Стиглиц: Увеличаването на лихвите спира тласъка към зеления преход

През последните години сред мненията на анализатори като икономическия антрополог Джейсън Хикъл се прокрадва идеята, че зеленият растеж е „приказка, която цели да ни унесе“, пише EUObserver.

Нобеловият лауреат и икономист Джоузеф Стиглиц обаче заема малко по-различна позиция. Макар да е съгласен, че правителствата не трябва да преследват ръст на икономиката заради самия него, той твърди, че не трябва да слагаме край на растежа напълно и според него това е „политически неприемливо“. Всъщност климатичните промени няма да ни направят по-бедни и може дори да „отприщят растежа“.

В интервю за медията Стиглиц коментира, че има добър шанс зеленият преход да доведе до забележимо по-ниски енергийни разходи. А ако разходите за енергия като цяло са по-ниски, това ще стимулира растежа.

„Ставайки по-зелени, ще спестим пари и ще бъдем по-производителни“, смята той. „Зелените и бързи иновации ще имат вторични ползи към други сфери на човешкото благополучие и ще предотвратят унищожаването на околната среда, което вече е очевидно“.

Според него така може да се решат и някои други пазарни провали, например достъпа до кредитиране, което е твърде ограничено.

Той смята, че това може да се случи чрез създаването на „зелени облигации и зелени общностни банки, които предоставят заеми с ниски лихва за хора и, по-важното, строителни предприемачи, за да купуват соларни панели, да покриват разходи за изолиране на жилищата и да купуват електрически превозни средства“. Подобна стъпка е Законът за намаляване на инфлацията в САЩ, но е нужно много по-голям мащаб на подобно начинание, за да се задвижи зелената революция, от която се нуждаем, смята той.

На въпрос, свързан със затягането на паричната политика от централните банки по света и последвалото в резултат на това ограничаване на кредитирането в момент, когато инвестициите в чисти технологии са най-необходими, Стиглиц посочва, че това не е правилният подход.

„Инфлацията в момента е ориентирана основно към предлагането“ и точно затова паричната политика, която цели да ограничи търсенето, не е подходящи инструмент за борбата с инфлацията в момента, смята той. „Всъщност това може да е контрапродуктивно, защото искаме повече, а не по-малко, инвестиции да решат недостига и ограниченията по отношение на предлагането“.

Стиглиц препоръчва да се разшири навлизането на нови компании за чиста енергия, а не да се затрудни конкурирането им с утвърдените компании за изкопаеми горива, увеличавайки разходите за заеми.

На фона на редица правителства, които предприемат по-строги бюджетни мерки, Стиглиц казва, че те не са орязване на разходите в обичайния макроикономически смисъл, но все пак ще засегнат обикновените хора. В същото време печалбата на корпорациите расте и той е на мнение, че тя трябва да се обложи – или за да се намалят цените, или за да се защитят най-засегнатите от тях.

„Хората са изправени пред по-високи разходи за живот. В същото време искаме да се борим с климатичните промени“, коментира икономистът. „Можете да поискате много от хората, ако има усещане за споделена жертва. Но ще унищожите социалната солидарност, ако поискате от една група да се жертва, докато друга се радва на печалба“.

Неочакваната печалба за компаниите дойде от недостига на изкопаеми горива и от проблемите с веригите на доставки. Според Стиглиц обаче това нямам как да бъде решено с увеличаване на лихвите, както смятат някои централни банкери.

„Те виждат, че корпоративната печалба расте, но пазарната мощ не е част от портфолиото им. И нямат инструмент да направят нещо по въпроса, затова решават да живеят със света такъв, какъвто е“, коментира той. „Но тогава всеки път, когато заплатите се вдигнат, централните банкери казват: „О, ами тогава ще трябва да затегнем пазара на труда и да генерираме повече безработица“. Очевидно това е грешният модел“.

Стиглиц изказва и притеснението си, че според някои централни банкери двигателят на инфлацията са заплатите, което не смята за вярно.

„Реалното заплащане е по-ниско в повечето държави сега, отколкото преди кризата, тъй като цените растат по-бързо от номиналните заплати“, твърди той.

В същото време корпорациите и акционерите ще излязат от тази ситуация доста по-богати. Трябва да приемем това, казва Стиглиц, но и да наложим данък върху неочакваната печалба и капитала, за да не позволим това да се случи отново.

По отношение на данъка върху неочакваната печалба на компаниите за изкопаеми горива, наложен в ЕС тази година, Стиглиц смята, че той е недостатъчен и има твърде много изключения.