Няма място за пораженчество относно климатичните промени

„Какъв е смисълът от COP27?“, попита тези дни един приятел относно преговорите на ООН за климата, които започват следващата седмица в Египет, пише колумнистката и асоциирана редакторка на Financial Times Пилита Кларк. „Когато става въпрос за изменението на климата, не сме ли обречени?“

Този въпрос често се задава преди годишните климатични срещи и винаги ме оставя с дълбоко чувство на когнитивен дисонанс - обезпокоителното психологическо състояние, причинено от поддържането на две противоречиви вярвания едновременно. В този случай - мрачен песимизъм срещу неочакван оптимизъм.

Причините да не сме весели са очевидни. Въпреки 27-те години на срещи на ООН за климата, концентрациите на парникови газове все още нарастват до рекордно високи нива. Така че климатичните промени вече са тук, техните ефекти буквално могат да бъдат измерени чрез смъртоносните горещи вълни, горски пожари и наводнения, връхлитащи земното кълбо, което се е затоплило с около 1,1 градуса през последните два века и нещо.

Предполага се, че Парижкото споразумение за климата от 2015 г. води до достатъчно намаляване на емисиите, за да поддържа затоплянето доста под 2 градуса и в идеалния случай 1,5 градуса (спрямо прединдустриалната ера – бел. прев.). Но ние се насочваме към затопляне с най-малко 2,4 градуса според стряскащ доклад на ООН, който миналата седмица определи настоящите усилия в Парижкото споразумение като „печално недостатъчни“. Освен това има разтърсващи икономически и политически шокове, които ни накараха да говорим за „поликриза“ и „пермакриза“.

Стотици делегати на COP27 ще дойдат от опустошени от пандемията бедни страни, изправени пред дългова, хранителна и енергийна криза, плюс бедствия, подхранвани от затоплящия се климат, за който нямат почти никаква вина. Това едва ли е рецепта за успех в преговорите за климата.

Междувременно в по-богатите страни инвазията на Русия в Украйна и рискът от рецесия обърнаха усилията за пренасочване от изкопаемите горива. Борбата за неруски енергийни доставки удължи живота на европейските въглищни централи.

Част от климатичното финансиране пък се насочва в грешна посока. Трансграничните климатични инвестиции, които процъфтяваха през 2021 г., сега са напът да намалеят. Комбинираните финансови сделки, които използват публични средства, за да направят зелените инвестиции по-привлекателни за частните инвеститори, се сринаха. Както и подкрепата за някои решения на акционерите относно климата в петролни групи като BP и Shell.

Списъкът продължава. И така, какви причини има за оптимизъм?

Ето една голяма: правителствата и регулаторите, които липсваха по отношение на действията за климата, най-накрая стават сериозни и предприемат безпрецедентни стъпки, които биха били немислими само преди година. Това е най-видимо в САЩ, където през август президентът Джо Байдън подписа най-значимото законодателство в областта на климата в историята на САЩ: Закона за намаляване на инфлацията.

Той можеше да бъде по-голям, а и част от подкрепата му на стойност 370 млрд. долара за електрически автомобили и други зелени технологии е излишно протекционистка. Въпреки това най-накрая е възможно да си представим време, когато силата на зелените магнати и зелените работни места е невъзможно да се игнорира, с големи последващи ефекти.

Законът вече предизвика призиви към ЕС да увеличи подкрепата си за технологии като зеления водород. И самият ЕС показва защо Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви миналата седмица, че войната в Украйна може в крайна сметка да ускори прехода към чиста енергия.

За да се отдалечи от руските изкопаеми горива, Брюксел обяви RepowerEU, мащабен план на стойност 210 млрд. евро за стимулиране на зелената енергия. Това все още е само план, но също така е рязка промяна спрямо година по-рано. По същия начин войната в Украйна не спря рекордните 226 млрд. долара нови инвестиции във възобновяема енергия в световен мащаб през първите шест месеца на 2022 г., начело с Китай.

В известен смисъл обаче е по-поразително да видим какво изведнъж правят корпоративните регулатори. Преди две седмици рекламният надзор на Обединеното кралство забрани набор от реклами на HSBC заради „зелено лустросване“, първият ход от този вид. Друг първи ход дойде седмица по-късно, когато австралийският корпоративен надзор глоби енергийна компания с 53 280 австралийски долара за преувеличаване на нейните екологични характеристики.

Това се случи, докато страните от ЕС, включително Франция, Испания и Полша, внезапно решиха да се оттеглят от 28-годишния Договор за енергийна харта, спорно търговско и инвестиционно споразумение, за което активистите отдавна твърдяха, че спъва действията в областта на климата.

Нищо от това не ни доближава до 45-процентния спад на емисиите, необходим до 2030 г., за да запазим целта за повишение на температура до 1,5 градуса. Но може да е знак, че наближаваме жизненоважни политически повратни точки. Все повече изследвания сочат, че може да се отприщи мащабна социална промяна веднъж щом 25 процента от населението настоява за нея. Нарастващата загриженост за климата би трябвало да доближава този праг на много места.

Така или иначе, по-ясно от всякога е, че климатичната тежест пада основно върху онези, които са най-малко способни да я понесат, така че всяка десета от градуса затопляне има значение. Песимизмът може да изглежда неизбежен, но изпадането в пораженчество в крайна сметка е лукс, който все по-малко можем да си позволим.