България има време, но не може да отлага решението за отработеното ядрено гориво

Има време за решението как ще процедираме с отработеното ядрено гориво, но и не можем да отлагаме прекалено, стана ясно по време на семинар за журналисти, организиран от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Експертите са категорични, че имаме достатъчно капацитет да съхраняваме отработеното гориво в първата фаза – в мокрото хранилище за отработено гориво, до 2032 година. В съоръжението в момента има 2000 касети, каза зам.-председателят на АЯР Борислав Станимиров.

Този капацитет може да бъде увеличен, а касетките в него намалени, ако бъде възобновено връщането към Русия. Заради войната в Украйна, която прави транспорта несигурен, за последно България е върнала отработено ядрено гориво обратно към Русия през 2022 година. Тогава са направени два товара със 192 касетки, сочат данните на регулатора.

"В момента не бих одобрил транспорт през Черно море", категоричен беше председателят Цанко Бачийски. Според него в подобно положение са всички оператори на ядрени централи в Източна Европа, които използват руско гориво.

При връщането в Русия от горивните касети се изваждат уран и плутоний, както и други елементи, които могат да бъдат използвани отново за производството на гориво, или т.нар. "затворен цикъл". Него обаче могат да си позволят само големите производители на ядрено гориво – САЩ и Русия. Останалата част се остъклява (буквално се облива със стъкло) и се връща обратно в държавата, която е използвала горивото.

Митът за липсата на ангажименти към руското гориво

Мит е, че страната ни няма задължения към остатъците от отработеното ядрено гориво от Русия, които са високорадиоактивни. Преди разпадането на СССР действително България е пращала горивото обратно в Русия без никакви други ангажименти. От 1996 година обаче има промяна в условията на договорите и остъклените отпадъци трябва да бъдат връщани в България, каза зам.-председателят на АЯР Алексей Алексиев.

Досега това не се е случило, защото няма одобрена методика, по силата на която да се определят характеристиките на остъклените отпадъци. Тя е важна, за да бъдем сигурни, че ни връщат само нашите отпадъци, уточниха от ядрения регулатор. Десет години след като бъде одобрена тази методика (преговори по която в момента не се водят), Русия ще започне да връща високорадиоактивните остатъци от касетките.

Те трябва да бъдат погребани при специални условия, защото те все още са източник на йонизиращо въздействие и топлина. Една от най-големите заплахи при това хранилище е теч на вода, която може да разруши защитните бариери. Медта е една от най-подходящите бариери при съхранението на ядрените отпадъци. 

В Северна България има условия за погребване на радиоактивни отпадъци

Алексиев отбеляза, че у нас има условия за геоложкото погребване на отработеното ядрено гориво, като най-подходящите структури са в Северна България. Това е извод, базиран на данните от досегашните проучвания за петрол и природен газ. Понякога обаче и най-подходящото място не може да бъде използвано, защото едно от най-важните условия е съоръжението да бъде прието от обществото. Реално няма инцидент при съхраняването на радиоактивни отпадъци досега по света. 

Има вариант и отработеното ядрено гориво да бъде погребано директно, без да бъде остъклявано и връщано на производителя. Изборът зависи от множество фактори – технологични, икономически и политически. Няма обаче голяма разлика между двата варианта по отношение на големината, а и условията за самото хранилище са близки. Едни от най-подходящите скали за съхранение на радиоактивни отпадъци са гранитните, както и седиментните скали и солни формации. По отношение на гранита трябва да бъде внимателно проучено дали няма пукнатини, които да пропуснат влага.

В Европа само Финландия е изградила съоръжение за погребване на отработено ядрено гориво и властите са избрали варианта за директното поставяне на касетките, без да бъдат извадени уранът и плутония, или други полезни елементи, отбеляза експертът от АЯР Боряна Чакалова.

Тя допълни, че на етап проучвания за начини за погребване на отпадъците са още Швейцария и Франция. Френският проект е във фаза избор на площадка, а швейцарският вече има одобрена и лицензирана площадка и предстои да започне строителството.

Опитът на финландците показва, че минават десетилетия от вземането на решение за изграждане на подобно хранилище (1983 година) до началото на строителството (2020 година) и финализиране на процеса, което вече тече. Изграждането му струва към 3 млрд. евро, посочи още експертът.

Реално страната ни има достатъчно време - след изваждането от басейните радиоактивните отпадъци могат да се съхраняват в мокри хранилища и след това в сухи хранилища към 50 години. Това обаче не означава, че решението може да бъде отложено, защото трябва да бъде намерен начин за съхранението на високорадиоактивни отпадъци. Страната вече има решение за ниско-  и среднорадиоактивни отпадъци (от медицински процедури или замърсени съоръжения от ядрената централа) и това е хранилището "Радиана", което се намира на площадката на АЕЦ "Козлодуй".

В момента текат последните процедури преди отварянето на съоръжението, в което ще бъдат пренесени всички отпадъци, които в момента се съхраняват в хранилището край Нови хан.