Проф. Виржиния Желязкова: Кръговата икономика е по-ефективният икономически модел

Защо кръговата икономика е по-ефективният икономически модел и с какъв темп се движат България и ЕС по пътя към въглеродната неутралност - Investor.bg потърси отговорите на тези и други въпроси от Виржиния Желязкова, професор по кръгова икономика и устойчиви финанси във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

- Проф. Желязкова, Европа има амбициозна цел - до 2050 г. да е неутрална по отношение на климата. Пред нея обаче не липсват предизвикателства - първо дойде пандемията от Covid-19, после войната в Украйна... Не изместват ли тези проблеми Зеления преход от фокуса на обществото и могат ли да застрашат постигането на тази цел?

Темпът на Зеления преход естествено се пренастройва според развитието на обстановката в света. Важно е да помним, че той е много повече от спирането на електроцентралите на въглища и преминаването към чиста енергия. Той е процес на цялостно пренастройване на икономиката от линейна – такава, каквато е 89% от икономиката на света в момента – ползваме и изхвърляме стоките като отпадъци, без да продължаваме след това да ги рециклираме, към кръгова - такава, при която отпадъците се превръщат в суровини и така минимизираме трупането им на сметища.

Но най-важното за бизнеса и за държавата е, че зелената икономика е кръгова, а кръговата икономика не просто е зелена, тя е по-ефективният икономически модел. Защото използва суровините многократно, както и внедрява редица други по-ефективни процеси в производството и потреблението. Затова и ЕС поставя кръгова икономика в центъра на Зелената сделка. По-чистата околна среда е следствие от прилагането на нейните принципи.

Виржиния Желязкова

Снимка: ВУЗФ

Виржиния Желязкова е професор по кръгова икономика и устойчиви финанси във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Проф. д. ик. н. Желязкова е заместник-ректор на ВУЗФ (2013-2022) и дългогодишен мениджър „Зелени политики“ в една от водещите банки в България (от 2011 до момента). Тя притежава опит като Национално контактно лице по финансовите въпроси на програма „Хоризонт 2020“ (2013-2016 г.) към Европейската комисия в Брюксел, преподавател към Университета в Шефилд, както и гост-лектор в различни университети в Италия, Кипър и Гърция по въпросите на зеления преход. Автор е на три книги, два университетски учебника и над 50 научни публикации по темата. Член на Green Finance and Energy Centre към Българска фондова борса и лектор на практически семинари за бизнеса по въпросите на зеления преход.

- Къде е Европа и къде е България по пътя към въглеродната неутралност? Кои са отличниците в Европа в тази област и какво могат да направят изоставащите, за да преодолеят тази разлика?

През 2019 г. лидерите на ЕС приеха за цел постигането на климатична неутралност към 2050 г., като се планира до 2030 г. намалението на парникови газове да достигне 55% спрямо 1990 г. Предвижда се 30% от бюджета на ЕС за периода 2021-2027 да бъде изразходван за постигане на климатична неутралност. За да стане това обаче, се налага да се работи във всички сектори на икономиката, като производството и употребата на електроенергия допринася за около 75% от парниковите газове.

България е сред сравнително малките емитенти на парникови газове в ЕС с около 56 хил. килотона (kt) еквивалент на СО2 – за сравнение, лидерите Германия (810 хил. kt), Франция (443 хил. kt), Италия (420 хил. kt), Полша (ок. 390 хил. kt) и Испания (oк. 314 хил. kt) имат значително по-големи емисии поради многократно по-големия размер на икономиките си. В световен план най-големият емитент на парникови газове е Китай (ок. 13 млн. kt), следван от САЩ (ок. 6,5 млн. kt) и ЕС (ок. 4,5 млн. kt).

Същевременно обаче страната ни, заедно с Полша, Естония и Кипър заема водеща позиция в ЕС по интензивност на производството на електрическа енергия. Това се дължи основно на значителния дял на въглищата в нашия енергиен микс.

За да се постигне въглеродна неутралност, е необходимо първо, да се намаляват емисиите на парникови газове и второ, да се предприемат мерки, които да водят до абсорбиране на изпуснатите газове. Една такава ефективна мярка е саденето на гори – в ЕС те абсорбират около 10% от произведените от него въглеродни емисии. Саденето на гори и изобщо поддържането на естествените екосистеми е вид биологичен начин за улавяне и съхранение на въглеродните емисии  (Carbon Capture and Storage, CCS).

Другият такъв начин е изкуственият или геоложки. При него чрез иновативни технологии вредните емисии се улавят и или се преработват, или се складират на места, основно под земята и в порести скали в океаните, където са налице благоприятни геологични дадености. Изкуствените методи за улавяне и съхранение на въглеродни емисии обаче са скъпи и сложни начинания. Саденето на гори остава най-достъпният и ефикасен метод за целта, който има и редица други положителни въздействия върху околната среда и човека.

