Ангелин Цачев: Ако се забавим със системите за съхранение, ще се забави и въвеждането на ВЕИ

Какво е бъдещето на зелената енергия у нас, по какви проекти се работи и коя е най-важната предпоставка, за да продължи да се развива възобновяемата енергия у нас - разговаряме с Ангелин Цачев, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор, който бе един от участниците в енергийната конференция на Investor.bg Energy of Tomorrow.

- Г-н Цачев, как се управлява енергийната система на България в обедните часове на слънчев пролетен ден?

Тенденцията за траен ръст на производството на електроенергия от новоинсталираните ВЕИ мощности, чийто брой през последните години стремително расте, поставя Електроенергийния системен оператор пред сериозно предизвикателство при управлението на електроенергийната система на България. Навлизането на все повече фотоволтаични централи (ФЕЦ), които към момента са с обща инсталирана мощност от близо 5000 MW, е сериозно изпитание за балансирането на електропреносната система. 

Конкретно на въпроса – трябва да се има предвид, че през обедните часове през пролетта електрическият товар в електроенергийната система достига до около 3500 MW, като част от него се покрива от АЕЦ, кондензационни централи, работещи за квота към обществения доставчик и за предоставяне на балансиращи услуги, ко-генерации, ВЕЦ при принудителна работа за овладяване на притоците от пролетното пълноводие и други ВЕИ. Това налага реализация извън страната на повишеното в обедните часове производство на електроенергия от ФЕЦ. 

В условията на обединен общоевропейски пазар конкуренцията при предлагането на зелена енергия е голяма, защото и в другите европейски страни навлизането на ВЕИ е с аналогични на България темпове. Ето защо през последните години ставаме свидетели на отрицателни борсови цени, каквито вече бяха регистрирани и в началото на март месец тази година. 

В такива ситуации се налага самодиспечиране на ВЕИ мощностите и ограничаване на тяхната работа в обедните часове с интензивно слънцегреене. Многократно през годините съм посочвал, че решението на проблема е в изграждането на системи за съхранение на енергия, най-вече ПАВЕЦ и батерии, но към момента техният потенциал все още е недостатъчен, за да успее да подпомогне тази пролет балансирането на електроенергийната система. Особено критични тази година очакваме да са дните около Великденските празници, които съвпадат с католическия Великден в Западна Европа.

Ангелин Цачев

Снимка: ЕСО

Ангелин Цачев е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). През 1999 година се дипломира в специалност "Електроника и автоматика" в Техническия университет в София. От 2011 година започва работа в предприятие "Трафоелектроинвест" към Националната електрическа компания (НЕК).

След обособяването на ЕСО в самостоятелно дружество и отделянето му от НЕК предприятие "Трафоелектроинвест"става част от структурата на независимия преносен оператор. Ангелин Цачев продължава да работи в ЕСО като ръководител отдел "Инвеститорски контрол" в управление "Инвеститорски контрол и подготовка на обекти".

Електроенергийният системен оператор отговорно посреща настоящите предизвикателства, провокирани от обективната картина с масовото навлизане на генериращи мощности с непостоянен характер и през последните години положихме последователни и интензивни усилия за присъединяването на страната ни към европейските балансиращи платформи. На 10 февруари тази година ЕСО стана първият електропреносен оператор в Югоизточна Европа, успешно присъединил се към платформата PICASSO за автоматично вторично регулиране. Свързването на България с европейската балансираща платформа за ръчно вторично регулиране MARI е планирано да се случи през 2026 година.

ЕСО си сътрудничи със съседните електропреносни оператори от Гърция и Румъния за споделяне на резервни мощности. Паралелно с тези дейности след поредица от срещи през лятото на 2023 година ЕСО започна регистрация на агрегатори, ВЕИ и ВЕИ плюс батерии за предоставяне на резерв за ръчно вторично регулиране. За съжаление, инвеститорският интерес към внедряване на нови технологии за доставка на балансиращи услуги изостава спрямо развитието на ВЕИ. Надявам се това изоставане да бъде компенсирано до средата на 2026 година чрез наличните държавни програми за стимулиране.

- Започна ли да се развива пазар на съоръжения за съхранение на електроенергия?

Определено се наблюдава висок инвеститорски интерес. Към началото на месец март тази година са подадени 252 броя заявления за присъединяване на самостоятелни обекти за съхранение на електрическа енергия с обща инсталирана мощност 10 026 MW и капацитет 28 660 MWh

Сключени са предварителни договори със 161 инвеститори в съоръжения за съхранение на енергия за мощност от над 7000 MW и капацитет от над 21 000 MWh. Вече има сключен и един окончателен договор с инвеститор за мощност от 10 MW и капацитет 27 MWh. Издадените становища са 68 за мощност 2902 MW и капацитет 6736 MWh. Географски планираните съоръжения са разположени равномерно в цялата страна в близост до подстанциите на Електроенергийният системен оператор.

- Какви са очакванията Ви за развитието на зеления сектор?

Развитието на ВЕИ в бъдеще ще бъде тясно обвързано с декарбонизацията на потреблението, разгръщането на технологиите за съхранение на енергия  и въвеждането на базови, нискоемисионни генериращи мощности за производство на електроенергия, независещи от метеорологичните условия. Очаквам в рамките на следващите години, ако забавим въвеждането на системи за съхранение, да наблюдаваме забавяне и при въвеждането в експлоатация на нови ВяЕЦ и ФЕЦ с оглед на насищането на пазара. 

