Светът постепенно губи земята, от която се нуждае, за да се изхранва

Най-големите заплахи за нашето съществуване днес са причинени от човешката дейност, а не от самата природа, става ясно от скорошен доклад на ООН, цитиран от Bloomberg.

Много хора са запознати с човешкия принос към изменението на климата и загубата на биоразнообразие. Но има и трето въздействие върху околната среда, което рядко получава нужното внимание: опустиняването, известно още като деградация на почвата.

Светът бързо губи използваема земя заради причинени от хората щети, вариращи от интензивно селско стопанство и прекомерна паша на добитък до строеж на недвижими имоти и, да, изменението на климата. Кризата допълнително подклажда несигурността при осигуряването на храна и вода, като същевременно увеличава емисиите на парникови газове.

Еколозите не пренебрегват проблема. Всъщност срещата на върха за Земята, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г., води до създаването на три конвенции на ООН: за изменението на климата, биоразнообразието и деградацията на почвата.

Докато конвенцията за климата привлича най-голямо внимание по време на годишните срещи на върха, известни като COP, тези за биоразнообразието и почвата организират подобни срещи само веднъж на всеки две години и рядко предизвикват такъв интерес.

Това е пропусната възможност, изтъква Ибрахим Тиав, изпълнителен секретар на Конвенцията на ООН за борба с деградацията на почвите, който намекна, че това може да е проблем с определянето, защото хората смятат, че става въпрос само за пустинните земи.

„Има погрешно разбиране на термина опустиняване. Ето защо ние също използваме „деградация на почвата“, посочва Тиав.

По ирония на съдбата, едно от най-големите предизвикателства в борбата срещу деградацията на земята е универсално: хората се нуждаят от храна. Около 40% от земята на планетата – 5 милиарда хектара – се използва за земеделие. Една трета от тях е за отглеждане на култури, а останалата част за паша на добитък.

За съжаление, светът няма голям опит в практиките за устойчиво селско стопанство. През последните 500 години човешката дейност (основно селското стопанство) е довела до деградиране на близо 2 млрд. хектара земя.

Това е допринесло за около 500 млрд. тона еквивалент на въглероден диоксид, освободен от нарушаване на качествата на почвата, или около една четвърт от всички парникови газове, допринасящи за допълнителното затопляне днес. По-нататъшната деградация на почвата до 2050 г. може да добави още 120 млрд. тона еквивалент на въглероден диоксид в атмосферата, влошавайки изменението на климата.

Тиав казва, че фокусирането върху проекти за възстановяване на земята може да преобърне този сценарий. „Няма решения за деградацията на почвата, които да не носят ползи и за други проблеми, пред които сме изправени“, изтъква той.

Наред с ограничаването на емисиите, доклад на Световния икономически форум установи, че инвестирането на около 2,7 трлн. долара всяка година във възстановяване на екосистеми, регенеративно земеделие и кръгови бизнес модели може да помогне за добавянето на близо 400 млн. нови работни места и да генерира повече от 10 трлн. долара икономическа стойност годишно.

Правителствата в световен мащаб харчат повече от 600 млрд. долара за директни селскостопански субсидии, които могат да бъдат пренасочени към практики, които помагат за възстановяване на земята и увеличаване на добива, посочва Тиав. „Няма нищо по-ирационално от това да вземеш публични пари, за да унищожиш собствения си природен капитал“, изтъква той.

Една от причините, поради които проблемът с деградацията на почвата е бил до голяма степен игнориран, може да е свързан с това, че хората са загубили връзката си със земята, коментира Осама Ибрахим Факиха, президент на срещата COP16 по въпросите за опустиняването, която ще се проведе в Саудитска Арабия тази година.

„Голяма част от населението сега живее в градовете. Живеем в бетонна гора“, изтъква Факиха.

Друго обяснение може да е свързано с начина, по който богатите държави се отнасят към проблема. „В продължение на време това се смяташе за африкански проблем“ от развитите страни, посочва Тиав. „Това не се разглеждаше като глобален проблем.“ Днес деградацията на почвата и сушата засягат почти всяка страна по света.

Дори най-голямата икономика в света не е в състояние да пренебрегне деградацията на почвата. „Когато мислите за почвата, държавният секретар на САЩ вероятно не е първият човек, който ви идва на ум“, изтъква Антъни Блинкен по време на тазгодишния Световен икономически форум в Давос. „Но истината е, че почвата буквално е в основата на много належащи предизвикателства пред националната сигурност, пред които сме изправени“.

Глобалното търсене на храни се очаква да нарасне с 50% до 2050 г., продължава Блинкен, въпреки че изменението на климата може да намали световния добив с 30%.

„Родител, който не може да сложи храна на масата на децата си, взема семейството и се премества“, посочва Блинкен, добавяйки: „И ако това означава да се преместят на другия край на света, те ще го направят. Но това допринася за безпрецедентните миграционни потоци“.