Голямото дългосрочно решение за инвеститорите ще бъде енергийно

Ако 2022 г. е показала нещо, то е, че изобилието и цената на енергията са жизненоважни за здравето на световната икономика, пише за Financial Times финансовият журналист Филип Когън.

Индустриалната революция от 18 век имаше много причини, но необходимото предварително условие беше замяната на човешката и животинската енергия с въглеродно гориво под формата на въглища. През 19 и 20 век световната икономика се трансформира чрез използването на петрол в транспорта и в други области, както и чрез овладяването на електричеството.

В съвременната епоха възстановяването след 1945 г. в Европа и САЩ беше подпомогнато от четвърт век на евтин петрол. Изпадането в стагфлация в средата на 70-те години беше свързано с учетворяването на цените на петрола от ОПЕК през 1973 г., а възстановяването през 80-те съвпадна с нов спад в цената на суровия петрол. И накрая имаше допълнителен скок в цената на петрола преди финансовата криза от 2007-2009 г.

Настоящата среда съчетава рязко увеличение на цените на енергията с ограничаване на предлагането под формата на намален износ на руски газ за Западна Европа. Ако това е ехо от 70-те години на миналия век, такова е и настоящата комбинация от скок на инфлацията и вяло икономическо представяне.

Част от тази нестабилност е свързана с концентрацията на енергийни ресурси в границите на авторитарни и понякога враждебни територии - Русия и Близкия изток. Човек може да разглежда това като геополитическа странност - вариант на „ресурсното проклятие“. Ако дадена държава има енергийни резерви, това създава потенциал за диктаторски режим, който да заграби тези резерви и да се задържи на власт.

Всичко това означава, че всеки опит за разглеждане на дългосрочните перспективи пред пазарите или икономиката трябва да има предвид вероятния курс на цените на енергията и естеството на нейното предлагане. Окуражително е, че историята показва, че в средносрочен план пиковете в цените на енергията посяват семената за обръщането си. Или търсенето се коригира (например потребителите преминаха към по-икономични автомобили след 70-те години), или производителите са вдъхновени от високите цени да намерят нови източници на доставки (като шистов нефт и газ).

Но настоящата криза удари в момент, когато светът се опитва да се справи с различен проблем: изменението на климата. И много държави са си поставили амбициозни цели за намаляване на зависимостта си от изкопаемите горива до средата на века. Тази политика ще изисква забележителни промени в начина, по който светът организира своята икономика.

В книгата си „Как наистина работи светът“ енергийният експерт Вацлав Смил посочва, че съвременното производство на храни зависи в голяма степен от изкопаемите горива, особено чрез азотните торове, които повишават добивите. В резултат на това светът премина от осигуряване на адекватна храна за около 890 милиона души през 1950 г. до предоставяне на такава за 7 милиарда души през 2019 г.

Не би било възможно да се изхранят толкова много хора със селскостопански сектор, зависим от рециклирането на органични отпадъци. Преминаването от месни към вегетариански диети може да помогне малко. Но някои растения, като например домати, отглеждани в отопляеми оранжерии, имат много високи енергийни изисквания.

Смил също така посочва огромното количество енергия, използвана за производството на пластмаси (от насъщно значение за здравеопазването и много други индустрии), както и на стомана и бетон, на които се гради инфраструктурата. Вятърните турбини могат да предложат алтернатива на изкопаемите горива като източник на енергия. Но техните основи са изградени от бетон, кулите и роторите са направени от стомана, а перките са произведени от смола.

Всичко това може да обясни защо политиците с готовност дават обещания за намаляване на използването на изкопаеми горива към някаква далечна дата, като същевременно се бавят да прокарат практически мерки за незабавно намаляване на потреблението на изкопаеми горива.

Дори желаещите правителства имат трудности да направят пробив по проблема. Въпреки обширната програма за производство на енергия от възобновяеми източници, Смил пише, че делът на изкопаемите горива в първичните енергийни доставки на Германия е намалял само от около 84 процента през 2020 г. до 78 процента днес. Дори след всички международни протоколи и срещи на високо равнище световното потребление на изкопаеми горива се е повишило с 45 процента през първите две десетилетия на 21 век, благодарение до голяма степен на икономическия растеж на Китай.

Дори ако техническите предизвикателства на прехода към нови форми на енергия могат да бъдат преодолени, първоначалната капиталова инвестиция ще бъде огромна. А и има бурен дебат дали новите енергийни източници ще бъдат по-„ефективни“ (по отношение на енергийната възвръщаемост на инвестираната енергия) от старите. Накратко, икономическото въздействие на опита за преминаване към нетни нулеви въглеродни емисии може да бъде огромно.

Инвеститорите не могат да си позволят да пренебрегнат този въпрос. Но те трябва да направят сложното изчисление дали правителствата ще се опитат да изпълнят своите цели за въглеродните емисии или ще отстъпят пред враждебно настроените избиратели. И ако правителствата загърбят обещанията си, инвеститорите трябва да пресметнат до каква степен щетите, причинени от климатичните промени (провал на реколтата, наводнения, спорове за оскъдните водни ресурси), ще навредят на икономическия растеж. Възприемането по подобаващ начин на енергийната реалност е голямото дългосрочно решение за инвеститорите.