Как ЕС може да набрави по-ефективен своя закон за борба с обезлесяването?

Тъй като Европейският съюз (ЕС) променя устойчивите селскостопански практики, за да защити природата и биоразнообразието, той все още трябва да се погрижи за дребните производители и техния поминък, пише за Euractiv Джонатан Мокшел от lliance of Bioversity International & CIAT

Откакто в края на юни ЕС прие закон, забраняващ стоките, свързани с обезлесяването, таймерът отброява 18-те месеца, в рамките на които компаниите трябва да се съобразят с новите изисквания.

Но забраната няма широк обхват, като се фокусира върху лицата, отговорни за вноса и продажбата на въпросните стоки, като кафе, какао и дървесина.

В другия край на веригата на доставки са тези, които ги произвеждат на първо място, голяма част от които са дребни производители.

За да се избегнат всякакви непреднамерени въздействия върху тези в началото на веригата, включително някои от най-бедните на ресурси и уязвими хора в света, възпиращото средство трябва да включва и мерки, които позволяват на тези производители да преминат към устойчиво и приобщаващо производство.

В сегашния си вид законът на ЕС има за цел да се справи с обезлесяването при популярни стоки като палмово масло, соя и какао. Без регламента ЕС изчислява, че потреблението и производството само на шест продукта – едър рогат добитък, кафе, палмово масло, соя и дървесина – ще бъде свързано с почти 250 000 хектара обезлесяване годишно до 2050 г.

Но истинската защита на природата и биоразнообразието, като същевременно се отчитат стотиците милиони хора, които разчитат на гората за препитание, изисква инвестиции и стимули, които ускоряват прехода към прозрачни, устойчиви агроекологични практики.

Една държава, замесена от законодателството на ЕС, е Перу, която е осмият по големина производител на какао в света - сектор, в който работят пряко до шест милиона фермери по целия свят. Около 90% от представителите на тази индустрия са дребни производители, които обработват по-малко от пет хектара.

Производството на какао може да допринесе за обезлесяването, когато фермерите се разширят върху залесени земи, за да използват по-плодородни почви. Въпреки това моделите за агролесовъдство, които комбинират какао с други допълващи култури и дървета, могат да намалят необходимостта от обезлесяване, без да правят компромис с добивите на какао.

За да възприемат тези практики производителите на какао се нуждаят от финансови стимули от самото начало, например чрез преференциални цени, свързани със сертификат за устойчивост. 

Въпреки това, анализът на Мокшел относно агроекологичните принципи, използвани във веригата на стойността на какаото в Перу, установява, че почти 60% са допринесли само за резултатите за екологична устойчивост. Това се сравнява с икономически и социални резултати съответно от 25% и 17%.

За да успеят, мерките в подкрепа на производството без обезлесяване трябва да бъдат проектирани така, че да отчитат текущите икономически и социални цели на производителите и екологичните цели.

Това означава, че сертифицирането за устойчивост не трябва да бъде непосилно скъпо за дребните фермери или да се основава на нереалистични показатели, които не се прилагат за дребно по мащаб производство.

От това ставна ясно, че дребните стопани и фермерските кооперации се нуждаят от равен достъп до инструменти, които могат да демонстрират произхода и устойчивостта на тяхното производство, отключвайки по-високи цени.

Цифровите инструменти, като мобилни приложения и блокчейн платформи, създадоха нови възможности за бързо и надеждно проследяване на произхода на евтини и лесни за използване стоки, което означава, че повече фермери могат да проверят устойчивостта на своята продукция.

И накрая, фермерите могат да бъдат стимулирани да избягват обезлесяването на земята чрез намалени трансакционни разходи, което означава, че имат повече капитал, който да инвестират отново в агроекологични производствени практики. Например разходите за сертифициране и проверка могат да бъдат рационализирани чрез кооперации на фермери, използващи цифрови системи, които не изискват всеки отделен фермер да повтаря един и същ процес.

ЕС инвестира в научни изследвания, като например в проекта за стимули и инвестиции в частния сектор (PSii), за разработване на най-ефективните механизми за пълна подкрепа на прехода от обезлесяването към по-устойчиви, агроекологични подходи.

Но когато тези продукти обикновено се изнасят от по-слабо развитите страни, за да бъдат консумирани в развитите икономики, задължение на богатите съюзи като ЕС е да подкрепят тези в долния край на веригите на доставки. И най-ефективният начин за това е с моркови и тояги, заключва Мокшел.