Готова ли е Европа за завръщането на руския газ?

Европа има нужда от значителни количества природен газ от сигурни и разнобразни източници. Около това мнение се обединиха участниците в дискусия в рамките на енергийния форум на Investor.bg Energy of Tomorrow.

След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. доставките на природен газ от Русия за Европа бяха значително намалени.

"Настъпиха доста динамични процеси от 2022 г. насам. Енергийната сигурност беше подценена, трябваше за кратко време да си вземат уроци европейските страни и Европа взе доста мерки", заяви Теодора Георгиева, изпълнителен директор на ICGB, компанията оператор на газовия интерконектор между Гърция и България IGB.

По думите ѝ газопроводът, чиято експлоатация започна през 2022 г., е като "бяла лястовица" в България и винаги е бил свързан с диверсификацията. Тя отбеляза, че след като той е започнал да работи, веднага е станало ясно, че е ключов - "пренесохме газ в доста смутни времена", поясни тя.

По отношение на плановете за разширяване на IGB Георгиева посочи, че голямото предизвикателство е да се осигури финансиране, а в момента пазарът е толкова непредсказум, че никой не иска да поема риск. Тази година предстои нов тест на пазарния интерес към доставките по газопровода.

Вертикалният газов коридор също е ключов за енергийната сигурност, но няма механизми от ЕС, които да обезпечават развитието му, каза още тя.

"Надяваме се, че ще се намерят такива механизми, които да разширят тези инфраструктури, така че да сме готови за следващи предизвикателств", коментира Георгиева.

Теодора Георгиева. Снимка: Investor Media Group

Европа се нуждае от допълнителни количества газ, въпросът е, че трябва да си гарантира минимална зависимост от който и да е от източниците, заяви Петър Филдишев, директор "Търговия с природен газ" в "МЕТ Енерджи Трейдинг България". По думите му задачата на Европа не е да си върне руските доставки или да си осигури втечнен газ от Мексиканския зали, а да диверсифицира доставките си.

Според Никола Делев, и.д. директор "Стратегическо планиране и развитие" на "Булгартрансгаз", има достатъчно източници на природен газ, от които Европа да си осигури доставки. "С наличната инфраструктура и тази в процес на изграждане тя може да го постигне, другото е търговски въпрос", заяви той.

"Не е въпрос на това дали газът е руски, или не, а дали е надежден", коментира Теодора Георгиева. "Въпросът не е само каква е цената, а има ли го (газа - бел. ред.) въобще и ще го има ли дългосрочно", допълни тя.

По отношение на цената на газа Филдишев отбеляза, че няма как да имаме по-ниски цени от сегашните, защото инвестициите в нова инфраструктура могат да се изплатят единствено през цената на газа. "Сигурността на доставките струва пари и за тази сигурност тепърва ще започнем да плащаме", посочи той.

Участниците в дискусията са на мнение, че България доказано разполага с инфраструктура, която да позволява достатъчно голям обем от природен газ да достигне до пазарите в региона, а търсенето на газ в региона расте и ще продължи да расте.

"Тази зима показа големият напредък, който регионът има по отношение на инфраструктурата", отбеляза Петър Филдишев.

Петър Филдишев. Снимка: Investor Media Group

Пътят на водорода от технически газ до енергоносител

Едно от горивата на бъдещето ще бъде водородът, но докато извървим този път, ще имаме нужда и от природния газ, който ще улесни навлизането на водорода и други алтернативни източници, прогнозира в рамките на дискусията Делев.

Той отбеляза, че "Булгартрансгаз" е един от ранните участници, които са започнали да инвестират в областта на водорода, като първите проекти, одобрени от ЕК, са на "Булгартрансгаз" и на гръцката DESFA.

В сравнение със средното европейско ниво България е една от страните, в които се използват значителни количества водород - в торовата индустрия и в нефтохимическата промишленост, посочи той.

От 2023 г. "Булгартрансгаз" е част от инициативата Югоизточен водороден коридор, свързващ редица страни в региона, която има за цел да позволи пренос на водород, както местно производство, за каквото България има потенциал, така и за внос, каза още Делев.

По думите му един от перспективните коридори за внос на водород в ЕС е именно през Гърция и България, като тази инициатива достига до потенциално най-големия пазар на водород в Евросъюза - германския.

Никола Делев. Снимка: Investor Media Group

Засега водородът не е готов да се предлага на пазара като енергоносител, коментира Филдишев. Като причини за това той изтъкна, че няма достатъчно мащабно и ефективно производство, нито транспортна инфрастрктура, по която да стигне до крайната си дестинация.

"Този пазар сега започва да се развива. Нашата компания си дава сметка, че колкото по-рано се включи на този пазар, толкова по-голям шанс за успех ще има", коментира той.

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са ACTGroup и Електрохолд България. Основен партньор е AxpoБългария.  Партньори на събитието са АмонРа Енерджи, Индустриален Холдинг България, КЕР ТОКИ ПАУЪР АД, Photomate, Електроенергийния системен оператор, CFP Energy, Devin, Рувен Транс и Нова Транслейт.

Събитието се организира с подкрепата на Ведра кафе, WhiteBiteCatering, Print.bg, DiKa, Phi Coctail Bar и Винарна Ловико Сухиндол.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Българската aсоциациязадялово и рисково инвестиране, Институтът за енергиен мениджмънт, Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Alfa communications, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Sofia TechPark.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, SeeNews и The Recursive.