Ще свикне ли някога Европа с идеята, че руски газ може и да няма?

2024 година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция "Икономиката през 2024".

В края на 2023 г. и началото на 2024 г. цената на газа в Европа се стабилизира и през февруари падна под 30 евро за мегаватчас - ниво, видяно за последно месеци преди началото на войната в Украйна. Но волатилността на газовите пазари постепенно се завърна, фокусирайки се върху транзита на газ през Украйна, включително и след като Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) направиха настъпление в Курска област, поемайки контрола над входната точка "Суджа". Видимо е, че търговията все още реагира, донякъде може би и машинално, на заплахата за спиране на газа от Русия. Така в края на ноември и началото на декември беше достигнат пикът от малко над 48 евро за мегаватчас.

Страховете от спиране на газа имат своето основание - на 1 януари 2009 г. в разгара на студената зима "Газпром" обвини Украйна в отклоняване на транзита и прекрати доставките за целия континент. Тогава европейските държави нямаха друга алтернатива и газовият шантаж беше успешен - Германия бързо даде разрешение за "Северен поток 1", допускайки изключения от европейските правила.

Няколко години по-късно Русия отказа да поиска същото за "Южен поток", обяснявайки, че газопроводът по дъното на Черно море е всъщност интерконектор между системите на България и Русия. Затова и тръбите завиха към Турция, а след това беше построено и удължението "Балкански поток", през което руски газ сега получават Унгария, Гърция и Сърбия.

Днес терминалите за втечнен газ на ЕС имат достатъчно капацитет, за да покрият транзита през Украйна, който през последните години е едва 14-16 млрд. куб. метра (спрямо към 120 млрд. куб. метра през 2008 г.), или 4-5% от вноса на руски газ в общността. Газпреносната мрежа вече е добре развита, така че държави без свои терминали и връзки с тръбопроводи със страни извън общността могат спокойно да получат достатъчно природен газ.

На тази основа и Европейската комисия отбелязва, че ЕС може спокойно да живее и без руския газ, а покупката му се оценява по-скоро като "политическо решение".

Още през 2023 г. Украйна беше категорична, че договорът за транзит на руския природен газ няма да бъде удължен. Споразумението беше постигнато изключително трудно и подписано в последния момент - 30 декември 2019 година, като Русия до последно твърдеше, че няма особена необходимост от него в очакване да заработи "Балкански поток" и "Северен поток 2".

На транзита през Украйна обаче все още разчита Словакия, макар че загубата на това трасе не би трябвало да представлява проблем, защото Русия има други алтернативи - най-малкото капацитетът през "Турски поток" и територията на България е достатъчен и няма други тежести. Москва досега изглежда не предлага тази възможност на останалите европейски купувачи и няма официална информация за водени преговори в тази насока, но Путин охотно коментира да бъдат обмислени опции като доставки през "Ямал", където Полша наложи санкции и забрани на "Газпром" да участва в търгове за капацитет, или оцелялата тръба на "Северен поток 2", който така и не получи разрешение за експлоатация от Берлин.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо опитва всячески да принуди Киев да промени решението си, стигайки и до Москва и разговаряйки лично с руския президент. След последния Европейски съвет украинският президент беше категоричен, че мотивът с увеличените разходи (според Братислава към 500 млн. долара годишно) не е релевантен, защото Украйна губи много повече от руската агресия, включително от разрушената енергийна инфраструктура и 6 гигавата ядрени мощности от окупираната Запорожка АЕЦ.

Ден по-късно Зеленски съобщи, че е предложил компенсации заради загубата на транзита, но Фицо е отказал. Той не даде подробности под каква форма са били тези компенсации, но отбеляза, че разговорът е воден пред всички европейски лидери в Брюксел.

Австрия също получава руски газ през Украйна, но Виена прекрати договора си с "Газпром" и съобщи, че има достатъчно възможности, за да покрие нуждите си от газ. OMV пък се превърна в първата компания от ЕС, която не си плати за газа на "Газпром".

Почти едновременно президентите и на Русия Владимир Путин, и на Украйна Володимир Зеленски, заявиха, че транзит на руски газ през Украйна няма да има след 1 януари 2025 г. Зеленски остави някаква вратичка, допускайки преноса на газ, за който обаче Русия ще получи плащане едва след края на войната.

Приходите от газ и петрол са основните в бюджета на Русия и до голяма степен те осигуряват средствата за войната в Украйна, което означава, че именно петролните и газови пазари ще са определящи за хода на войната през 2025 г. Ниската цена на петрола ще означава липса на достатъчно средства за покриване на разходите на Кремъл, а след три години на война и санкции буферите за руския бюджет са почти изчерпани.

Кризата в руската икономика започва да добива очертания, като Москва допусна да бъде изтикана от Сирия, където присъства още от 70-те години на миналия век. Чрез базата си в Тартус Русия имаше и контрол върху действията на НАТО в Средиземно море. Владимир Путин за първи път се намеси в решенията на своя икономически екип и след изявлението му по време на "Прямая линия", че има и други стъпки за борба с инфлацията, гуверньорът на централната банка Елвира Набиулина изненадващо остави без промяна основния лихвен процент, чиято стойност е рекордна - 21%.

