В последните седмици Украйна, Унгария и Словакия влязоха в остър спор относно спирането на транзита на петрола на "Лукойл" през украинската преносна мрежа. В опит да принудят Киев да се откаже от санкцията Будапеща и Братислава предупредиха, че на свой ред ще спрат доставките на енергийни продукти за Украйна.
Преди ден от ЕК коментираха, че оплакванията на двете страни са силно преувеличени - доставките за юли са напълно покрити от други доставчици през петролопровода "Дружба" и притесненията за енергийната сигурност на този етап не са оправдани. Брюксел препоръча на двете страни да търсят неруски алтернативи и ги насочи към терминала в Хърватия, който има достатъчно капацитет.
На Хърватия не може да се разчита, категоричен е обаче унгарския външен министър Петер Сийярто, цитиран от Ройтерс. Той твърди, че страната не инвестира в развитие на терминала и увеличаване на капацитета, а в същото време е увеличила таксите пет пъти от началото на войната в Украйна. През миналия май унгарската MOL подписа едногодишен договор за доставката на 2,9 млн. тона през Хърватия. Сийярто коментира днес, че обявеният капацитет за транзит през петролопроводите на Хърватия така и не е бил достигнат.
Войната и доставките на газ и горива в Украйна
Общо вноса на горива от двете страни покрива около 10% от потреблението на дизел в Украйна. За страната всички доставки са от значение, защото се използват за зареждане на военната техника. Според украинския експерт Серхий Куюн, цитиран от Ройтерс, ако действително се стигне до спиране на доставките, това няма да се усети на пазара, защото Украйна има много алтернативи и може бързо да увеличи покупките оттам.
До февруари 2022 година Украйна в някои енергийни сектори - петрол и електроенергия, беше напълно обвързана със системите на Русия и Беларус. По отношение на петрола и горивата вносът покриваше почти изцяло нуждите на украинския пазар, по отношение на електроенергията страната беше по-скоро износител.
Прекъсване на връзките с Русия
След окупирането на Крим от руските войски през 2014 година Киев направи първата си крачка за прекъсване на връзките с руската енергетика и от ноември 2015 година спря да купува газ директно от "Газпром". Това стана чрез изграждане на реверсивни връзки със страните от ЕС - Унгария, Словакия и Полша, през които вече се извършват доставките. И трите страни нямат собствен добив на природен газ, тоест те просто транзитират суровината за Украйна, но на коментарите, че страната пак купува руски петрол, но вече през ЕС, властите бяха категорични, че купуват "европейски микс", в който Русия има дял от около 40%.
След 2022 година търсенето на алтернативи се активизира и една от възможностите е Вертикалният газов коридор, който беше "съживен" по инициатива на България през есента на 2023 година. Според коментар на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов пред Народното събрание украински търговци имат интерес и към слотовете на "Булгаргаз" в Турция, които България купи в началото на миналата година. Анализите обаче показаха, че договореният капацитет е прекалено много за страната и в опит да намали направените разходи служебното правителство опитва да препродаде част от него.
В допълнение към опитите да намали енергийната си зависимост "Нафтогаз Украйна" отново отваря и модернизира газови находища и увеличава местния добив. По този начин страната издържа без внос на газ, но и това се случва на фона на значително по-ниско потребление на газ в условията на война.
През 2023 година потреблението на газ в Украйна намаля до малко под 19 млрд. куб. метра. До войната страната беше един от големите европейски пазари с около 27 млрд. куб. метра годишно потребление.
Алтернативи бяха намерени и по отношение на горивата и вноса на петрола. Статистиката показа, че след години на зависимост от Русия и Беларус, само за няколко месеца вносът вече идва от ЕС, включително и от България. Данните на Евростат показват, че през 2023 година страните от общността са изнесли горива на обща стойност 6,5 млрд. евро. За сравнение през 2021 година стойността на износа е 2,67 млрд. евро, като още тогава са видни и първите стъпки за промяна на ситуацията - доставките на горива започват да се увеличават през втората половина на годината.
През есента на 2021 година напрежението между Русия и Украйна започна да се увеличава, а Москва организира военно учение заедно с Беларус край украинските граници, в което участваха повече от 100 хил. военни.
За вноса на петрол алтернативите на Украйна са терминалите в Полша и Румъния, откъдето страната получава доставки от САЩ, Саудитска Арабия, Кувейт и други.
Електроцентрали под прицел
От пролетта на 2024 година ракетните удари на Русия се насочиха основно към електроенергийната система на Украйна. В резултат повече от половината от генериращите мощности са повредени или напълно разрушени - въглищните и някои ВЕИ мощности, включително и най-голямата ВЕЦ в страната. Това доведе до силен недостиг на електроенергия, въпреки увеличения внос от ЕС.
Още в първите дни след нападението на Русия Украйна синхронизира енергийната си система с ЕС. Първоначално имаше известни трудности заради рязко включване и изключване на генериращи мощности в Украйна, което трябваше да бъде балансирано от европейските производители. Но след това Украйна започна да изнася евтината си електроенергия от ядрените блокове.
Сега излишък няма и Украйна разчита на вноса от ЕС - основно съседните Унгария (42% от общия внос през юни) , Румъния и Словакия (17%), Полша (16%) и Молдова (8%).
Сега положението е по-добро - повече планирани ремонти на ядрените реактори приключиха, а необичайно високите температури в страната поотминават. Страната планира изграждането на газови централи и се надява първите блокове да заработят още до края на годината, за може да се покрие и част от недостига през зимните месеци. Парадоксално, но по време на война в страната бе поставено началото и на проект за изграждане на нови ядрени мощности. Киев ще разчита на технологията на Westinghouse и преговаря за покупката на оборудването за АЕЦ "Белене".
Другото направление е повишаването на енергийната ефективност и зелената енергетика. Целта е максимална децентрализация и колкото се може по-малка зависимост от внос.
Миналата зима украинците разчитаха на дизелови генератори, които по неофициални данни бяха с капацитет от 1 гигават, или мощта на ядрен реактор. През тази година търговците в страната коментират, че на мода са батериите, покривни соларни инсталации и дори зарядни станции. Украинското издание "Униан" отбеляза, че търсенето на зарядни станции в страната се увеличава - те могат да се поберат в дома и са много по-лесни за използване от генераторите, и да поддържат работата на мини хладилник и лаптоп в продължение на часове.
преди 3 месеца До: zelka007 в множествено число мислят царете и лудите, ти от кои си? :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца да намалят превантивно с 50% доставките от Унгария и Словакия ... таман да имат да си харчат повече за вътрешният пазар орбан и гърменият ... през това време , Чехия модернизира петролопроводите TAL и IKL , което й дава възможност 100% независимост от рассийската слуз ... гледам не са омрели , даже много добре си се справят ... мислим , че сегашното правителство начело с антигеююювата партия на орбан , дето е съставена от геюююве , е нефелно ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар