Обича ли Доналд Тръмп ядрената енергия? Понякога…

Събирането на „Тръмп“ и „ядрен“ в едно и също изречение може да предизвика безпокойство. Разширете до словосъчетанието „ядрена енергия“ обаче и вече говорим за нещо друго, пише колумнистът Лиъм Денинг в материал за Bloomberg. Акциите на собствениците и разработчиците на ядрени реактори реагираха положително на новината за победата на новоизбрания президент Доналд Тръмп. Ядрената енергия така или иначе се намира в силен период, като големите технологични компании вече дадоха заявка, че подкрепят реакторите да захранват техните центрове за данни за изкуствен интелект. Ядрената технология също така се радва на рядка двупартийна подкрепа в САЩ, след като отиващата си администрация на Джо Байдън току-що представи пътна карта за утрояване на ядрения капацитет на страната до 2050 г. А самият Тръмп каза, че ядрената енергия сега е станала

„много добра, много безопасна“.

Но това беше преди три месеца. Преди около три седмици Тръмп се оплака в подкаста на Джо Роугън, че ядрените проекти в САЩ са „твърде сложни и твърде скъпи“ и изрази опасения относно безопасността и разпространението на този вид енергия. Защитниците на ядрената енергетика биха нарекли това момент на слабост: кой знае какво ще си помисли изменчивият Тръмп за ядрената енергия през януари или дори след 24 часа? Това е логичен довод. Но дисонансът се простира до по-широката политическа платформа на Тръмп, и това може да има повече последствия за подкрепата за ядрените мощности.

Основната слабост на ядрената пътна карта на Байдън е, че е това е неговата лебедова песен. Антипатията на Тръмп към човека, който го победи през 2020 г., е толкова голяма, че вместо просто да пренебрегне документа, той може да го приеме като провокация. Освен това, една от най-силните страни на ядрената енергия – че не отделя парникови газове – няма никаква тежест в светогледа на Тръмп; той нарича енергийния преход измама.

Във връзка с това две от малкото последователни теми в популистката реторика на Тръмп е необходимостта от намаляване на разходите на домакинствата и разширяване на данъчните облекчения, въведени по време на първия му мандат. По отношение на последното и неговото въздействие върху дефицита компенсации може да се открият в знаковият закон на Байдън за намаляване на инфлацията (IRA). Субсидиите на IRA за чисти технологии бяха фиксирани първоначално на 369 млрд. долара докато са в сила. Но неограниченият характер на някои от данъчните мерки, особено свързаните с производството на електроенергия, накара някои независими анализатори да преценят, че крайната сметка може да надхвърли 2 трлн. долара.

В рамките на този закон съществуващите ядрени централи се ползват от данъчни облекчения върху производството, плащани за произведената от тях електроенергия, докато разработчиците на нови централи могат да се възползват от 30% инвестиционен данъчен кредит при бюджетиране на строителните разходи, който се повишава до 50%, ако отговарят на определени условия . Трябва да се отбележи, че дори и с тези облекчения не е имало бързане за изграждането на нови реактори; най-близкото до това засега е планираното подновяване на стар реактор в централата Three Mile Island на едноименния остров по договор за доставка с Microsoft. Това е така, защото новите ядрени проекти в САЩ носят високи регулаторни и финансови рискове и, може би най-важното, може да им трябва десетилетие или повече за изграждане, докато компаниите, които се борят за лидерство в AI, се нуждаят от електричество още днес.

В това се крие потенциален риск.

Въпреки че данъчните кредити за електрически превозни средства в рамките на IRA може да са изложени на най-голям риск от отмяна или ограничаване, докато републиканците търсят начини да намалят бюджета, данъчните облекчения за инвестиции може да бъдат ограничени или прекратени по-рано, за да излезе сметката през следващите години. В сегашния си вид тези мерки са свързани с амбициозни цели за декарбонизация, които ги правят на практика вечни, коментира Анди Деврайс, анализатор на CreditSights. Самото им съкращаване може да задуши потенциални ядрени проекти, които се нуждае преди всичко от време.

По-благоприятното третиране на субсидиите за ядрена енергия, от друга страна, може да се в противовес на популистката идентичност и избиратели на Тръмп заради връзката си с големите технологични компании. Натрупа се негодуванието заради нарасналото търсене на електричество за AI, илюстрирано в неотдавнашното изненадващо решение на Федералната комисия за енергийно регулиране да блокира сделка на съществуваща ядрена централа, доставяща електроенергия изключително на център за данни на Amazon.com Inc. Изводът беше, че разработчиците на AI не могат да очакват просто да присвоят най-евтината енергия в мрежата за себе си и да оставят обикновените платци да поемат по-високите разходи, включително емисии. Този начин на мислене може да се разшири и до субсидиите: „Фактът, че данъкоплатците дават на големите технологични компании 26 долара на мегаватчас, за да захранват своите центрове за данни, докато нула мегавата текат към мрежата, не изглежда добре“, казва Деврайс.

Променливите позиции на Тръмп са отразени в хората около него: забравеният американец и вездесъщия Илон Мъск, либертарианци с етатисти, технологични визионери и традиционалисти. Възможно е собствените AI амбиции на Мъск да подтикнат Тръмп да предпочете ядрената енергия, но истинските пазарлъци около субсидии, данъци и други приоритети дори още не са започнали. В скорошен доклад анализатори от ClearView Energy Partners, базирана във Вашингтон фирма за анализи, предположиха, че лобито на природния газ, с дълбоки връзки сред републиканците, може да предпочете субсидиите да бъдат насочени далеч от ядрения сектор, който се състезава за пазарен дял в производството на електроенергия. Големите технологични компании, които ще дадат приоритет на достъпа до електроенергия днес пред дългосрочните ползи от намалените емисии на новите реактори, едва ли ще имат нещо против. А и Тръмп е голям фен на газа; поне последно така се говори.