Ядрена енергетика срещу ВЕИ: ще бъде ли решаваща 2025 г.?

2024 година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция "Икономиката през 2024".

В месеците след началото на войната в Украйна Европа изпадна в тежка енергийна криза, от която все още не може да се отърси изцяло. Газът - основен източник за производство на електроенергия в Западна Европа, стана дефицитен и скъп и това накара много държави да преосмислят енергийния си микс.

И промените са видими - през 2023 г. възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) станаха основен източник на електроенергия в ЕС (35% от микса), следвани от изкопаемите горива (32%) и ядрената енергетика (23%). Това развитие беше подкрепено от благоприятни условия за вятърните и соларните централи, както и от сериозните проблеми, които оставиха затворени за дълго ядрени реактори във Франция.

Ще видим ли ядрен ренесанс през 2025 г.?

През първите месеци на 2024 година тенденцията се запази. Зимата беше мека, пролетта - ветровита, а горещото и слънчево лято помогна за производството на електроенергия от соларните панели - в България в дневните часове те заместиха почти изцяло извадения за ремонт един блок от АЕЦ "Козлодуй". Критиците на зелената енергия обаче все още коментират, че при лошо време този енергиен източник е прекалено неустойчив. И са прави - липсват усилия за развитие на мощности за съхранение на енергия.

Есента го доказа - седмици наред в Западна Европа властваше време, за което дори има специална дума на немски език - Dunkelflaute, или "мрачно безветрие", когато вятърът е недостатъчен да се завъртят турбините, а слънцето - прекалено слабо, за да заработят соларните панели.

В този момент на помощ на Германия дойдоха въглищата и природният газ, а властите в Берлин вече не са толкова уверени, че ще спрат да използват въглища през 2030 г.

Проучванията показват, че в Западна Европа сякаш вече са достигнали до максимума по отношение на ръста на офшорните вятърни турбини, смятани за по-устойчив източник на зелена енергия заради постоянните течения навътре в океана. Соларните панели към момента се разширяват, но основно запълвайки нишата при покривните съоръжения.

На този фон са и очакванията, че ще има нов катарзис за ядрената енергетика и през 2025 г. ще има пик на сектора, който е под непрекъснат натиск след няколко инцидента в централи, белязали развитието на ядрената енергетика. За последните 40 години по-тежките са два, но последиците от тях са такива, че накараха ядрени държави като Германия и Италия да спрат реакторите си, а Австрия категорично да се противопоставя на идеята за нови ядрени мощности в Европа.

По данни на екологичната организация Ember ядрените централи в Европа са имали дял от 32% през 2000 г. През 2023 г. той вече е 23% - следствие от затварянето на германските централи (последните три реактора работиха до пролетта на миналата година) и проблемите във Франция.

В края на 2024 г. обаче ситуацията изглежда по-различно и френските реактори отново работят на пълна мощност. Технологични гиганти пък инвестират в рестарта на ядрени мощности, включително и на претърпялата инцидент АЕЦ "Три майл айлънд", за да покрият огромните нужди от енергия, свързани с изкуствения интелект и огромните центрове за данни, които трябва да поддържат. Преди около десетилетие тези централи се предадоха пред бума при газовите централи, който се случи след шистовата революция в САЩ.

Тенденцията е видима по целия свят - в Япония също заработиха ядрените мощности, които бяха затворени след аварията в АЕЦ "Фукушима" през 2010 г., нови блокове се проектират в Европа и Азия. Войната в Украйна промени картината в Европа и плановете за нови реактори на Полша и на България вече са свързани с Westinghouse. Продължават да се развиват проектите с руско оборудване в Турция и Унгария. Дори и Украйна не спира плановете за развитието на ядрената енергетика, залагайки и на малките модулни реактори, които предизвикаха известни разочарования през 2023 г.

