- Каква е ролята на държавата и местните власти в стимулирането на зелени бизнес практики? Има ли достатъчно конкретни и ефективни мерки, които да убедят фирмите в ползите от разделното събиране на отпадъци например, тъй като конкретно в тази насока според доклад на Европейската комисия от този месец има риск да не изпълним целите на ЕС за рециклирането до 2035 г.? Една от препоръките в доклада е внедряване на национална схема за обратно изкупуване на опаковки за напитки – смятате ли, че наистина това трябва да е политика на държавно ниво, или е дейност, която да се поеме от големите търговски вериги, както започнаха и някои от тях?
България е на едно от първите места в ЕС по образувани отпадъци на глава от населението и единица БВП, като нивата на рециклиране на битови отпадъци са далеч под средните за ЕС.(5) Относителният дял на добавената стойност и на брутните инвестиции в дълготрайни материални активи в сектори рециклиране и ремонт и повторна употреба за нашата страна са по-високи от средните за ЕС.(6) Научните изследвания в областта на рециклирането и вторичните суровини в страната ни към момента все още са крайно незадоволителни като обем и резултати.(7)
Организацията по затварянето на кръга на отпадъците в различните производства е много сложна и комплексна дейност и без координация на национално ниво е невъзможно да се реализират задоволителни резултати. Това показват примерите на държавите с дълга история в рециклирането – на първо място Япония, след това Германия, Холандия, Дания, Франция. В Япония например още през 1970 г. е приет Закон за управление на отпадъците и от 20 години има зададени от държавата национални цели за рециклиране по видове отпадъци и по икономически сектори. Държавата следи за изпълнението им и паралелно подпомага бизнеса в този процес с облекчени условия при финансиране на дейности в тази посока през Японската банка за развитие и по други начини.
Същевременно непрекъснато тече информационна кампания в обществото колко е важно отговорното отношение към отпадъците, тази тема е залегнала в учебните програми от началното до висшето образование. Резултатите са впечатляващи. Така например в опаковъчния сектор е постигнато почти 100% рециклиране на материалите, с изключение на картонените и стъклените опаковки. В сектора на домакинските уреди се постига 85% рециклиране, а в сегмента на строителните отпадъци за някои материали като бетона и дървото е постигнато 95% рециклиране, при батериите – между 50% и 80% по отделните категории.
- След десетилетия на спорове за изменението на климата в научната общност изглежда е постигнат общ консенсус в световен мащаб, че изменението на климата представлява реална заплаха за човечеството и неговия просперитет. В последния доклад на Световната метеорологична организация към ООН се подчертава, че екстремните метеорологични условия са причинили смъртта на 2 млн. души по света от 1970 г. до 2021 г., което е довело до икономически загуби в размер на 4,3 трлн. долара през последния половин век. Има ли изчисления обаче за генерираните загуби за българската икономика или за потенциалните такива?
Последният доклад на Междуправителствения панел за климатични промени демонстрира, че дори и до 2030 г. да се изпълнят НОП от държавите по света, глобалното затопляне вероятно няма да може да бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий в рамките на настоящото столетие. Това означава, че вероятно във времето ще се налага преосмисляне и задаване на още по-амбициозни цели, ако искаме да задържим климатичните промени. Панелът е категоричен, че финансовият ресурс за реализирането на инициативи и бизнес начинания, които да подпомагат постигането на НОП е недостатъчен, и това се оказва централен проблем в борбата с климатичните промени.
Данните на Европейската агенция за опазване на околната среда за България показват, че за период от 41 години – от 1980 до 2021 г заради екстремни метеорологични събития са загинали 218 души, а икономическите загуби са 4,036 млрд. евро. По загуби на човек от населението България е на 20-то място в ЕС плюс Турция и страните от ЕИП. Челни места по този показател държат Швейцария, Словения, Германия и Франция. Прави впечатление обаче, че едва 3% от загубите в страна ни са били застраховани, за разлика от ситуацията при лидерите Словения (80%), Холандия (77%), Норвегия (75%), Германия (47%) и т.н. Така че негативният ефект за засегнатото население от тези загуби в сравнение с останалите държави е многократно по-голям.
Отново без намеса на институциите за повишаване на организиране на национални планове за превенция на бедствията, за фонд за поемане на щетите от катастрофи, както за информационни кампании за необходимостта от застраховане на имуществото, ситуацията няма как да се промени.
1. По данни на UNFCCC, China Meets 2020 Carbon Target Three Years Ahead of Schedule
2. По информация на IEA, An energy sector roadmap to carbon neutrality in China
3. Пак там
4. Пак там
5. Проект на Стратегия за кръгова икономика, МОСВ, стр. 18
6. Проект на Стратегия за кръгова икономика, МОСВ, стр. 15
7. Пак там
преди 1 година Професор Желязкова, предварително се извинявам за коментарите, които ще получите. Когато написах че е необходимо да се садят дървета, ако действително искаме да се "борим" с СО2, академиците в коментарите тук ми обясниха че съм много "***". Предполагам скоро и вие ще го отнесете отговор Сигнализирай за неуместен коментар