Кристиан Руби: Не очаквам големи промени в целите за климата при новия Европарламент

Ролята на електропреносната мрежа в енергийния преход в Европа, инвестициите в инфраструктура, постепенната замяна на изкопаемите горива с възобновяема енергия, промените в европейската зелена политика след последните избори за Европейския парламент и други теми коментира пред Investor.bg Кристиан Руби, генерален секретар на Съюза на електроенергийната индустрия – Eurelectric.

1. Проучването Grids for Speed ​​на Eurelectric показва, че инвестициите в електропреносната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 милиарда евро до 67 милиарда евро годишно от 2025 г. до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е изразходвал за внос на изкопаеми горива през 2023 г. Какви са възможностите за пренасочване на инвестиции от изкопаеми горива до мрежата и ще успеят ли държавите членки на ЕС да поддържат постоянен темп предвид различните скорости на внедряване на решения за зелена енергия в различните страни?

За да постигнем целите в областта на климата и енергетиката, имаме нужда от бърза електрификация в сектори като отопление, промишленост и транспорт. Използването на електроенергия трябва най-малкото да се удвои, за да се постигне климатична неутралност до 2050 г. ЕС може да помогне чрез създаване на план за действие за електрификация и насърчаване на решения за чиста енергия вместо за изкопаеми горива. Трябва също да модернизираме електрическата мрежа, за да се справим с очаквания нов капацитет на възобновяема енергия. Последователните инвестиции в мрежата са от решаващо значение за избягване на енергиен недостиг.

2. Президентът на Eurelectric и главен изпълнителен директор на E.ON, Леонхард Бирнбаум, заяви, че за да увеличим инвестициите в подобряване на електроразпределителната мрежа, трябва да предложим атрактивна възвращаемост на инвеститорите. Как може да се постигне това? Каква е ролята на правителството в това отношение?

За да привлекат инвестиции, регулаторите трябва да определят конкурентна възвръщаемост на инвестициите в мрежи. В същото време редовната рамка трябва да бъде по-гъвкава и благоприятна за извършване на далновидни инвестиции. Правителствата и регулаторните органи също трябва да подчертаят нуждите от инвестиции в мрежата в своите енергийни и климатични планове.

3. Едно от основните предизвикателства пред целите на ЕС в областта на климата е липсата на установена верига на доставки на материали и продукти, свързани с различни зелени индустрии. Това включва недостиг на таланти и тромава бюрокрация в някои страни. Има ли ясни предложения за справяне с тези проблеми?

Рационализирането на бюрократичните процеси и ускоряването на издаването на разрешителни са от съществено значение за навременното развитие на енергийната инфраструктура. Справянето със застаряващата работна сила чрез предлагане на обучение и стандартизиране на сертификати за образование може да привлече нови таланти. Инвестирането в електрическата мрежа може да създаде над два милиона работни места, подпомагайки този преход.

4. Развитието и разширяването на капацитета за възобновяема енергия в региона върви ръка за ръка с изграждането на достатъчно голяма инфраструктура за съхранение на тази енергия. Понастоящем, когато възобновяемата електроенергия не може да бъде ефективно транспортирана до потребителя или когато няма достатъчно търсене, това води до съкращения. Преди 2030 г. се предвижда съкращенията да достигнат 30-36% в няколко региона в Европа, което ще доведе до повишени разходи за потребителите и често до повишени въглеродни емисии. Как може да се реши този проблем?

Решенията за гъвкавост като съхранение и реакция от страна на търсенето са ключови за успешното управление на бъдещата енергийна система с високи дялове на променлива възобновяема енергия. Ние изчисляваме, че капацитетът за съхранение трябва да нарасне четирикратно до 2030 г. Правителствата трябва да интегрират тези решения в своите енергийни планове, за да балансират мрежата и да приспособят възобновяемата енергия ефективно.

Но също така трябва да мислим по различен начин за гъвкавостта. В по-централизираната система от миналото можехме да разрешим проблемите с гъвкавостта с централизирани решения. В бъдеще трябва да активираме много повече местни източници на гъвкавост, за да я накараме да работи като много по-децентрализирана електрическа система с милиони електрически автомобили и термопомпи и разпределени енергийни източници, свързани локално.

5. Ще се засили ли ролята на слънчевата енергия в лицето на екстремните горещини? В този контекст много страни в Южна Европа, които нямат добре развита индустрия за възобновяема енергия, трябва да намерят решение на проблема с енергийния микс и изключването на източниците на въглероден диоксид със затоплянето на света. Възможно ли е липсата на инвестиции във възобновяеми енергийни източници и устойчива електрическа мрежа да доведе до прекъсване на електрозахранването и как това може да бъде избегнато в краткосрочен план?

Вярно е, че екстремните горещини могат да намалят слънчевата ефективност. Но всъщност съм голям оптимист по отношение на инвестициите във възобновяеми източници. Всъщност ЕС постави рекорд в производството на възобновяема енергия през първата половина на 2024 г. с 50% възобновяема електроенергия в микса. В Централна и Южна Европа също сме свидетели на рекордни заявки за свързване и добавяне на капацитет.

6. В интервю за Bloomberg TV Bulgaria през 2022 г. казахте, че има значително разминаване между европейските политици и енергийните експерти по отношение на енергийните реформи. Съществува ли все още тази празнина и ако да, как може да бъде преодоляна?

Имахме специална ситуация през 2022 г. с кризата с цените на енергията, предизвикана от манипулирането на енергийните пазари от страна на (руския държавен глава Владимир) Путин. Политиците бяха принудени да предоставят решения под значителен натиск във времето. А те не бяха в съответствие с препоръките на енергийните експерти. Днес ситуацията е по-добра. Извънредните разпоредби се премахват постепенно. И финализирахме законодателството относно зелената сделка и реформата на пазара на електроенергия със задоволителни резултати.

7. Има ли място за ядрената енергия в енергийния преход на Европа? Регионът рискува ли допълнителни смущения в своя енергиен сектор, ако се откаже от този енергиен източник?

Ядрената енергия осигурява съществен принос за понижаване на емисиите в електроенергийната система. Тази година ядрената енергия е осигурила 23% от цялото производство на електроенергия. От отделните държави членки зависи да решат какъв е техният специфичен микс от електроенергия, стига да е с ниски въглеродни емисии и в подкрепа на общите цели на ЕС.

8. Очаквате ли промени в климатичните цели на региона при значителна промяна в състава на Европейския парламент?

Въпреки че видяхме промени в отделни страни, управляващата коалиция, състояща се от консерваторите (ЕНП), социалдемократите (S&D) и либералите (Renew), поддържа мнозинство на ниво ЕС. Въз основа на сигналите на европейските лидери не очакваме големи промени в договореното законодателство. През следващите години обаче ще има по-силен акцент върху отбраната и промишлената конкурентоспособност. Приветстваме това, защото то е отражение на това как светът се е променил през последните пет години. Електричеството ще играе ключова роля в усилията на Европа за укрепване на сигурността, суверенитета и конкурентоспособността.