Украйна все още се колебае дали да закупи оборудването за АЕЦ "Белене", което България се отказа да използва, отчитайки, че технологията е вече остаряла, но и че има ноу-хау за бързото му внедряване в Хмелницката АЕЦ.

Ядрените планове на България

България не изостава от тенденциите - в мрежата бързо (дори прекалено бързо) навлизат нови зелени мощности - основно соларни панели, и те покриха голяма част от нуждите през летните месеци. Без стабилни батерийни мощности обаче пикът на зимното потребление се покрива с въглища.

За съжаление, един от най-ефективните методи за съхранение на енергия у нас - ПАВЕЦ "Чаира", не може да заработи с пълен капацитет. Част от съоръженията засега изглеждат безвъзвратно загубени за енергийната система, като Националната електрическа компания (НЕК) не може да събере оферти за ремонта на две турбини. В края на 2024 г. приключи ремонтът на втория хидроагрегат и от началото на тази година България вече може да разчита на така необходимия батериен капацитет от 200 мегавата, който да използва за балансиране на пиковото потребление.

За сметка на това през 2024 г. проектът за нови ядрени мощности в България започна да добива все по-ясни очертания. След решения на Народното събрание е ясно, че ще бъдат изградени два реактора по технологията AP 1000 на Westinghouse на площадката на съществуващата атомна централа в Козлодуй.

В началото на ноември беше сключен договорът за инженеринг на проекта с избраните (след задължителния скандал) изпълнители Westinghouse и Hyundai. По силата на това споразумение в следващите 12 месеца ще станат окончателно ясни параметрите на проекта като срок за изпълнение и цената. Първоначалната оценка на АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" сочи, че цената ще бъде около 14 млрд. долара. 

Westinghouse вече доставя горивото за единия блок на АЕЦ "Козлодуй", а една от големите въпросителни, които остават, е какво ще стане с отработеното ядрено гориво. България има още малко време, докато избистри стратегията си, но е ясно, че то ще бъде съхранявано на територията на страната. От Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) коментираха, че един от най-устойчивите митове в ядрената енергетика у нас е, че горивото за руските реактори се връща обратно в Русия и България повече няма ангажименти.

До средата на 90-те години това наистина е така. След това споразуменията се променят и България ще трябва да получава остъкления ядрен отпадък, останал след обработката на частите от горивните касети и други високорадиоактивни остатъци. Години наред Русия не предприема нищо да изпълни договорките, а експерти коментират, че вероятно за държавата е по-евтино да складира касетките в безлюдните региони, отколкото да ги преработва, остъклява и извозва към клиентите си.

Ядрени централи срещу въглища

Посоката на енергетиката е очевидна - според оценките на Международната агенция за енергетика (МАЕ) през 2024 г. инвестициите в енергетиката за първи път ще надхвърлят 3 трилиона долара. 2 трлн. долара са насочени към проекти, свързани с чистата енергия - възобновяемите източници, електромобили и ядрени централи. Останалите пари са за развитие на изкопаемите горива - въглища, петрол и природен газ. Но според оценки на анализатори изкуственият интелект, електромобилите и електрификацията на икономиката ще увеличат търсенето на енергия толкова рязко, че светът не може да изгради нужните ядрени мощности толкова бързо.

Преди близо десетилетие ядрената енергия се сочеше като балансьор за масираното навлизане на ВЕИ в мрежите. Тогава се чакаше бум на търсенето на електроенергия, но едва последните години показаха мащабите на това търсене. Зелените мощности все още са недостатъчни, което кара анализаторите да смятат, че бумът отново ще бъде покрит от въглищата и реално ядрените централи ще трябва отново да се състезават с изкопаемите горива.  

Сега условията са различни - на фона на опитите за ограничаване на ефектите от глобалното затопляне на цената на енергията от въглищата натежават квотите за замърсяване, които има дори и в Китай, а газът продължава да държи висока цена. Но и самото изграждане на нови ядрени мощности - цена, срок и други важни елементи, е едно от най-трудните за прогнозиране неща в енергетиката.