Москва успя да намери пазари на изток на своя петрол, но с газа ситуацията е тежка. През 2024 година "Газпром" съобщи за своята първа, и то немалка, финансова загуба за последните 25 години и макар че отдавна не публикува междинни резултати нещата през тази година във финансово отношение не изглеждат по-добре. Основният пазар на "Газпром" е Китай, но капацитетът на газопроводите е към 35 млрд. куб. метра годишно. Пекин не изглежда заинтересован да участва в изграждането на нови газопроводи и решението за "Силата на Сибир 2" изглежда се отлага за след 2027 година.

А може ли ЕС да остане изцяло без руския природен газ?

ЕС можеше да изгуби изцяло руския природен газ, след като на 21 ноември САЩ включиха "Газпромбанк" в черния списък. С решение на Владимир Путин от пролетта на 2022 г. банката е единственият вариант за разплащане за руските енергийни суровини, но и Вашингтон даде цял месец на разположение на засегнатите страни да намерят решение как да продължат да търгуват.

На първо време Путин даде ход назад и се отказа от заповедта си, допускайки плащания и през други банки, включително и чрез "прихващания" от трети компании. Унгария и Турция пък поискаха и получиха от САЩ дерогация до 20 март 2025 г.

България също е засегната от санкцията - "Булгартрансгаз" получава парите си за транзита на руския газ през "Газпромбанк". Служебният енергиен министър Владимир Малинов коментра, че без плащане компанията ще преустанови гранзита на газа и крайният срок за това е 20 декември.

На 20 декември Малинов потвърди пред журналисти, че няма неразплатени средства за транзит на природен газ през декември, макар че не стана ясно кога и как е станало плащането, и че очаква развитието на ситуацията до края на годината. България трябва да получи предложение от "Газпром" как ще продължи да плаща, не обратното, категоричен беше енергийният министър.

Предложението изглежда ще дойде по-скоро от Унгария след визитата на премиера Виктор Орбан у нас.

Още през 2022 г. в ЕК заявиха, че имат цел до 2027 г. ЕС да се откаже от руския природен газ, но засега тази дата изглежда индикативна, а решението ще зависи от условията и ситуацията, при която са поставени всички членове на общността. Новият комисар, който отговаря за енергетиката, Дан Йоргенсен  обеща, че ще представи план за действия през първата половина на 2025 година, а спирането на транзита през Украйна вероятно ще е първият тест, резултатите от който ще покажат какви да бъдат следващите стъпки.

Газовата 2024 г. за България

Газовата 2024 година за България изглежда нееднозначна - "Булгаргаз" се бори да се освободи от клаузи в договора с турската Botas, който предвижда достъп до терминалите за втечнен газ по турското крайбрежие. С пускането на терминала в Александруполис (след дежурното закъснение от няколко месеца), в който България чрез "Булгартрансгаз" държи дял от 20%, споразумението изглежда все по-ненужно.

През летните месеци обаче газовият оператор успя малко да свие разходите си, покривайки търсенето изцяло с газа от Азербайджан и резервите в "Чирен".

Цената на газа от Азербайджан е търговска тайна, но е най-ниската в микса на "Булгаргаз" - тя беше договорена преди десетилетие и се индексира с цената на петрола, при това на три месеца, което "обира" голяма част от волатилността на пазара. Вероятно това ще се запази през 2025 г. на фона на прогнозите за слабо търсене в Китай - вторият по големина вносител на петрол и очакванията за бум на петролната индустрия в САЩ в началото на втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом - фактори, които се очаква да притискат цената на петрола на световните пазари.

Благодарение на газа от Азербайджан в момента "Булгаргаз" отчита увеличаване на заявките на своите клиенти, които в началото на годината намираха по-евтини опции на пазара. Тогава ръководството на компанията призна, че губи пазарен дял, но с началото на зимния сезон и нестабилността на TTF изглежда ситуацията се променя.

2025 година ще е ключова в енергийно отношение

Началото на 2025 година със сигурност ще бъде повлияно от спирането на транзита на руския газ през Украйна. Страната има много добре развитата газпреносна система - една от най-големите в Европа, и газохранилища с обем от над 30 млрд. куб. метра, останали от времето, когато транзитът на руския газ минаваше изцяло през страната. От 2005 г. "Газпром" отказва да използва съоръженията и построи алтернативи в Германия и Австрия.  Москва направи няколко неуспешни опита да разруши украинските газохранилища в Лвовска област, обстрелвайки ги с ракети "Кинжал", но като цяло газопреносната мрежа е невредима. Това обаче може бързо да се промени, ако Русия вече не вижда полза от тръбите.

Влияние върху цените ще оказват и метеорологичните фактори - и то не само в Европа, а и в Азия (главен конкурент за доставките на втечнен газ) или в САЩ (основен доставчик на втечнен газ за ЕС). И причината си остава липсата на достатъчно капацитет за износ на втечнен газ. Очакванията обаче са първите признаци за промяна да се видят в края на 2025 г., когато ще заработят нови терминали за износ на втечнен газ.