Електронни таблици и сателитни снимки - бюрократичните въглеродни мита на ЕС

Ако искате да добиете представа как изглежда зелената търговска политика, погледнете производителите на стомана по света, мърморещи, докато попълват електронни таблици за въглеродните емисии, както и производителите на палмово масло от Малайзия и Индонезия, които се вглеждат в най-малките детайли на сателитни снимки, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Дестинацията за цялата тази информация е Брюксел. Екологичните търговски преговори на международно ниво по същество са мъртви: Индия блокира целия принцип на обсъждане на климатичните промени в Световната търговска организация (СТО). Едностранният механизъм на ЕС за въглеродните граници (CBAM) и предстоящата европейска забрана за стоки, произведени върху наскоро обезлесена земя, са две от малкото зелени търговски политики.

Тъй като това е ЕС, мерките като цяло са добри на теория - и вероятно дори мотивирани от принципи (никога не се знае) - но сложни и бюрократични на практика. CBAM и обезлесяването са съответно отговорност на дирекциите за данъци и околна среда на Европейската комисия (ЕК), а не на дирекцията за търговия, а те са по-малко навикнали да се занимават с политика, засягаща чуждестранни производители. Дори служители на ЕК признават насаме, че прилагането на мерките, особено за обезлесяването, е лошо. За чуждестранните износители новите разпоредби на ЕС могат да изглеждат в голяма степен като протекционизъм чрез така наречените технически бариери пред търговията.

Сякаш за да докаже това, наскоро панел за уреждане на спорове в СТО се произнесе по жалба на Малайзия срещу директива на ЕС за възобновяемата енергия, която на практика блокира вноса на палмово масло. Това беше сложно решение, но общият резултат от него беше, че каквато и да е справедливостта на принципа, той беше зле приложен на практика.

Относно CBAM, компаниите, внасящи стомана и други продукти с интензивни въглеродни емисии - както при търговските мита, вносителите всъщност ще плащат данъка - вече трябва да докладват тези емисии на ЕС преди планираното налагане на мита през 2026 г.

Митата имат за цел да изравнят въглеродната цена за местни и вносни стоки, като по същество разпростират системата за търговия с емисии на ЕС върху чуждестранни предприятия. Властите, особено тези в съседи на ЕС като Турция и Обединеното кралство, обмислят да се свържат директно със схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), което би намалило политическoто усмотрение, но ще премахне и бумащината.

Междувременно за бизнеси като турските производители на стомана - страната, която е в митническия съюз на ЕС и е петият по големина износител на стомана в света - това е силно сътресение.

Угур Далбелер от Турската федерация на износителите на стомана казва: „Свикнали сме светът да бъде разделен на две, развитите страни да играят щастливо на собствената си площадка, а развиващите – оставени на произвола, но сега откриваме, че сме навън и трябва да се върнем.“ Далбелер не е непримирим враг на CBAM, който според него ще даде на Турция конкурентно предимство спрямо други износители извън ЕС с по-високи въглеродни емисии. Но корекцията, казва той, включва попълване на „много сложни електронни таблици в Excel“.

Колкото и рутинни да изглеждат, практическите аспекти на процеса предизвикват толкова оплаквания, колкото и самият принцип. Отчитането на емисиите от вносителите в ЕС е много по-бавно от очакваното. Компаниите казват, че уебсайтът на ЕС е бъгав, а методологията е сложна. Те могат да използват така наречените „стойности по подразбиране“ - референтни измерители, публикувани от ЕС - вместо действителните си емисии. Но макар да облекчават административната им тежест, те също така надценяват въглеродния им отпечатък.

Бремето е особено тежко за по-малките търговски компании. Всяка вносна пратка с продукти обект на CBAM на стойност над 150 евро трябва да бъде докладвана и в крайна сметка ще бъде обложена с мита. За малък бизнес, който внася малки партиди гайки и болтове, това означава, че регулаторните разходи не са пренебрежими. Има процъфтяваща индустрия от консултанти, които помагат, но срещу заплащане.

Производителите на палмово масло в Малайзия и Индонезия имат подобни проблеми. Индустрията там включва хиляди дребни фермери, много от които вече смятат съществуващите ограничения за внос на ЕС за произволен протекционизъм, а и се налагат от търговски блок, доминиран от бивши европейски колониални сили.

Доказването, че определена партида палмово масло не е отгледана на наскоро обезлесена земя, включва сложни процеси на комбиниране на сателитни снимки с данни за геолокация, показващи точно за кое парче земя се отнасят. Времето за усъвършенстване на тази практика е кратко: регламентът започва да се прилага от декември тази година.

Търговският министър на Малайзия каза пред FT в скорошно интервю: „Това е доста агресивен график, като се има предвид какво трябва да направят компаниите, за да са изрядни, и затова някои гледат на това като на форма на немитническа бариера.”

Всичко това може да изглежда техническо и неразбираемо. Но тъй като стандартните мита върху вноса на повечето промишлени стоки в развитите икономики са доста ниски, техническите и регулаторни пречки се очертаха през последните няколко десетилетия като една от най-големите препятствия пред световната търговия.

Брюксел току-що вдигна летвата още по-високо. ЕС може да забави прилагането на CBAM или правилата за обезлесяване с година или две, за да даде време на компаниите да се приспособят, но е много малко вероятно да се откаже напълно от плановете си. Тези производители, които губят време в попълване на електронни таблици и разглеждане на сателитни снимки, ще понесат тежестта, завършва Бийти.