Улавянето на въглерод не е климатична панацея

Тазгодишната климатична конференция на ООН (COP28) ще се проведе в началото на декември в Дубай (ОАЕ). Домакинът на събитието, Султан Ал-Джабер, си постави за цел да договори действия, които биха могли да ограничат глобалното затопляне до 1,5C (спрямо прединдустриалното ниво – бел. прев.) Това ще бъде възможно, само ако въглеродните емисии от енергийната система, които понастоящем са около 34 гигатона годишно, намалеят рязко, за да достигнат нетната нула до около 2050 г.

Има само два начина да се постигне това: или бързо намаляване на използването на всички изкопаеми горива - въглища, петрол и газ - или компенсиране на използването им чрез улавяне на CO₂ и неговото съхранение. Решаващият въпрос е балансът между двете, пише за Financial Times Адеър Търнър, председател на британската Комисия за енергиен преход.

Технологичният напредък означава, че можем да намалим използването на изкопаеми горива много по-бързо, отколкото някога се смяташе за възможно. Цената на електричеството от слънчева енергия сега е с 85 процента по-ниска, отколкото беше през 2010 г. Вятърната енергия напоследък се сблъска с по-високи разходи, особено за финансиране и турбини, но дългосрочната тенденция при разходите все още е в посока надолу.

Батерийните технологии напредват много по-бързо от очакваното, задвижвайки електрификацията на автомобилния транспорт: в Китай 35 процента от всички продажби на нови пътнически автомобили вече са електрически.

Вече знаем и как да намалим емисиите близо до нулата дори в привидно трудни сектори на икономиката като авиация и корабоплаване, стомана, цимент и химикали.

Само преди шест години повечето експерти вярваха, че основният начин за декарбонизиране на производството на желязо ще бъде добавянето на технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS технологии) към доменните пещи, които все още изгарят коксуващи се въглища. Но сега е ясно, че директният принос на водорода - евентуално използване на 100 процента зелен водород вместо природен газ - скоро ще играе важна роля, понижавайки търсенето на коксуващи се въглища с повече от 80 процента до 2050 г.

Като цяло, последният доклад на Комисията за енергиен преход предвижда, че използването на газ може - и трябва - да спадне с 55-70 процента до 2050 г., използването на петрол - със 75-95 процента, а на въглищата - с 80-85 процента. Долната граница на тези диапазони би била съвместима с ограничаване на глобалното затопляне до около 1,7C, а горната - до 1,5C.

Но дори и такива намаления не биха били достатъчни, за да ограничат глобалното затопляне до тези температури без някои CCS технологии. При производството на цимент химическият процес произвежда CO₂, независимо от използвания енергиен източник. В други сектори известно продължаващо използване на изкопаеми горива плюс CCS технологии понякога може да бъде решението с най-ниска цена, особено когато съществуващите съоръжения с изгаряне на гориво са построени наскоро.

Поради това Комисията вижда жизненоважна роля за CCS технологиите, приложена към промишлените процеси - но също и ограничена, с около 4 гигатона годишно CO₂, уловен и съхраняван до 2050 г. Тъй като изгарянето на изкопаеми горива в момента произвежда около 32 гигатона въглеродни емисии годишно, това означава, че повече от 85 процента от тези намаления на емисиите трябва да дойдат от понижаване използването на изкопаеми горива и по-малко от 15 процента от улавяне на въглерод.

Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5C също така ще изисква значително премахване на въглероден диоксид, постигнато или чрез природни решения, като залесяване, или чрез улавяне на CO₂ директно от въздуха и трайното му съхранение под земята. И двете са технически осъществими и с достатъчно финансиране до 150 гигатона кумулативни премахвания в световен мащаб могат да бъдат постигнати до 2050 г.

Но сегашният напредък във внедряването на CCS технологии е разочароващ. Обемът на кредитите за премахване, закупени от правителства, компании или финансови институции, остава нищожен. За разлика от слънчевите фотоволтаици, вятъра и разходите за батерии, разходите за CCS технологии не са намалели значително през последното десетилетие - и темпото на развитие на CCS технологиите не достига необходимото, за да изпълни дори ограничената роля, която нашата комисия предвижда.

Има две последици: първо, трябва да ускорим внедряването на технологии за улавяне и отстраняване на въглерод. Второ, като се има предвид този бавен напредък, би било неразумно да се предположи, че ще има по-високи бъдещи нива на улавяне и премахване на въглероден диоксид от предвиденото в нашия доклад, и това да се използва, за да се оправдае широкомащабното използване на изкопаеми горива.

Следователно правителствата трябва да въведат политики както за намаляване търсенето на изкопаеми горива с необходимото темпо, така и за гарантиране, че предлагането спада в съответствие с това намаление. Светът не се нуждае от проучвания за нови петролни и газови находища. Всъщност огромното мнозинство от вече доказаните запаси от изкопаеми горива трябва да бъдат оставени в земята и въпреки че са необходими известни инвестиции за поддържане на достатъчно производство от съществуващите находища, необходимото количество е много по-малко от планираното в момента от петролните и газовите компании.

На COP28 държавите трябва да се ангажират с бързо намаляване на употребата на всички изкопаеми горива и да отхвърлят заблудата, че неограниченото използване на улавяне на въглерод може да направи продължаващото голямо производство на изкопаеми горива съвместимо с ограничаването на глобалното затопляне до безопасно ниво, завършва Търнър.