Затварянето на въглищните мини може да доведе до недостиг на питейна вода за Берлин

В изключително горещите и сухи летни дни водата в река Шпрее, която минава през Берлин, се засмуква в горното течение от набор от помпи, за да се гарантира, че германската столица е снабдена с достатъчно питейна вода. Обръщането на естествения поток ще се случва все по-често, тъй като дистанцирането на страната от въглищата ще доведе до загуба на ключов източник на водоснабдяване, пише Bloomberg.

Тъй като Берлин вече се сблъсква с по-малко валежи поради климатичните промени, краят на добива на лигнитни въглища в близките региони означава, че подпочвените води, изпомпвани при извличането на изкопаеми горива, вече няма да захранват басейна на Шпрее. Освен това старите мини се наводняват, за да се създадат изкуствени езера, което допълнително свива водните ресурси.

В резултат на това нивото на критичната водна артерия за града може да спадне с 50% до 75% през сухите летни месеци, показва проучване, публикувано по-рано тази седмица от Германската агенция по околна среда.

„Това е много сериозна ситуация“, предупреждава Дирк Меснер, президент на правителствената агенция, добавяйки: „По-голямата част от водата, която Берлин използва за пиене, идва точно от тази река“.

Заобиколен от езера и блата, Берлин вероятно не е изцяло изложен на риск от недостиг на вода, но неговата екосистема е добре балансирана, като в случая ще изгуби ключов стълб. Повече от век водата от лигнитните мини захранва Шпрее и поддържа блатистия биосферен резерват Шпреевалд, защитен от ЮНЕСКО.

Но веднага след 2030 г. Германия ще прекрати използването на въглища и този източник ще изчезне, което ще направи региона по-зависим от валежите. Плановете за предотвратяване на ерозия и свлачища в масивните открити мини ще усложнят допълнително проблема, тъй като поглъщат водни ресурси.

Дилемата отразява вълнообразните ефекти от изменението на климата. Дори мерките за намаляване на зависимостта на света от изкопаемите горива могат да имат непредвидени негативни последици.

На около два часа южно от Берлин, втората по големина миннодобивна компания в страната LEAG разработва проекта Cottbuser Ostsee. Планирана като зона за отдих, бившата мина Cottbus-Nord се наводнява с 84 млн. куб. метра вода - еквивалентно на 40% от годишното потребление на вода в града. След като бъде завършено около 2025 г., най-голямото изкуствено езеро в Германия ще разполага с пет плажни ивици, яхтен пристан и най-големия плаващ соларен парк.

Коритото на река Шпрее, която пресича Берлин. Източник: Bloomberg L.P.

Наводненията не само ще намалят броя на притоците на Шпрее, но и огромни количества вода ще бъдат загубени чрез изпаряване, показва проучване на правителството, настояващо Cottbuser Ostsee да се използва като хранилище, на което да се разчита през горещите летни месеци.

Използването на езерото като резервоар за питейна вода „не е предмет на заявлението“ за преустройство на компанията, изтъква говорител на LEAG, добавяйки, че „жизнеспособни и устойчиви концепции за справяне с последиците от управлението на водата в резултат на постепенното спиране на въглищата“ са необходими.

Въпреки че е един от малкото големи градове с напълно самодостатъчна водна система, Берлин исторически е относително беден на валежи. Поради изменението на климата това ще се влошава. Проучване на базираната в Цюрих ETH изчислява , че градовете в северното полукълбо ще развият условия, еквивалентни на места, които сега са на 1000 километра на юг от тях. Това би направило Берлин да заприлича повече на град от Южна Франция.

Растежът на Берлин - градът прогнозира да добави близо 4 милиона жители до 2040 г. – засилва натиска. Особено болна тема е фабриката на Tesla Inc. в Грюнхайде, близо до столицата, като по време на строителството ѝ през 2021 г. главният изпълнителен директор Илон Мъск вбеси местните екоактивисти, като омаловажи техните опасения. Заводът, разположен в защитена водна зона, се очаква да използва толкова вода, колкото 60 хил. домакинства.

Междувременно законодателният орган на Берлин работи върху „генерален план“ за осигуряване на доставки на вода за домовете и бизнеса. Той призовава за намаляване на търсенето, особено в пиковите часове, и повече стратегическо планиране между Берлин и други близки градове.

Едно от решенията е обособяването на огромен бетонен басейн, който е в процес на изграждане в Шьонерлинде, малко градче на север от Берлин. Тук се строи ново съоръжение за допълнително пречистване на отпадните води. Градската компания за водоснабдяване Berliner Wasserbetriebe ще инвестира 2 млрд. евро до 2031 г. за надграждане на шестте си пречиствателни станции за отпадни води – включително в ултравиолетова система, която вероятно ще стане най-големият солариум в Германия. Проектите, насочени към защита от климата на цялата общинска водна система, възлизат на 6 млрд. евро.

Огромно количество вода се влива в бившата въглищна мина, която ще се използва като основа за проекта Cottbuser Ostsee. Източник: Sean Gallup/Getty Images

Вместо да остави пречистените отпадъчни води да текат по Шпрее в Северно море, компанията би искала да ги изпомпва към т.нар. „сини перли“ на града, но това в момента е забранено от националното законодателство. Около половината от 350-те езера около Берлин са под „сериозен“ стрес, показва доклад на екологичната група BUND.

„Водните басейни, горите и блатата на Берлин вече са в интензивното отделение“, изтъква Кристиан Швеер, експерт по водните ресурси в берлинския филиал на BUND.

За да се подготви за по-горещото бъдеще, Берлин също се стреми да задържи повече от дъждовната вода, споделя Дарла Никел, ръководител на Берлинската агенция за дъждовна вода. Концепцията за „град гъба“ изисква повече „зелени“ покриви с насаждения, резервоари за съхранение на вода и по-малко „запечатани“ земни повърхности, за да се предотврати оттичането. Градът прави всичко възможно, за да предотврати недостига на вода, „но по никакъв начин не можем да компенсираме причинно-следствения проблем“, подчертава Никел.