Офшорните вятърни турбини преживяха тежка година и експерти не очакват индустрията да успее да се справи с поставените цели за десетилетието, пише Ройтерс след разговори с представители на компании и организации в сектора.
Някои от тях започват да се разочароват - BP официално съобщи, че обмисля продажбата на дела за производство на електроенергия от офшорни централи, а Equinor заяви, че отказва планирани инвестиции във Виетнам, Португалия и Испания. На този фон GE Vernova, един от най-големите доставчици на турбини, съобщава, че няма нови поръчки.
Вероятно офшорната индустрия няма да успее да реализира целта си за мощности с капацитет от 500 гигавата до 2030 година, коментират от Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) пред Ройтерс. Според други участници на този пазар целта няма да бъде постигната и през 2035 година.
Един от най-разочароващите пазари е САЩ. През 2021 година Вашингтон заяви, че планира да има офшорни вятърни паркове с мощност от 31 гигавата към 2030 година, но към май 2024 година в страната работят вятърни турбини с общ капацитет от едва 200 мегавата.
Забавяне има и в Европа - Великобритания, Нидерландия и Германия ще постигнат 60-70% от заявените си цели в рамките на периода. В индустрията очакват наполовина по-малко мощности от обявените 120 гигавата. WindEurope отбелязва, че до 2030 година в Европа ще има изградени вятърни офшорни централи с общ капацитет от 54 гигавата, като дори и по-малко амбициозните заявки на Дания или Белгия няма да бъдат реализирани изцяло.
Една от причините е цената. Заради проблеми с доставките и липсата на инвестиции в сектора производствените разходи за изграждането на офшорни паркове достигнаха 230 долара за мегаватчас, или от 30% до 40% по-скъпо спрямо последните две години. Разходите за изграждане на вятърните турбини на сушата са средно около 75 долара за мегаватчас. Офшорните вятърни турбини обаче са по-ефективни - изградени навътре в морето те могат да улавят почти постоянни въздушни течения и така производството им да бъде без критични прекъсвания.
Единственото изключение, което носи надежда за пазара, е Китай. Разходите там не се усещат толкова на фона на огромните субсидии, които налива държавата и очакванията са, че в следващите 2-3 години страната ще бъдат изграждани по 11-16 гигавата годишно. През 2023 година бяха инсталирани вятърни офшорни турбини с капацитет от 6,3 гигавата, сочат данни на Global Wind Energy.
В други азиатски държави бумът на вятърната енергия е сдържан и от растящи цени, и от неяснота с регулациите. Японското правителство например има амбицията към 2040 година в страната да бъдат изградени офшорни вятърни турбини с капацитет от 45 гигавата спрямо 1 гигават днес. В същото време обаче не се обявяват търгове за набиране на предложения, а индустрията е изправена пред предизвикателството как да контролират движението на чужди плавателни съдове около бъдещите вятърни паркове.
преди 51 минути До: evlogi Тъй е написано и в ройтерс, малко като за шир потреба ... :))) ... коректно са го превели по принцип. Фотоволтаичните централи скършиха пазарът с цена. Там е проблемът на вятъра. А новите вятърни турбини са доста по-сложни за производство и монтаж, отколкото една фотоволтаична ферма. И като такъв високо технологичен инженерен продукт, продължават да страдат от пост-ковид прекъсванията във веригите на доставки. Със същият успех можеш да се упражняваш и върху цените на ПАВЕЦ и АЕЦ :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 52 минути Казаха им го отдавна, че това е задънена улица. Който се е нагушил, нагушил. Друг ще плаща утилизацията на тия вредни във всяко едно отношение "ветрени мелници". И заместването им с нещо по-сериозно и смислено. Както "затоплянето" върви напоследък, нищо чудно да се сбъднат прогнозите за малък ледников период и тогава с такива нефелни енергетически системи оживелите ще са една шепа хора. Ел Ниньо и Ла Ниня не се вместват в никакво пърррдене надобитък. Кой разбрал, разбрал. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 часа Разходите за изграждане на офшорни паркове няма как да се смятат на мегаватчас.При енергийните проекти разходите се изчисляват на база изграждана мощност, която се мери в мегавати.Явно се има предвид цената,на която въпросните централи ще могат да произвеждат електроенергия.Любопитно ми е кога списващите из нашите сайтове"журналисти" ще научат най-после разликата между мощност и енергия и кое в какво се измерва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар