Какви са ползите за бизнеса от дългосрочните договори за електроенергия

Зелената енергия все по-устремено се включва в енергийния микс на Европа и България. Нейното внедряване от бизнеса може да бъде улеснено чрез редица решения, които навлизат на българския пазар. Някои инвеститори предпочитат да поемат риска, като самофинансират проекти за зелена енергия. Други се обръщат към банките, които обаче имат съответните изисквания за гаранции за осъществимост на даден проект. Това бяха част от заключенията на участниците в панела „Финансиране и търговия със зелена енергия“, част от събитието на Investor.bg Energy of Tomorrow.

По думите на Георги Пулев, главен оперативен директор на КЕР ТОКИ ПАУЪР, българските банки са отворени към финансиране на зелена енергия. Последната тенденция е свързана с фокуса на банките върху финансирането на проекти за батерии. 

Както при производството на зелена енергия, така и тук кредиторите минават през периода на обучение, за да избегнат рисковете. Подобни проекти обикновено се приемат за печеливши, което гарантира банково финансиране, изтъква Пулев.

Георги Пулев. Снимка: Investor Media Group

От своя страна, Милена Виденова, изпълнителен директор на „Ахро България“, посочи, че банките определят как и дали да финансират бизнеса, докато решенията за проекта се взимат от инвеститора.

По отношение на дългосрочните договори за покупка на енергия (APP) и виртуалните им аналози (VPPA) участниците в панела са категорични, че е необходима ясна регулаторна рамка, която да определи методологията при предлагането и покупката на такива договори.

Дългосрочните договори представляват гаранция за бизнеса и при ново банково финансиране, тъй като, поне в България, много кредитори търсят сигурност и предвидимост при цената на енергията, преди да предоставят финансиране, изтъкна Пулев. Според него в страната преобладават VPPA договорите, въпреки че няма единна система, която да предоставя цялостна информация по темата. Тези договори са предпочитани, тъй като осигуряването на стандартни PPA споразумение е по-трудно.

Милена Виденова. Снимка: Investor Media Group

Виденова хвърли светлина върху европейския пазар на такива договори, посочвайки, че закупуването на зелена енергия по този начин достига 46,7 гигавата. За последните пет години се наблюдава 15-кратно увеличение на изтъргуваните обеми. За сравнение, в България, по официални данни, са сключени пет такива договора от 2020 г.

„Ако върнем лентата назад до пандемията, всички тези инвеститори са останали отворени за пазарните рискове. Една част от тях са вложили собствени пари, други – банково финансиране. Заради пазарни спекулации около Зелената сделка някои от активите, свързани с възобновяемите източници, се влошават. Това поражда нуждата от хеджиране на риска“, изтъкна Виденова.

Все пак тя добави, че пазарът в България е динамичен и има нужда от комуникация, за да се развие.

В разговора взе участие и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Той подчерта, че е необходима промяна в нормативната уредба, за да се осигури коридор за развитие на дългосрочните договори за енергия.

Според Алексиев предстои серия от разговори с търговците и техните асоциации поради изискване в Закона за енергетиката за задължително обявяване на състава на енергията веднъж годишно пред крайните клиенти. „Това съществува като изискване, но няма правила как да бъде реализирано“, изтъква той.

Алексиев е категоричен, че методиката трябва да е еднаква за всички.

Ивайло Алексиев. Снимка: Investor Media Group

По думите на Иван Велев от ACT Group идеята е пазарът да се развие, така че да не остане затворен само за българите, а да има широк достъп чрез хъб.

„Има различни видове инструменти. Това, което забелязахме е, че клиентите ни се затрудняват да разберат какво точно емитират като директни и индиректни емисии. Част от тези емисии се отнасят до електроенергията, която потребяват, докато друга е свързана с веригата на доставки“, посочва Велев.

Иван Велев. Снимка: Investor Media Group

Той сподели, че отскоро ACT Group си партнира с американския технологичен гигант Microsoft, който ще използва платформата на компанията, за да изчисли въглеродния отпечатък на своите доставчици.

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са ACT Group и Електрохолд България. Основен партньор е Axpo България. Партньори на събитието са АмонРа Енерджи, Индустриален Холдинг България, КЕР ТОКИ ПАУЪР АД, Photomate, Електроенергийния системен оператор, CFP Energy, Devin, Рувен Транс и Нова Транслейт.

Събитието се организира с подкрепата на Ведра кафе, White Bite Catering, Print.bg и DiKa.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, Институтът за енергиен мениджмънт, Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Alfa communications, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Sofia TechPark.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg и SeeNews.