Зелените субсидии на Байдън като пример за стратегическо икономическо мислене

Обединеното кралство е загубило навика да мисли стратегически. Справянето с ограниченията, наложени от глобалната и вътрешната икономики - или реалността, както понякога е известно – изобщо не е на мода в наши дни, пише за Financial Times Торстен Бел, главен изпълнителен директор на Resolution Foundation.

Дебатите за това как Обединеното кралство може да отговори на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Джо Байдън и неговите близо 400 млрд. долара зелени субсидии са поредният пример за това. Правителството и икономическите либерали искат да се откажат от подобен протекционизъм, докато за зелените активисти и голяма част от корпоративната Великобритания този пример доказва, че трябва да се направи същото нещо. Британският Институт на директорите казва, че „Обединеното кралство не заслужава нищо по-малко от своя собствена версия на IRA – за да се гарантира, че страната ще се превърне в предпочитано място в световен мащаб за всички форми на зелените инвестиции".

Тези различни реакции споделят един и същ недостатък, започвайки от инстинктивните и абстрактни отговори на закона на Байдън, вместо от това какво означава той за Великобритания, една по-малка, по-отворена икономика. Ето още четири обещаващи стъпки, които можем да се предприемат в тази насока.

Първо, да се приеме реалността. Както всички трайни американски индустриални политики, тази е подкрепена от мощна комбинация от национална сигурност (съревнованието с Китай) и политика, тъй като Байдън се опитва да отдалечи от вредните емисии производителите на въглеводороди и да не допусне една държава, която наскоро избра Доналд Тръмп, да направи това отново. Европейските оплаквания срещу IRA са ограничени, тъй като ЕС вече предоставя подобни или по-големи субсидии за чиста енергия. По-важното за Обединеното кралство е, че ЕС вече се включи в надпреварата за субсидии.

Второ, Обединеното кралство трябва да определи индустриалната си политика по отношение на нетната нула и да фокусира усилията си. Едно активно правителство трябва да подкрепя зелените индустрии на растежа, преди да е станало твърде късно. Тези, които се противопоставят на реакцията на Обединеното кралство, казват, че на него му липсва фискалната огнева мощ, за да отговори на САЩ или ЕС. Но размерът на вътрешния пазар (пет пъти по-малък от европейския и седем пъти по-малък от американския) трябва да e на преден план в мисленето на страната. Засиленият протекционизъм означава, че той ще играе по-голяма роля при вземането на решение какво къде да се произвежда. Отговорът трябва да бъде приоритизирането на онези зелени технологии, при които икономиите от мащаба са по-малки, където енергийната сигурност го изисква или където имаме сравнително предимство (изследванията сочат приливната, офшорната вятърна и ядрената енергия, както и улавянето на въглерод).

Трето, трябва да се помисли за потреблението. Ще има някои области, в които Великобритания би трябвало да е напълно щастлива данъкоплатците от САЩ и ЕС да субсидират производството, не на последно място където това вероятно ще означава по-ниски цени или по-устойчиви вериги за доставки за страната. Диверсифицираният соларен производствен капацитет, в момента доминиран от Китай, не е лошо нещо, дори и да не е насочен към Обединеното кралство. Има и по-широки ползи, включително разпространението на знания от напредъка в зелените технологии.

Четвърто, IRA трябва да действа като сигнал за събуждане, който преформулираната икономическа стратегия на Обединеното кралство трябва да включва, но също така да гледа отвъд нетната нула. Ускорената декарбонизация е основното предизвикателство, пред което британската икономика е изправена през следващите десетилетия и тя ще се разрасне към индустрии, от които тя трябва да е част. Но някои искат от нея да поеме повече тежест, отколкото може да понесе, за да гарантира, че Обединеното кралство ще продължи да отстоява мястото си сред най-богатите страни в света. Въпросните индустрии са твърде малки и е самозалъгване човек да се преструва, че другите нямат големи предимства в някои области: Южна Корея и Япония генерират патенти в чистата енергия с около четири пъти по-голяма скорост от Великобритания. Така че не можем да пренебрегнем отдавна установените предимства на Обединеното кралство, от напитките до космическата промишленост, и като суперсила в износа на услуги – въпреки стереотипите, това включва не само банкери, но и успешни музиканти и архитекти.

Планът на Байдън не е нещо, което Обединеното кралство да игнорира или просто да копира. Aмериканският подход предлага по-широк урок за Великобритания, преживяваща 15-годишна икономическа стагнация: харесва ви или не, така изглежда стратегическото икономическо мислене.