Не трябва да разхищаваме ограниченото предлагане на зелен водород

Корабоплаването и авиацията едва започват да се декарбонизират и, за разлика от други индустрии, те нямат много лесни възможности за това, пише за Financial Times Ифа О‘Лиъри, главен изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел Opportunity Green.

Има начини да намалим емисиите в тези два сектора в краткосрочен план: да увеличим ефективността, да използваме вятърна енергия на корабите и да летим по-малко. Трябва да направим всичко от това. В крайна сметка обаче тези индустрии ще изискват нови горива, които да заменят петрола - и тези горива вероятно ще бъдат направени от водород.

Но водородът не се добива лесно. Зелената версия на горивото се произвежда чрез енергоемък процес на разделяне на водни молекули с чисто електричество - и ако го преобразувате в друго гориво (като метанол за корабоплаването или синтетичен керосин за авиацията), се губи допълнителна енергия. Освен това водородът е труден за съхранение и не може да се транспортира без сериозна консумация на енергия. Можете да си представите колко ще струва това.

Водородната индустрия рекламира горивото като решение за почти всички сектори на икономиката, които трябва да бъдат декарбонизирани - то се посочва като опция за отопление на домовете и за зареждане на нашите автомобили. Но има по-добри алтернативи. Докато съществуват термопомпи и електрически автомобили, няма смисъл електричеството да се превръща във водород, вместо да се използва директно.

Изграждането на капацитет за водород за използване в сектори, които не се нуждаят от него, вместо да се фокусираме върху тези, които имат нужда, ще забави прехода към свят без петрол с десетилетия. Нуждаем се от регулиране, за да гарантираме, че авиационната и корабната промишленост могат да се обърнат към водорода. И с неотдавнашното повишено доверие на инвеститорите в горивото, правителствата трябва да се уверят, че то не се прахосва.

При сегашното състояние на нещата авиационният сектор успешно създаде нов акроним: SAF, или устойчиви авиационни горива. Въпреки това, което подсказва името, SAF включват и неустойчиви компоненти. Когато говоря с хора от индустрията, пише авторът, те цитират тези хибридни горива като причина, поради която не желаят да натискат правителствата за политики, които ще ускорят навлизането на водорода.

SAF обхващат всичко - от въглеродно-интензивни биогорива до чист синтетичен керосин, произведен от водород. Биогоривата, когато се произвеждат от земеделски култури, често отделят повече въглерод от горивата, които заместват, след като се вземе предвид промяната в предназначението на земята (промяната, която настъпва, когато поле, използвано преди това за култури, се пренасочи към производство на суровини за биогорива). Въпреки че могат да бъдат направени и от наистина устойчиви суровини, като използвано олио за готвене, има много ограничено количество на тези компоненти.

Междувременно, в света на корабоплаването, Maersk, втората по големина компания за транспортиране на контейнери в света, обеща да премине към устойчиви горива. Главният ѝ изпълнителен директор обаче обяви, че дори той не смята, че ще има достатъчно наличен зелен метанол за наскоро поръчаните кораби от компанията.

ЕС въведе ново законодателство за декарбонизиране на авиацията и корабоплаването. Но то насърчава преминаването към горива с по-ниски въглеродни емисии (като въпросните биогорива), а не към устойчивото гориво с най-малко въглерод (зелен водород). Междувременно политиците насочват ограниченото снабдяване с водород, с което разполагаме, към сектори, които не се нуждаят от него - в Обединеното кралство, например, има планове за изпробване на отопление с водород и други алтернативни решения за отопление до 2025 г.

Съществува печална липса на политика, подкрепяща производството на зелен водород за корабоплаването и авиацията. Това от своя страна забавя търсенето и обезсърчава инвестициите. Много от планираните водородни проекти не се реализират поради липса на търсене.

Регулирането стимулира иновациите и би гарантирало това търсене. Ако авиационните и корабните компании искат да получат водорода, от който се нуждаят, те трябва да изпратят ясни сигнали до производителите на зелен водород възможно най-скоро.

Но без законодателство и двете индустрии ще трябва да поемат тези разходи доброволно и, както видяхме, дори Maersk не се чувства способна да направи това. Време е да запълним водородната празнина - в името на по-зелено и по-ефективно бъдеще, завършва О‘Лиъри.