Китай предлага нови ESG правила, за да не изостава от Европа

Китай обяви нови правила за отчитане на ESG информация за водещите си компании, тъй като най-големият замърсител в света се стреми да се приведе в съответствие с европейските изисквания и да върне чуждестранните инвестиции обратно в своята забавяща се икономика, съобщава Bloomberg.

Повече от 400 компании ще трябва да предоставят доклади за устойчивост до 2026 г., става ясно от проект на насоки, публикуван от трите основни борси в Китай. Корпорациите, които заедно представляват повече от половината от общата пазарна стойност на борсите, трябва да осигурят информация относно ESG (екологични, социални и управленски) критерии, наред с показатели, включително техните планове за енергиен преход и въздействието на бизнеса им върху околната среда и обществото.

Правилата ще помогнат за стандартизиране на отчитането в Китай, като същевременно ще намалят рисковете за инвеститорите, коментира Боя Уан, анализатор в Morningstar Inc. в Лондон.

Китай се стреми да приведе своите разпоредби в съответствие с Европа, където компаниите трябва да извършват подобни оповестявания от началото на тази година съгласно Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта.

„Като догонва международните стандарти, правителството се надява да привлече чуждестранни пари – особено от институционални инвеститори“, изтъква Уан.

Чуждите инвеститори напоследък обръщат гръб на Китай. Преките инвестиции се свиха до тригодишно дъно през 2023 г., тъй като спадът в имотите, рисковете от дефлация и нарастващото геополитическо напрежение със САЩ задушават икономическия растеж.

Китайските акции навлизат в четвъртата си година на спад - поражение, което удари особено силно зелената индустрия. Борсово търгуваният фонд KraneShares, притежаващ акции на компании от редица индустрии като електрически превозни средства и възобновяема енергия, отчете спад от 15% миналата година, надхвърляйки понижението от 11% при индекса CSI 300.

На фона на разпродажбата инвеститорите изтеглиха милиарди долари от базирани в Китай ESG фондове, които държаха активи за около 39 млрд. долара в края на 2023 г. Това е много под сумата от 58 милиарда долара, отчетена в пиковата 2022 г., показват данни на Morningstar.

Пекин залага на това, че новите насоки ще подпечатат зелените му стремежи. Въпреки че страната продължава да финансира производството на въглища, тя също е в челните редици по инсталиран капацитет на възобновяемата енергия и брой на електрическите превозни средства. Само миналата година Китай инсталира повече слънчеви панели, отколкото която и да е друга страна някога е изграждала в своята история, а китайската BYD Co. вече е най-големият производител на електромобили в света.

Насоките за отчитане ще „помогнат за разширяване на обхвата на ESG инвестициите“ извън традиционните теми като електромобили и възобновяема енергия, коментира още Уан. Те също така могат да стимулират инвестиции в сектори с традиционно високи емисии като стоманата и селското стопанство, като финансират прехода им към по-чисти производствени процеси.

Чистите технологии са допринесли за две пети от растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай през 2023 г., става ясно от анализ на базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух. Но тъй като свръхкапацитетът натежава върху рентабилността при електромобилите и соларните мощности, „ще трябва да се намерят изцяло нови сектори за инвестиции“.

И все пак, макар да изглежда, че Китай е в крак с европейските стандарти, неговите ESG фондове включват някои уникални елементи, които може да накарат инвеститорите да се замислят преди да се обърнат към страната. Фокусът на Китай върху „общия просперитет“ означава, че инвестициите в запаси от въглища и алкохол са част от стратегията, ако насърчават развитието на селските райони.

За някои мерките на Пекин относно ESG няма да е достатъчно, като се има предвид опитът на страната с авторитарните репресии. Alecta, най-голямата пенсионна компания в Швеция с портфейл от 113 млрд. долара, заяви миналата година, че вече няма преки инвестиции в китайски фирми поради регулаторни рискове от „държавна намеса в частния бизнес“.

Новото изискване компаниите да разкриват въздействието си върху околната среда и обществото често се нарича „двойна същественост“. И докато приносът към развитието на селските райони е сред специфично китайските аспекти на ESG правилата, те все пак са в съответствие с концепцията на Европейския съюз (ЕС) за тази мярка, изтъква Анци Дан, старши сътрудник в Европейската фондация за климата.

Регламентите също така са по-строги от глобалните насоки, определени от Международния борд за стандарти за устойчивост, които обхващат само въздействието на ESG рисковете и възможностите върху финансите на компаниите, изтъква Дан. Привеждането в съответствие с най-добрите европейски практики може да увеличи интереса на чуждестранните инвеститори, ако компаниите прилагат правилно ESG практиките, добавя тя.

Повече от 70% от компаниите, от които се изисква да разкриват информация съгласно новия регламент, вече предлагат някаква форма на отчет за устойчивост, посочва Лео Хо, анализатор в Daiwa Capital Markets.

Патрик Лю е ръководител на отдела за Азиатско-тихоокеанския регион на базираната в Ню Йорк Neuberger Berman Group, която стартира първия си фонд за зелени облигации в Китай миналата година и планира повече ESG продукти за местни инвеститори. Той казва, че новите правила са стъпка към прозрачност и устойчивост, „привеждане в съответствие с глобалните тенденции и интересите на инвеститорите за по-добре информирани решения“.