С промяната на производственото портфолио не само у нас, но и в останалите части на Европа, ЕК отваря за преразглеждане редица регламенти в областта на електроенергетиката. Все по-актуални стават въпросите за поддържане на минимален маневрен състав от производствени мощности, промяна в пазарната организация за постигане на устойчивост на новите технологии и редица други въпроси, касаещи сигурността и устойчивостта на свързаните електроенергийни системи на континентална Европа. Фокусът е върху развитието и усилването както на националните преносни инфраструктури, така и на междусистемната свързаност, което според мен ще бъде ключът към устойчива и нисковъглеродна електроенергийна система в бъдеще.

Електроенергийният системен оператор през последните години работи интензивно и разгръща проекти с мисъл към бъдещето, за да създаде необходимите условия за увеличаване на преносния капацитет, чрез изграждане на нова инфраструктура и модернизация на съществуващата, дигитализация на мрежата, разширяване на свързаната с нея телекомуникационна инфраструктура, както и активна работа с електроразпределителните дружества за създаване на нова среда, доминирана от разпределени възобновяеми генериращи източници, напълно интегрирани в процесите по управление.

По инициатива на Електроенергийния системен оператор в региона вече се работи по реализацията на два енергийни коридора. Единият е Изток-Запад. Той обхваща Турция, България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и Италия. През лятото на 2024 г. ЕСО привлече инвестиция от над 1,5 млн. щатски долара – безвъзмездно финансиране от Агенцията за търговия и развитие на САЩ за предпроектното проучване на енергийния коридор.

Изграждането на допълнителната електропреносна инфраструктура ще допринесе за увеличаване на трансграничния капацитет на границите на България с Румъния, Гърция, Турция и Северна Македония и за ефективното оползотворяване на зелената енергия, произвеждана в тези страни.

Другият планиран енергиен коридор е по направлението Север-Юг - започва от Гърция, минава през България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия и достига до Полша и Германия.

ЕСО изпълнява и няколко проекта за развитие на електропреносната мрежа в отговор на новите предизвикателства. В средата на 2024 г. Европейската комисия отпусна 65 млн. евро за изпълнението на част от предвидените дейности по проекта GREENABLER, който е на обща стойност 857 млн. евро. В края на 2024 г. ЕСО подписа договор с Министерството на енергетиката за поетапно финансиране от Модернизационния фонд на първата група от дейности по проекта, която е с общ бюджет от 568 млн. евро и предвижда реконструкция на 720 км съществуващи електропроводи за повишаване на номиналното им напрежение от 220 kV на 400 kV.

Следващите групи от инвестиции в размер на 225 млн. евро по проекта ще бъдат насочени за реконструкции на близо 890 километра електропроводи 110 kV и удвояване на над 92 километра електропроводи 110 kV с цел увеличаване капацитета на електропреносната мрежа. Изпълнението на проекта GREENABLER цели модернизация на електропреносната мрежа и увеличаване на нейните преносни способности за интегриране на нови ВЕИ проекти от общо 4,5 GW.

В началото на 2025 година ЕК одобри отпускането на 5,6 млн. евро безвъзмездно финансиране за предвинвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес „Кармен“. С европейското финансиране Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни цялостен пакет от проучвания и предварителни инвестиционни дейности за изграждане на 4 нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV - Свобода, Добрич 2, Генерал Тошево 2 и подстанция Плевен; за реконструкция и модернизация на подстанция 400/110 kV Варна 750 и за изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 kV, необходими за свързване на новите подстанции към интелигентната електропреносна система на ЕСО. 

Целта на модернизирането на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България е оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг.

Проектът „Кармен“ предвижда до 2030 година да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване нс стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система. Реализацията на проекта „Кармен“ ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.

- Ще видим ли скоро вятърни паркове по крайбрежието?

ВяЕЦ в експлоатация има и сега в района на Североизточна България. Друг е въпросът, че потенциалът за производство на електроенергия от вятър не се използва в пълнота все още. Към настоящия момент инсталираните ВяЕЦ са с обща мощност от над 700 MW, от които към електропреносната мрежа са присъединени близо 400 MW. Край Каварна е най-големият ветроенергиен парк в страната - „Св. Никола“, който е с инсталирана мощност от 156 MW.

Сключени са предварителни договори за присъединяване на нови ВяЕЦ с инсталирана мощност от общо 793 MW. Те са планирани за изграждане в община Балчик с мощност от 75 MW, в община Каварна с мощност от 86 MW. В община Венец ще бъде изградена ВяЕЦ с инсталирана мощност от 192 MW, а в община Девня с мощност от 100 MW. В другите части на страната - сключен е предварителен договор за присъединяване на ветроенергиен парк в община Търговище с мощност от 110 MW, в община Сунгурларе се изгражда ВяЕЦ с мощност 80 MW, а в община Кюстендил ветроенергиен парк с мощност от 150 MW.

- Защо решихте да участвате в Energy of Tomorrow?

През последните години медиите станаха активна страна в процеса по декарбонизация на енергетиката и постигане на целите на зеления преход с форумите и дискусиите, които организирате. Адмирирам вашите усилия да предоставяте трибуна за среща на експертните позиции и за дискутиране на въпросите от дневния ред на енергийния сектор. Форумът на Investor.bg Energy of Tomorrow доказа добавената стойност на дискусиите, които получават широк отзвук и предлагат работещи решения за посрещане на съвременните предизвикателства в европейския енергиен сектор, за да можем да прекрачим в бъдещето подготвени за неговите изисквания.