС по различни начини. Много европейски страни страдат от тежки суши, които напоследък са повод за безпокойство в много части на Европа, включително Североизточна Европа или Алпийския регион, в допълнение към Южна Европа.

Между държавите членки на ЕС продължават да съществуват различни нива на достъп до водни услуги и канализация. Това е проблем например в Румъния, където 21,2% от населението не е имало достъп до основни санитарни съоръжения през 2020 г., но също така са засегнати и други страни като България, Литва и Латвия. Съществува силна връзка между достъпа до основни санитарни съоръжения и бедността.

Що се отнася до водната инфраструктура и загубите в разпределението, в някои страни нивата на течове/загуби на питейна вода са много високи: например в България това е до 60%, а в страни като Италия, Малта и Румъния - около 40%. Премахването на тези загуби може да генерира значителни спестявания и ефективност при осигуряването и разпределението на водата.

Има и проблеми с нашите водни екосистеми. Рамковата директива за водите (РДВ) на ЕС е вдъхновяващ пример в световен мащаб повече от 20 години, но това не е достатъчно. Има проблеми с изпълнението ѝ, липса на политическа воля, финансиране и липса на политическа съгласуваност. Например само няколко речни басейна в Европа ще достигнат добро състояние до поставения краен срок 2027 г.

Въпреки че съществуват стратегии за водата на регионално и национално ниво, ние се нуждаем от подход на ниво ЕС и всеобхватна стратегия.

Що се отнася до индустриите, почти всички индустрии разчитат на водата и компаниите във всички сектори са изправени пред рискове, свързани с водата. Несигурността по отношение на достъпа до този ресурс може да застраши дейността на компаниите, сигурността на техните вериги за доставки, финансовата стабилност и способността им да растат. Затова има нужда от интегриран подход към политиките за водите и от гледна точка на индустрията. Понастоящем индустриалната стратегия на ЕС и нейните пътища за преход за ключови индустрии и финансови инструменти не адресират в достатъчна степен предизвикателствата, свързани с промишлената вода.

ЕС трябва да стане световен лидер в разработването, производството и използването на технологии за ефективно използване на водата и да си създаде глобална репутация на производствена зона с ниски водни отпечатъци. С оглед на развитието на нововъзникващия сектор на водноефективни технологии, всеобхватната политика на ЕС за водите трябва да върви ръка за ръка с амбициозен план за финансиране на ЕС, за да се даде възможност на промишлеността да направи основните инвестиции във водноефективни технологии и да се гарантира наличието на необходимите умения. Освен това, като се има предвид връзката между енергията, водата и критичните суровини, политиката за водата трябва да се превърне в един от стълбовете на индустриалната стратегия на ЕС.

- Бихте ли ни казали малко повече за ключовите предложения, които ЕИСК предостави на ЕК по отношение на Синята сделка?

Нашата декларация за Синята сделка на ЕС предлага 15 принципа и 21 конкретни действия, които трябва да бъдат приети спешно. Нашият комитет призовава институциите на ЕС и държавите членки да вземат под внимание тези принципи и предложения и да признаят водата за стратегически приоритет в програмния период 2028-2034 г. и след това да го интегрират във всички политики на ЕС.

Например предлагаме:

• Правозащитният подход към водата би помогнал на онези милиони хора в ЕС, които в момента нямат достъп до вода и канализация в домовете си.
• Справяне с бедността и достъпността на водата с хармонизиран подход на ниво ЕС, като се гарантира, че нито един потребител в уязвимо положение няма да бъде изключен от водоснабдяването.
• Подчертаваме значението на развитието на устойчива водна инфраструктура и разпределителни мрежи. Това започва с извършване на оценки на текущото състояние на водната инфраструктура във всяка държава-членка, за да се идентифицират инвестиционните нужди и да се осигури ефективно управление на водите.
• Що се отнася до потребителите, повишаването на осведомеността им за стойността на водата е важно. Предлагаме въвеждането на етикет за консумация на вода за продуктите в допълнение към съществуващия енергиен етикет на ЕС.
• Ние също трябва да подкрепим предприятията и фермерите при възприемането на водноефективни технологии. Европейските индустрии се нуждаят от политическа пътна карта, която се занимава с водните предизвикателства в различни индустриални сектори и ги подкрепя в прехода в дългосрочен план.
• ЕС трябва да осигури устойчиво управление на водите в селското стопанство, за да позволи адекватно и устойчиво производство на храни в ЕС. Общата селскостопанска политика трябва да бъде преразгледана в това отношение и др.

- Какви трябва да бъдат стратегическите приоритети за постигане на устойчива Европа по отношение на водата?

Синята сделка се предлага като цялостен и интегриран подход. Виждаме необходимостта от справяне с предизвикателствата, свързани с водата, във всички политики на ЕС, включително промишлени, селскостопански и потребителски политики. Водата вече не трябва да се разглежда като чисто екологична политика съгласно Зелената сделка на ЕС, а по-скоро трябва да бъде издигната до нивото на стратегически приоритет, наравно със Зелената сделка и като я допълва. Като се има предвид мащабът на предизвикателствата, пред които сме изправени, и жизненоважният характер на този ресурс, водата и декарбонизацията трябва да се третират със същата решителност и спешност.

- Европейските страни готови ли са да си сътрудничат за постигане на устойчивост на водата?

Водата не познава граници и никоя държава не може сама да реши предизвикателствата, свързани с водата. Например силните засушавания са засегнали сериозно нивата на водата в реки като Дунав, Рейн и По, които текат през няколко европейски държави. Във Франция ниските нива на водата нарушиха производството на енергия в страната, а в Германия ниските нива на река Рейн нарушиха промишлените дейности през последните години.

Нуждаем се от стратегии за водата на национално ниво и на ниво ЕС, както и регионално трансгранично сътрудничество в рамките на ЕС, около речните басейни, както и сътрудничество с трети страни. Вече съществуват много добри примери за сътрудничество между държавите членки. Първите макрорегионални стратегии на ЕС се родиха около водните обекти, като стратегията за Балтийско море или стратегията за река Дунав. Вярваме, че е налице импулсът и за сътрудничество в целия ЕС, видяхме например идеите за ReWaterEU, предложени от Португалия, които до голяма степен са в съответствие с много от нашите предложения за Синята сделка на ЕС.