Проф. Виржиния Желязкова: Кръговата икономика е по-ефективният икономически модел

- ЕС се опитва да спре преувеличените или лъжливи маркетингови претенции относно ангажиментите на компаниите по отношение на климата (т. нар. greenwashing). Европейският парламент прие наскоро правила, които целят да обвържат заплащането на изпълнителните директори с усилията на компаниите да следят за спазването на човешките права и опазването на околната среда в своите вериги за доставки. Смятате ли, че този ход ще се окаже ефективен? Какви други мерки биха могли да се предприемат в тази посока?

Определено се очакват позитивен ефект от тези мерки, колкото и нееднозначно да е прилагането им. Greenwashing-ът е изключително вреден не само защото заблуждава потребителите. Прилагането му пречи да се правят смислени неща и възпрепятства реализирането на кръгова икономика на макроравнище. Логично е възнагражденията на мениджърите, особено в силно замърсяващите индустрии, да бъдат обвързвани с провеждането на политика по опазване на околната среда, след като това се вписва в стратегията на ЕС.

Особено важно е да се провеждат кампании, които да осведомяват обществото за различните аспекти на зелената икономика. В България информираността както на бизнеса, така и на потребителите по тази тема, не е задоволителна.

Така например, проучванията показват, че осведомеността на потребителите относно екологичните маркировки е изключително слаба - само 40% от тях разпознават задължителните, и едва - 10% - доброволните маркировки. Това е важна причина за недостатъчния интерес към продукти, които притежават такива маркировки и обуславя слабото развитие на екологични продукти на българския пазар.(3) Също така, делът на малките и средни предприятия, които имат екологични продукти и услуги в продуктовите си портфолиа е сред най-ниските в ЕС, което се обяснява с по-високата им цена и оттам - по-слабото търсене сред потребителите в страната.**** Тези, а и други фактори, водят до ниската разпознаваемост на екологичните продукти и до отдаване на предпочитание на конвенционалните.

Какво да се направи? Много неща, но като начало можем да приложим опита на други държави с традиции в тази област. Както в Япония например би могло да се организират различни състезания за бизнеса за реализиране на продукти с най-висока енергийна ефективност и екопараметри  и най-добрите да бъдат  отличавани със специални маркировки. Потребителите по естествен път ще се насочват към тях. Останалите производители ще се стремят да ги догонят и така с позитивни стимули ще се оттласне процесът на разработване и лансиране на продукти, които реално притежават екологични характеристики.

- Каква е ролята на банките в Зеления преход? Има ли вече изисквания към бизнеса в Европа и България да докаже, че е зелен, за да получи по-добри условия за кредитиране?

Зеленият преход е невъзможен без участието на банките – около 80% от привлечения ресурс за бизнеса в ЕС идва от тях. Затова и Европейската комисия и Европейската централна банка им отдават ключово значение, като изграждат детайлна нормативна уредба с правила и изисквания към тях. От една страна, от банките се очаква да управляват екологичните и климатичните рискове при кредитирането на своите клиенти, т.е. да оценяват и да следят доколко тези рискове в дейността на клиентите им могат да се отразят под формата на кредитен и пазарен риск за самите банки, от друга – да финансират зелените начинания на бизнеса.

В резултат от публикуването на Регламента за Европейската таксономия за устойчиви икономически дейности (който задава условията за определяне на една дейност като „устойчива“ – т.е. „зелена“ и „социална“) и Наръчника на ЕЦБ за управление на климатичните и екологичните рискове в банките, и косвено на най-новата Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (Corporate Social Responsibility Directive, CSRD) пазарът ще върви към постепенно, плавно диференциране на условията по кредитиране за онези проекти, които допринасят за устойчивото развитие. Това вече се забелязва и на нашия пазар – банките предлагат различни устойчиви/зелени продукти с такова, макар и малко към момента, диференциране. Налице са подобни продукти както в ритейл сегмента – жилищния (за закупуване на имоти от висок енергиен клас с различни екологични параметри), и потребителския (за електрически автомобили, за енергийна ефективност и др.), така и в корпоративния сегмент (за различни зелени проекти).

Ключов момента за позициониране на бизнеса за достъп до максимално добри условия за финансиране ще бъде това да може да докаже, че отговаря на Таксономията. Трябва да се подчертае, че много икономически дейности, които на пръв поглед изглеждат несъвместими с Таксономията, след внимателен анализ и при подходящо представяне могат да бъдат аргументирани като такива пред банките и пред други финансиращи органи. Но трябва да се извърши сериозна аналитична работа, за да стане това. Важното е бизнесът да започне подготовка възможно най-скоро.

- Смятате ли, че финансовите институции обръщат достатъчно внимание на климатичните и екологичните проблеми и може ли дадете примери за добри практики в тази област?

Финансовите институции постепенно увеличават вниманието, което отделят на тези нови и в редица случаи абстрактни от тяхна гледна точка проблеми. Изкристализира разбирането, че те представляват и огромни бизнес възможности, чието реализиране може да стане само с участието на финансовите институции. Затова виждаме, че все повече банки и дружества за управление на активи се ориентират към различни видове устойчиви, и в частност зелени продукти и инвестиционни решения. От една страна предлагат различни такива на клиентите си, от друга – полагат все повече усилия самите те да бъдат енергийно ефективни и екологични.