Всички сектори на българската икономика ще бъдат засегнати от климатичните промени, а тези, които са най-изложени на директни влияния на географската среда, като земеделие и туризъм, ще бъдат директно повлияни през следващите години. Необходимо е да се вземат решения, които да отчитат климатичните условия сега, но и тези в бъдеще.
Това казаха доц. д-р Стелиян Димитров от Геолого-географски факултет на СУ "Св. Климент Охридски” и Иван Паспалджиев, старши консултант в denkstatt България, в предаването „Бизнес старт” по Bloomberg TV Bulgaria.
„Горските пожари в Канада показаха, че климатичните промени са факт и са изключително видими. Само за последните 30 години условията вече са се променили драстично. Това означава, че в много голяма степен можем да очакваме засилване на тези тенденции и това ще се отрази върху абсолютно всички области на нашия живот, на околната среда и на бизнеса“, посочи доц. Димитров.
Иван Паспалджиев припомни, че има европейска регулация за оперативно отчитане за устойчивост, според която всички големи предприятия в Европейския съюз ще трябва да отчетат доколко са готови за промените в климата. И уточни, че българският бизнес има много път да извърви, преди да може да управлява своите климатични рискове, тъй като „на първо време не ги разбира“.
„Това е един от най-големите дефицити в България - липсата на т.нар. използваема наука. Това е науката, която обяснява на бизнеса и на обществото какво всъщност се случва в определени не толкова прости за разбиране материи, каквато представлява проблематиката, свързана с климатичните промени”, изтъкна доц. Димитров.
По думите му новото правителство трябва да започне да мисли за картографиране и оценка на климатичните и природни рискове, защото това е първото нещо, което ще засегне пряко и населението, и бизнеса. „Умната държава не е тази, която просто разполага с технологии. Умната държава е тази, която ефективно се адаптира към променящата се география, защото това е всъщност основата на всичко”, посочи събеседникът.
Според доц. Димитров промените в температурите, макар да не изглеждат много драстични, всъщност променят тотално целия цикъл на земеделието. По-топлите и по-сухи зими без наличието на сняг ще направят така, че ние трябва да помислим как да разнообразим нашето земеделие с нови култури и по-устойчиви видове. По-сухите лета и по-горещите лета, които очакваме, също ще окажат много сериозно влияние върху отделни сектори на земеделието, посочи събеседникът.
Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
преди 1 година До: zelka007, надявай се Киро, Кокоро и Лореро(+ Тагарев) да мислят за глобалното затопляне. Други мисли им се въртят в главата, други... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година според форумните квалитетни интелекти , глобално затопляне няма ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар