"Газпром" загуби делото срещу европейските правила за газопроводите

"Газпром" загуби делото срещу европейското законодателство и приложимостта му относно "Северен поток 2", пише Bloomberg. Значението на съдебното решение е минимално, защото проектът така и не влезе в експлоатация, след като руският президент Владимир Путин нареди войната в Украйна през февруари 2022 година.

Преди това руският газов гигант се опита да се противопостави на правилата, даващи определение на газопроводите по дъното на морето. Според промени в Газовата директива, приети през 2019 година, всички правила за либерализация на газовия пазар, включително и изискването търговците да не притежават газопроводите, по които се извършват доставките на газ. Това изискване важи за всички тръби, идващи от трети страни.

Проектната компания Nord Stream 2 обаче се обърна към съда с мотива, че при промяната в Газовата директива от Европейската комисия (ЕК) работата по газопровода е започнала и голяма част от нея е приключила, тоест проектът би трябвало да отговоря на старите правила, според които "Северен поток 2" е "интерконектор", тоест връзка между мрежите на Германия и Русия, а на "преносен газопровод" и за него правилата на Третия енергиен пакет не важат.

Общият съд на Европейския съюз (ЕС) отхвърли жалбата на "Газпром", а при обжалването от компанията следващата инстанция постанови решението да бъде преразгледано.

Сега съдът отново отбелязва, че газовата компания е трябвало да предвиди промяната в правилата за газопроводите от трети страни.

В днешната геополитическа обстановка с продължаващата война в Украйна, това решение няма голямо значение. Три от тръбите на проекта по дъното са Балтийско море са разрушени, макар че жизнеспособна е само една - част от именно от "Северен поток 2". Нещо повече - в изпълнение на мерките за намаляване на енергийната зависимост от Русия Германия изгради няколко терминала за втечнен газ, използвайки и инфраструктурата на "Северен поток" на своята територия.

Проектната компания, която е със седалище в Швейцария, подаде молба за фалит.

Преди дни обаче стана ясно, че американски бизнесмен, който е поддръжник на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, има намерение да купи "Северен поток" с мотива, че така Западът ще получи "лост" за натиск в отношенията с Москва.

Заради противопоставянето със Запада "Газпром" загуби своите най-големи европейски клиенти и в момента разчита основно на Китай, но доставките далеч не могат да достигнат обемите за Европа - газопроводите в източното направление имат капацитет за доставката на 38 млрд. куб. метра годишно, който досега не беше достиган. По изявления на компанията вероятно през тази година доставките за Китай ще доближат до максималния капацитет. 

"Газпром" съобщи още, че работи и за газификацията на руските региони, с което да намали ефекта от загубата на външните си пазари. В изпълнение на тези планове компанията изгражда връзки, включително и до здравни и образователни учреждения, които до този момент са били извън газопреносната мрежа.

"Газпром" не планира транзит през Украйна през 2025 г.

Украйна няма да продължи транзита на руски газ от началото на следващата година. По информация на Ройтерс и в Газпром не мислят да продължават да работят през Украйна, въпреки че преди време Владимир Путин отбеляза, че Москва има готовност за това. Според агенцията в "Газпром" имат планове да работят само по доставките към Китай и по "Турски поток" и "Син поток" по дъното на Черно море. В базовия сценарий за 2025 година, одобрен от Съвета на директорите, се очаква доставките за Европа и Турция да бъдат едва 39 млрд. куб. метра. През тази година износът за Европа (включително и Турция) е малко над 49 млрд. куб. метра. 

През миналата година "Газпром" достави в Европа 15 млрд. куб. метра газ чрез транзит през Украйна.