Следователно реализирането на въглеродна неутралност е резултат от комплексни мерки в посока на зеления преход, не е достатъчно само да се мисли за пренастройване на енергийния микс.

За съжаление, нашата страна изостава в това отношение. Последните най-актуални данни на Европейската агенция за околната среда показват, че разходите за околна среда в България са намалели от 2,5% на 1,5% от БВП от 2014 до 2019 г. (за която са последните публикувани данни). Докато повечето държави в ЕС увеличават разходите си в тази посока, ние ги намаляваме. Средно за ЕС са 2% и тогава, и към 2019 г. Лидери са Австрия с 3,5% (2019 г.) спрямо 3,1 % през 2014 г., Белгия с 3,2%, Полша с 2,8%, а България е сред страните с най-ниски равнища на тези разходи.

- Европа има своя Зелен пакт, Америка прие Закона за намаляване на инфлацията, който предвижда и действия в отговор на климатичните промени. Какво обаче прави останалата част от света за намаляване на въглеродните емисии и възможно ли да се противодейства на климатичните промени в глобален мащаб, ако в усилията не се включат всички държави, особено големите икономики като Индия и Китай?

Борбата с климатичните промени е световен приоритет, демонстриран с подписването на Парижкото споразумение за климата и с Дневен ред 2030 от почти всички страни по света. Те са длъжни да представят пред ООН стратегии и цели (т. нар. национално определени приноси, НОП, т.е. ангажиментите на страните да реализират намаление на въглеродните емисии по Парижкото споразумение за климата) за справяне с климатичните промени и да ги изпълняват, като периодично се отчитат.

Така например, Китай изпълни целите си по намаляване на вредните емисии към 2020 г. 3 години предсрочно – като намали с 46% емисиите си спрямо равнището им от 2005 година, въпреки огромния ръст на икономиката си за същия период – един път и половина, като количеството на въглеродните емисии на единица БВП спаднаха с 39%.(1) Новите цели на страната са преди 2030 г. да достигне пика на емисиите си и да реализира въглеродна неутралност преди 2060 г.(2) Планира се това да стане, като се работи в три направления: подобряване на енергийната ефективност, електрификация на транспорта и декарбонизиране на тежката индустрия. Китай активно развива иновациите в тези области, привличайки инвеститори от цял свят. Така например, китайските компании са световни лидери на пазара на батерии за електрически превозни средства. Същевременно от всички водещи икономики в света Китай има най-голям дял на въглищата в енергийния си микс – около 60% и едва около 10% дял на ВЕИ.

Индия е третата страна в света по производство на ток от слънчева енергия и страната с най-ниски цени на енергията от ВЕИ в света. Тя, също като Китай, си поставя амбициозни цели за постигане на декарбонизация – към 2030 г. да намали с 45% въглеродната интензивност на своя БВП спрямо нивото от 2005 г.

Не трябва да забравяме основния проблем пред Китай и Индия, когато говорим за борбата с климатичните промени - тези държави започват да поставят цели за декарбонизация от позицията си на ниска база на производство и потребление на човек от населението спрямо средните за развитите икономики като САЩ и ЕС и това изисква коренно различен подход към проблема от тяхна страна. Затова усилията и резултатите, които демонстрират, са впечатляващи.

- Как  се справя бизнесът със Зеления преход? Смятате ли, че има разбиране сред корпоративните ръководители, че макар и спазването на добри ESG практики обикновено да води до допълнителни разходи, в дългосрочен план това е устойчивото и печелившо развитие?

Бизнесът се справя в различна степен и на различни скорости със зеления преход. Все повече мениджъри разбират ползите за компаниите си от този процес и вникват в същността му – постигане на по-ефективни икономически процеси и по-чиста околна среда в резултат от това. Сред бизнес общността особено на големите компании се наблюдава консолидация на виждането, че зелената икономика не е някаква част от макросистемата, а е новият начин на функциониране на процесите, към който света се стреми. Това води до ориентацията на по-амбициозните и прозорливи компании в тази посока по-рано, което им носи дългосрочни предимства пред конкуренцията.

Най-прост пример в тази посока е внедряването на мерки за енергийна ефективност от някои фирми и домакинства още преди последните ценови шокове на енергоносителите. Тези компании и домакинства отчитаха много по-малки разходи за енергия от останалите, което им даде възможност да насочат капиталите си към бизнес развитие и други инвестиции. Затова трябва да се мисли в перспектива. На такива и други подобни въпроси обръщаме внимание на студентите във ВУЗФ в новата ни магистърска програма „Зелена икономика и устойчиво развитие“.