Нуждаем се от нови инструменти за оценяване на климатичните рискове

Тъй като глобалните температури се повишават, финансовите и политическите плановици имат остра нужда от начин за прогнозиране на последиците. Но безпрецедентното естество на климатичните промени означава, че трябва да измислим нови подходи, за да допълним традиционните статистически инструменти, използвани за по-добро овладяване на риска, пише за Financial Times Рикардо Ребонато, професор по финанси и научен директор на институт за климатичен риск.

Според него международни органи, включително Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) и Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS), се опитват да запълнят празнината, като изложиха няколко различни сценария за затопляне на климата. Те предоставиха така необходимите насоки на регулаторите и финансовите плановици, от инвестиционните мениджъри до корпоративните ръководители. Но всички те споделят концептуални характеристики, които ограничават тяхната полезност, посочва Ребонато.

"Помислете за съществуващия подход за картографиране на сценарии като таблица, която излага пет социално-икономически наратива (т.нар. Споделени социално-икономически пътища, или SSP) от едната страна и възможни сценарии на затопляне (Пътища за представителна концентрация, или RCP) от другата", коментира авторът.

Той допълва, че всяка опция – например „По средата на пътя“, където има бавен напредък към промени в екологичното поведение – определя прогнозираното въздействие чрез фактори като икономически растеж, население и технологично развитие. Всеки наратив трябва да бъде съчетан с всяко възможно ниво на затопляне в края на века.

Това свързване се постига с помощта на модел, който съчетава икономически и физически модули. Параметрите се коригират, за да отразят социално-икономическия наратив, а моделите изчисляват вградения „въглероден данък“, необходим за постигане на целта за температурата.

Скорошно проучване обаче подчерта няколко недостатъка в този подход, пише още Рикардо Ребонато. За всяка „история“ връзките между макрофинансовите променливи са съвършено твърди: едно допускане за икономическия растеж води до определено предполагаемо ниво на ръст на населението или до определено ниво на технологично развитие и т.н. Това значително ограничава възможните резултати и може да породи неоправдано чувство за контрол. Климатичните черни лебеди са застреляни, преди дори да успеят да излетят.

Според експерта обаче има по-дълбок проблем - не се прави опит да се присвои вероятност на различните комбинации история/затопляне. "Има добри причини да останем невежи относно вероятностите",категоричен е той и допълва, че ресурсите са ограничени и тласъкът за сериозно намаляване на емисиите е почти като военно усилие, а финансовите и политическите плановици се нуждаят от представа за кои сценарии трябва да се тревожат най-много.

При липса на каквито и да е други възможности, приписването на равни вероятности на наративите и прогнозираните затопляния е интуитивно. Но то също така е неоправдано и потенциално опасно. Например, един сценарий, RCP8.5, беше критикуван в научното списание Nature, че е практически невъзможен, но въпреки това е един от най-често цитираните в приложната работа, допълва още ученият.

Има ли изход от тази задънена улица? Осъжда ли ни неизследваният характер на проблема да живеем без вероятности, пита се Рикардо Ребонато и допълва: "Не непременно". Присвояването на вероятности на социално-икономическите наративи е много трудно. Но ако се интересуваме от техните климатични последици, тези наративи в крайна сметка се превръщат в пътища за икономически растеж, емисии и технологично развитие.

"Знаем по-малко за тези фактори, отколкото бихме искали. Но имаме известна информация за икономическия растеж; за това как технологичните бариери ограничават скоростта, с която можем да намалим емисиите; относно най-бързите темпове на декарбонизация, наблюдавани до момента; или за връзката между инвестициите в технологии за намаляване на емисиите и технологичния прогрес (това, което икономистите наричат „учене чрез правене“)", пише още авторът.

От това знание, макар и несъвършено, можем да изградим аналитични инструменти, които едновременно да следят несигурностите и да използват добре информацията, с която разполагаме, допълва още той.

Според него в момента се извършват проучвания на някои "вълнуващи възможности". Динамичните байесови мрежи, например, се опитват да добавят вероятностно измерение към SSP/RCP рамката, като комбинират нашата степен на невежество с това, което знаем. Тези вероятности никога няма да бъдат точни, но възможността да се каже „Сценарий А е 10 пъти по-вероятен от Сценарий B“ или „Сценарий C е много по-малко вероятен от всички останали“ вече би било много полезна стъпка в правилната посока, категоричен е Рикардо Ребонато.

За него това ще има огромно значение, защото финансовите плановици отчаяно искат да преценят „какво може да означава изменението на климата“. Те са използвали широко NGFS сценариите, но малцина осъзнават, че всички тези сценарии са разклонения на наратива „По средата на пътя“ (SSP2). Не е изненадващо, че редките събития липсват напълно и няма начин да се прецени тяхната вероятност. В резултат на това планирането е трудно и рискът от успокоение е голям.

Изглежда, че цените на акциите почти не отразяват голямото преразпределение на инвестиции, необходими за сериозно адресиране на климатичните промени и произтичащите от това губещи и печеливши в различните индустриални сектори; или съвкупното намаление на икономическата продукция, до което ще доведе непредприемането на климатични действия.

По-доброто разбиране на вероятностите на пълния набор от възможни резултати и на това, за което наистина трябва да се тревожим, може да промени тази картина към по-добро, допълва в заключение авторът.