Парламентът удължи срока за преговори с Украйна за продажба на оборудването от АЕЦ “Белене“

Парламентът удължи със 180 дни срока за преговори с Украйна за продажба на оборудване, предназначено за проекта АЕЦ „Белене“, които се броят от влизане в сила на решението. То е по предложение на председателя на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.

Депутатите приеха проект на Решение за изменение на Решение за възлагане на министъра на енергетиката да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или негов представител с цел продажба на оборудване, предназначено за Проекта АЕЦ "Белене".

Проекторешението подкрепиха 107 депутати (от групите на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС и петима независими). Против бяха 65 народни представители - от "Възраждане", "БСП за България", както и 14 нечленуващи в група. Въздържаха се от "Има такъв народ" - с гласовете на 13 депутати, предава БТА.

След приключване на преговорите министърът на енергетиката трябва да представи доклад до Народното събрание за взимане на решение за продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство, собственост на Националната електрическа компания (НЕК), записа парламентът.

В мотивите се посочва, че през май тази година е извършена съвместна инспекция на съхраняваното на площадка „Белене“ оборудване с дълъг цикъл на производство от експерти на НЕК и "Енергоатом". След успешно проведената инспекция от украинска страна, чрез представители на дружеството "Енергоатом", е изпратено официално запитване до НЕК за разработване и изпращане на търговско предложение за продажба на оборудването и проект на договор. Изпълнението на редица дейности и нормативни изисквания, свързани с процеса на преговорите, обуславя необходимостта те да бъдат удължени с 180 дни, обясняват вносителите на предложението. 

Проекторешението беше оспорвано в пленарната зала главно от „БСП за България“ и „Възраждане“.

"Защо Народното събрание бърза да удължава срока за преговорите на това стратегически важно оборудване", коментира Драгомир Стойнев от „БСП за България“. "Не мога да си представя", продължи той, "че в Украйна по време на война може да се изгражда ядрена централа, питам къде ще паднат бомбите – отляво, отдясно на тази централа?".

От левицата настояват преговорите да бъдат замразени до момента, когато има мир, и тогава да се реши какво да се прави. "Не е ли по-добре да изнасяме електроенергия за Украйна, ако искаме да ѝ помогнем за идващата зима, вместо да даваме важно оборудване", предложи Стойнев.

"В момента 38 млн. мегаватчаса са нужните мощности за България", отбеляза председателят на ПГ на „БСП за България“ Борислав Гуцанов. "Ако се премине към електромобилите, накъдето върви светът, до 2050 г. ще имаме нужда от над 120 млн. мегаватчаса". Опциите по думите му са 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ “Козлодуй“. "В украинския парламент има вече дебат за корупционна сделка и вие продължавате да натискате да се случи, не мога да разбера какъв е вашият интерес", обърна внимание депутатът. 

Кирил Тодоров от „Възраждане“ посочи, че хората от региона не одобряват идеята за продажба на оборудването. Те разбират, че това ще приключи всички техни надежди за бъдещето, няма да има работни места, инфраструктура, нормални доходи, обясни той. Затова от ПГ на „Възраждане“ смятат, че предложението трябва да бъде отхвърлено. Според тях то не защитава и националния интерес.

Павела Митова от „Има такъв народ“ поиска първо да се помисли за нуждите на България.

"Как е възможно да се опитваме да работим тук срещу българския енергиен интерес, защо не можем да построим една централа, за която имаме площадка, цялото оборудване, и се налага да подпомагаме нашите небитови абонати", попита независимият депутат Красимира Катинчарова. "С изграждането на ВЕИ-та на плодородна земя какво мислите, че ще постигнем през зимата", добави тя.

Преди години България плати 600 млн. евро за оборудването за АЕЦ "Белене", след като загуби арбитражно дело, и инвестира още няколко милиона за правилното консервиране и съхранение на площадката. Страната опита да продаде реакторите, като имаше интерес от Иран, но до сделка така и не се стигна.