Европа трябва да използва цялата си финансова мощ, за да финансира зеления преход

Европа е напълно единодушна по един въпрос: горещо е. Температурни рекорди бяха поставени навсякъде, където пътувах това лято: Мадрид, Рим, Брюксел, Хелзинки и Лондон (където имах удоволствието да бъда в най-горещия ден в историята на Обединеното кралство). Половината ЕС страда от суша. Нивото на Рейн е толкова ниско, че шлеповете не могат да преминават. Всеки, който се тревожи за предстояща климатична криза, пропуска тази, в която Европа вече се намира. Добрата новина е, че има план за справяне с изменението на климата. Лошата новина е, че той сега няма да помогне много и е трудно да се прецени колко добре ще сработи в крайна сметка, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в университета Браун (Роуд Айлънд, САЩ) и главен икономист за света на американската консултантска компания Kroll.

Залозите са високи за Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Когато пандемията удари, ЕК създаде крайъгълен Фонд за възстановяване и устойчивост (RRF), включващ грантове и заеми, за които държавите-членки на ЕС могат да кандидатстват. Най-малко 37 процента от парите трябваше да бъдат използвани за климатични цели.

Но не изглежда, че използването на средствата за зеления преход е належащ приоритет. Плащанията на средствата са свързани с изпълнението на конкретни цели в шест различни стълба. Скорошен доклад на ЕК сочи, че от тези стълбове плащанията за изпълнени цели за зелен преход са класирани едва на четвърто място.

Не е ясно и как върви реалното усвояване на средствата. Всеки национален проект трябва да бъде проследен, за да се знае кога и за какво се харчи. Само седем държави предоставиха годишна разбивка на планираните разходи в своите планове за RRF. Твърде рано е да се види дали повечето страни са в график с парите, които ще бъдат разпределени през 2026 г. И има много причини да се тревожим, че някои ще изостанат. Страните от ЕС са изразходвали средно малко под половината от фондовете за кохезия и развитие от Брюксел през 2020 г.

Италия и Гърция е най-вероятно да имат недостатъчни разходи по проекти на RRF. Италия е изправена пред избори на 25 септември и все още трябва да изпълни 55 цели на RRF до края на годината, за да получи средства. Основната опозиционна партия в Гърция, Сириза, твърди, че само 1% от средствата на RRF са били използвани, а останалите са били креативно прехвърлени между правителствените агенции.

Трудността при проследяване на усвояването на средствата от RRF също засяга новата инициатива за постепенно премахване на зависимостта от руските изкопаеми горива до 2027 г. REPowerEU разчита отчасти на остатъците от RRF за финансиране (в момента 225 млрд. евро). За да постигне целта си, ЕК изчислява, че REPowerEU ще изисква допълнителна инвестиция от 210 млрд. евро. Ако не бъдат използвани, средствата на RRF биха могли да помогнат за ускоряване на прехода. Но дори и с повече огнева мощ REPowerEU няма да помогне навреме за тази зима; тя все още се стреми да се превърне в законодателство през Европейския парламент, а държавите членки ще имат месец след това, за да поискат заемите.

Съществува мощен източник на финансиране за зеления преход, който може да бъде разгърнат незабавно и който ще мобилизира частен капитал: целевите дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO) на ЕЦБ. ЕЦБ официално включи изменението на климата в своя мандат и може да калибрира този инструмент, за да субсидира зеления преход.

ЕЦБ стартира TLTRO в края на 2019 г. и намали лихвения процент до минус 1% по време на пандемията. За да вземат заеми при тази преференциална лихва от ЕЦБ, банките се ангажираха да не свиват своите кредитни портфейли. Но с нарастването на лихвата по депозитите, TLTRO станаха невероятно щедри. Ставката по TLTRO беше увеличена до лихвения процент по депозитите през юни, но действителната лихва за TLTRO се изчислява като средна стойност през техния тригодишен живот, като остава доста под лихвения процент по депозитите. Според Morgan Stanley банките биха могли да спечелят до 24 млрд. евро допълнителна печалба от този арбитраж от сега до края на схемата през декември 2024 г.

Вместо да намали обема на TLTRO, ЕЦБ трябва да предложи нови рефинансиращи операции, които предоставят преференциални заеми за банки, които увеличават кредитирането си за фирми, произвеждащи чиста енергия и подобряващи енергийната ефективност. Най-голямото предизвикателство, свързано с това, е да се поиска от банките да категоризират кредитните си портфейли, въпреки че съгласно таксономията на ЕС банките ще започнат да събират данни за енергийните им характеристики още през следващата година.

Европа е заделила значително финансиране за зеления преход и за намаляване на зависимостта си от руската енергия. Това лято показа колко неотложна е климатичната криза и затова трябва да се мобилизират всички инструменти. Националните органи и ЕК трябва да гарантират, че вече предоставената помощ се усвоява успешно от зелени проекти. И докато фискалните власти традиционно са в най-добрата позиция да вземат решения за това кои индустрии да процъфтяват, ЕЦБ също трябва да предприеме действия в тази посока.