Мракът, който падна над Израел по-рано тази година, подчерта уязвимостта на енергийната система на страната.
Часове наред квартали в Тел Авив, близкия Петах Тиква и южния град Беершеба бяха оставени без електричество, влаковете спряха, а правителството изготви списъци с основно оборудване, необходимо в случай на продължителни прекъсвания на електрозахранването, пише Politico.
За прекъсването бяха посочени поредица от грешки - въпреки че международна хакерска група се опитва да си припише заслугата. Каквито и да са причините, те подчертават нестабилността, която държи ръководителите на националната сигурност на страната будни през нощта от десетилетия.
Бившият заместник-съветник по националната сигурност Чък Фрейлих коментира пред медията, че ескалацията на напрежението по границата с Ливан може да окаже влияние върху електрическата мрежа. Израелските сили в края на миналата седмица удариха подкрепяната от Иран въоръжена групировка „Хизбула“ в южната част на Ливан, като поразиха повече от 270 цели.
Газовият аспект на войната на два фронта
„Ако „Хизбула“ реши да атакува електроцентрали и други обекти, това е голям проблем“, казва Фрейлих. „Те имат прецизни ракети, които могат да се насочват към гражданска инфраструктура, а е трудно да се управлява модерна държава без електричество и без компютри“, допълва той.
Израел не разполага с много собствени ресурси и отдавна се тревожи за енергетиката. Най-много са електроцентралите на газ в страната. През последните години Тел Авив откри значителни залежи природен газ край бреговете си, което позволи на страната да се откаже от чуждестранния внос.
Според Елай Ретиг, доцент по енергийна геополитика в университета Бар-Илан в Тел Авив, този газ е и дипломатически инструмент в борбата срещу усилията за изолиране на страната, тъй като съседните страни също биха могли да купуват от находищата.
„За Йордания и Египет би било невъзможно да бойкотират Израел в този момент, защото Израел е това, което държи светлините в Аман и Кайро запалени. Някои биха казали, че това е в основата на ограничените критики към Тел Авив от тяхна страна“, посочва Фрейлих. „Египет вече има три или четири прекъсвания на тока на ден, а около 70% от енергията на Йордания се произвежда с израелски газ“, коментира той.
Ескалиращият конфликт с „Хизбула“ в южните региони на Ливан сега застрашава това регионално статукво. Находището „Тамар“ - едно от трите основни находища на природен газ, вече беше временно затворено поради опасения за безопасността предвид близостта му до Газа. По-голямото находище „Левиатан“ е близо до северната граница на страната и може да стане цел за ракетни атаки.
„Една от причините, поради които Израел се опитва да избегне война на два фронта едновременно – срещу „Хамас“ и срещу „Хизбула“, е, че не може да си позволи да затвори „Тамар“ и „Левиатан“ едновременно“, допълва Фрейлих. „Няма алтернатива на газа. Ако тези полета бъдат ударени, ще пострадат не само врага, но и приятелите, така че това сътрудничество също е нещо като източник на възпиране“, пояснява той.
Петролни игри
Достъпът до суров петрол, бензин и дизел отдавна е голямо главоболие за израелските политици. Ембаргото, наложено от арабските страни след регионалните войни през 1967 г. и 1973 г., предизвика осакатяващи енергийни кризи. В отговор израелските служби за сигурност започнаха тайна програма за търговия с оръжия срещу петрол от африканските диктатури.
Точната статистика за вноса на петрол на Израел е национална тайна. Азербайджан сега се очертава като водещ партньор, като продаде на Израел нефт на стойност 300 млн. долара само през миналия януари. Баку получи огромни количества оръжия, които да използва в конфликта си със съседна Армения.
„Израел оцени Азербайджан като решаващ съюзник в региона с мюсюлманско мнозинство, предлагащ не само стратегическа дълбочина, но и съществена енергийна сигурност“, посочва Аяз Рзаев, научен сътрудник в центъра Топчубашов в Баку. „За Азербайджан отношенията с Израел предоставиха достъп до авангардни военни технологии, което поддържа технологичното предимство на страната в региона“, казва още Рзаев.
Дори тази връзка обаче става все по-несигурна, тъй като войната в Газа ескалира, а Азербайджан също отдава голямо значение на своята солидарност с мюсюлманските държави.
Турция, най-близкият съюзник на Азербайджан, се превърна във водещ защитник на палестинската кауза след избухването на конфликта. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган наложи безпрецедентно търговско ембарго на Израел.
„Големият въпрос е какво правят турците“, казва Фрейлих. „По-голямата част от петрола на Израел идва по тръбопроводи от Турция. Ако турците искат, биха могли да прекъснат доставките“, добавя той.
Ярост в Червено море
Като балансира заплахата от директни атаки срещу инфраструктурата и нарастващия натиск върху своите партньори, Израел все по-често вижда как линиите на доставки са под прицел най-вече от страна на подкрепяните от Иран милиции на хутите в Йемен.
Йеменските бунтовници блокират корабоплаването от миналата година въпреки разполагането на западна военноморска коалиция, което доведе до покачване на цените на стоките и горивата. Въпреки че страничните ефекти досега са ограничени, „регионалният газов пазар е по-изложен“ на риск и може да направи доставката на газ по море по-скъпа и по-сложна, казва Дан Маркс, експерт по енергийна сигурност в Royal United Services Institute.
„Тъй като глобалният пазар на втечнен природен газ е затегнат след нахлуването на Русия в Украйна и вероятно ще остане такъв до 2025 г., това може да има отражение върху цените“, добавя той. „Позиционирането на Египет като регионален газов център и вътрешният политически натиск около цените на енергията, съчетани с въздействието върху приходите от Суецкия канал, означават, че има достатъчно причини Кайро да продължи да работи с Израел и да настоява за прекратяване на огъня“, добавя Маркс.
В същото време се очертава по-директен конфликт с Иран, след като Техеран обеща да отмъсти на Израел за нападение в столицата, при което беше убит Исмаил Хания, политическият ръководител на палестинската въоръжена групировка „Хамас“.
Вашингтон ще се стреми да ограничи продажбите на петрол чрез заобикаляне на санкциите на Иран. Това потенциално може да намали доставките, достигащи до световния пазар, според говорител на Държавния департамент на САЩ.
За Израел обаче перспективата за прекъсване на електроснабдяването може да деморализира населението. „Израелците не са свикнали с прекъсвания на тока“, казва Ретиг от Бар-Илан. „Обикновено имаме около три часа спирания на тока на година, така че само мисълта, че може да се наложи два дни да живеем без ток кара израелците да се паникьосват и да купуват генератори“, добавя той.
Липсата на електричество е дилема, с която жителите на Газа вече са свикнали. След 10 месеца бомбардировки гражданската инфраструктура падна в жертва на войната, а достъпът до електричество е силно ограничен там, където е най-нужен. ООН призовава Израел да спре да блокира доставките на гориво за генератори, които захранват ключови обекти, например болници. Тъй като преговорите обаче не успяха да доведат до споразумение от двете страни, надеждите за мир са слаби.